Че тук е планинско, планинско е. Руй планина извисява ръст над региона, а Ерма като настойчив свредел пробива яки скали, докато бърза за срещата си с Нишава. Пътищата не са добри. Но това, което е сторила границата, е уникален пример за идиотската роля на политиката в много човешки сфери - икономика, демография, образование. Нас в случая ни интересува сферата на естетиката, и по-точно, нейните туристически измерения.

Има-няма на няколко десетки километра се разтяга чудното ждрело на Ерма, по което на сръбска територия е известният Погановски манастир, а на българска - дивното село Банкя и Ябланишкото ждрело. По на юг пък, вече не до Ерма, близо до градеца Босилеград, също на сръбска територия, има друг манастир - Св. Троица, в с. Извор.

Ждрелото на Ерма е накарало Алеко Константинов да възкликне: "Швейцария ли?", и по-нататък да изпадне в захлас пред родните хубости. Всички тези места при друга историческа ситуация бихте могли да "изръшкате" (според любимия сленг на бай Ганьо),



за един ден с автомобил



Но в нашия интеграционен модус - забравете. За да се доберете до манастира Св. Троица, e най-добре да влезете в Сърбия откъм Кюстендил. Е, може и през Стрезимировци, покрай Трън, но пътят е лош и с много завои. За да стигнете до Погановския манастир пък, трябва да влезете в Сърбия откъм Димитровград. А от Димитровград до Босилеград има тежък и обиколен маршрут през Сърбия, който отнема кажи-речи цял ден. Ако разгледате българската част от ждрелото на Ерма, при Трън, и искате да стигнете до сръбската част с Погановския манастир, най-добре е да се върнете в Трън, после да обиколите през София, Сливница, Калотина и Димитровград, за да се озовете в манастира. Тоест да отхвърлите около 160-180 километра, за да се окажете на няколко километра от изходната си точка - ждрелото на Ерма при Трън. Което сигурно е в състояние да



изуми всяка костенурка в региона,

и тя да заклати удивено глава над хорската глупост

Самата Ерма е странна река. Малка, дива и с характер. Изворът й е в Сърбия, после влиза в България, и отново, като че харесала ролята си на крайграничен контрабандист, пак се връща в Сърбия. Тече през скалиста и гориста местност, бреговете и понякога стискат реката в каменно менгеме, и на нея кръвта й кипва като на етнически радикал в период на национално самоопределение.

В поречието й на наша и сръбска територия се срещат ендемитни образци от флората и фауната. Авторът имаше щастието да я види от двете страни на границата и е впечатлен.

Между другото, откритата през 2002 екопътека на наша територия, е добре поддържана и дава възможност на несвикнали и нетренирани хора да се насладят на гледките. Идеята да се ходи свободно по поречието от двете страни на границата е узряла не, ами презряла. И често се обсъжда на регионално и правителствено ниво. Но все някакви политически доуточнения и доуплътнения пречат това да се реализира.

Да речем, целта ви е Погановският манастир. Прекосявате



бедни български селца



от т. нар. Западни покрайнини. Селцата са много тъжни - в тях живеят българи, по-точно казано доизживяват дните си. Много евтино можете да наемете чиста стая срещу смешната сума от 3-5 евро. И да се чувствате странно - на няколко километра от България, а всъщност в друга страна, и в съвършено затънтена нейна част.

Самият Погановски манастир е на около двайсетина километра югозападно от Димитровград. Високи, почти отвесни скали ограждат манастира; той се намира като в центъра на котел. Самата постройка не е внушителна, но изглежда уютна. До манастира ден и нощ шуми буйната Ерма и сякаш гарантира едно:



"Живата вода на вярата тук не свършва."



Църквата с три полукръгли апсиди е с правоъгълна форма, до нея има висока нартика с фронтони и четвъртита кула. Преддверието от запад е с дървена колонада. В края на XIV век Погановският манастир влизал в пределите на Кюстендилското деспотство.

Самият манастир е построен от семейството на деспот Константин, след като той бил убит през 1294 г, за да се изкупят греховете му към християнството, тъй като участвал на страната на турците в битка за владичество над полуострова. Манастирът бил кръстен на Свети Иван Богослов и е основан малко преди смъртта на Константин. Довършен е към 1500 година. Днес този манастир се стопанисва от игумения-сръбкиня, но много често от България идват автобуси с поклонници. На източната страна в храма е изографисано видението на Петър Александрийски, а в страничните апсиди редом с някои от Богородичните празници са поместени интересните в иконографско отношение сцени "Изворът на премъдростта на св. Йоан Златоуст" и "Изворът на св. Григорий Благослов". Стените на кораба и горните части на страничните апсиди и олтара са заети от фриз със сцени на Страстите. Изобразени са и стоящи в цял ръст светци, между които българските светци Св. Иван Рилски и Йоаким Сарандапорски, както и Сава Сръбски и Симеон Сръбски. Според избора на сюжети погановските стенописи стоят твърдо на византийската художествена традиция на Балканите от 8 и 9 век, твърдят познавачите. По-нагоре по течението на Ерма можете да стигнете до т.нар. Звонски бани - балнеосанаториум с добра и евтина хотелска база, посещавана от сърби с бъбречни и дерматологични проблеми.



Ако сте пиле и прехвръкнете



няколко километра до Трън на българска територия, ще видите, че ждрелото от наша страна не е така мрачно и импозантно, както на сръбска територия. Ако не сте пиле, и обиколите тия двестатина километра през София и Перник, пак ще установите същото, но с известно закъснение. Самият Трън, разположен в котловината Знеполе, е на 703 м надморска височина. (Едно от най-студените места в България). Край града още стоят запазени могили, които са очертавали пътя от Дубровник и Адриатика към Сердика едно време, т.нар. Знеполски друм. Самият градец е доста западнал, и - уви - има големи проблеми с хотелите. Всъщност още няма нормално място за преспиване. На около 3 километра от града е екопътеката край ждрелото, там се строи усилено, макар че голяма сграда, отпочната още по социалистическо време, която е трябвало да бъде хотел, пустее с десетилетия. Ако се тръгне по изградената преди няколко години екопътека, може да се стигне и до Ябланишкото ждрело. Другият маршрут е от село Банкя, където се намира първата лятна къпалня с плаж, открита в България. Това е станало още през 1923 г.

Горе-долу по това време между двете държави в района на с. Банкя е съществувала и т.нар. "пролазница" - ГКПП само за пешеходци. Когато се разберат политиците, въпросната "пролазница" ще продължи екопътеката, засега 13 километра на българска територия, и ще свърже и сръбската част на ждрелото. Иначе благодарение на около трийсет хиляди евро, вложени по програма ФАР в нашата екопътека, непроходимите ждрела на Ерма и Ябланица вече са достъпни. Чрез система от дървени стълби и мостове могат да бъдат видени чудатите скали и бурните въртопи на двете реки-посестрими. Цялата трънска екопътека може да бъде мината без бързане за около 7-8 часа. Изходните пунктове са два - от Банкя и от южния край на ждрелото на Ерма. Ако тръгнете от Банкя, пътеката по склона над Ябланица е удобна и почти равна, и се движи през красива широколистна гора. След около половин час се достига до входа на дългото към 1,5 км Ябланишко ждрело. Досами реката можете да си налеете вода от извор в скалата. (В с. Банкя също има цех за вода с доста добри вкусови качества). Черешката на тортата в това ждрело е Зелени вир, където обикновено се почива и похапва. След още десетина серпантини през скалите излизате на финалния етап при височините на Трън и се спускате към Ерма.

Една от хубостите на ждрелото на Ерма е дългият около 300 метра тунел, прокопан от военнопленници, който предлага усещането, че сте хобити, попаднали в пещерите на Мория - капе вода, и очаквате отнякъде да изреве планински трол. Пътеката продължава със стръмно изкачване до върха на надвисналите скали. Там се намира наблюдателната площадка "Манастирище", откъдето може да се обозре както голяма част от ждрелото, така и съседната сръбска територия.

А после имате възможността да се върнете в Трън и да изпиете една люта сливова (тук разбират от тези неща). Както и да си спомните надписа на басейна край Банкя - "Пълното изтрезняване води до внезапна смърт".

Край реката-чешит Ерма живеят - нейна лика-прилика.