Чета тревожни доклади за неподготвеността на българското общество и особено на селската му част за ЕС. 85% не са чували нищо за селскостопанската политика на съюза, над 90% от селяните не знаят за САПАРД. И ми се явява репортаж на БНТ, излъчен покрай поредния разстрел. Не е за убития контрабандист и случаен партньор в бридж-белотаджийско каре с финансов министър, депутат и техен спонсор. В сравнение с репортажите за нормалните разстрели тоя е идиотски:

Съсипан от беднотия и пиянство селянин от Силистренско хваща странна птица и я влачи у дома да я чифтоса с гъските; жена му крещи "к'ъф е тоя лебед, шъ ни фане грипа"; и той я заколва - птицата, но можеше и жената, отива при комшиите да я сготвят; идва ветеринарната, конфискува полусварения лебед, с кмета глобяват бедняка (500 лева!) и избиват всичките му гъски и кокошки; важен господин (костюм, връзка, ботуши) обяснява как термичното третиране обезсмисля пробата за вирус H5N1, но провинените се наблюдават;



баба хлипа за кокошките



Гледах три пъти репортажа, записах го. Може би затова ми се струва вечен.

В "Алефът" Борхес разказва за чалнат поет, в чиято къща има тайник, където се вижда всяко минало, настояще и бъдеще. Така и в репортажа просветва историята на селото - опитомяване на дивото, женски страх от новото, съседство, случайни намеси на органи. И както при поучителните възрожденски картини над видението виси заглавие, крепено от ангелчета, ухилени досущ TV репортерка: "...идиотизмът на селския живот..."

Идиотизмът е сред твърдите представи за селото като място на упадък и зла простащина; бройлерите се разхождат сурови, ракията е без акциз, убийствата са касапски. Добре е обаче да го видим в първозначението на особнячество, саможиво спасение от града и пипалата на държавата - данъчни, полицейски, здравни. Накъсо в значението, известно у нас от стотина години като Андрешковщина. То се заклеймява от хора, които дори и да са чели Елин-Пелиновия разказ, забравят селската солидарност в състраданието, притоплени в кожуха на градския чиновник. Така се задушава



положителното значение на идиотизма в селския живот



Тук трябва да се отбележи, че изразът идва от най-ефикасния пропаганден текст за последните сто и петдесет години - Комунистическият манифест на Маркс и Енгелс. Първата му част "Буржоа и пролетарии" е ненадминато описание на прогресивния капитализъм. Той "преобразува производството и потреблението на всички страни в космополитически" и "изтръгва от идиотизма на селския живот значителна част от населението" - пишат класиците. Заслепени от прогреса, те пропускат, че селото не е идиотско само по себе си, а поради грабителска политика и преповтаряно презрение като тяхното.

Те може и да го изразяват през 1848 в Лондон, но на български изразът се явява чак в 1919 г., тридесетина години след първия превод на Иван Кутев, спестил "идиотизма". Тогава България е много селска страна. В 19-а обаче Стамболийски тръгва със земеделските дружби срещу разбитото царство, част от социалдемократите стават комунисти, а Георги Бакалов прередактира превода си на Манифеста от 1900 г. И вместо щадящото "затъпителната селска обстановка" дава точното "идиотизмът на селския живот". Така градската левица уязвява конкурентната идеология на дружбашите и с точен превод, а не само с коминтерновски хватки. Около преврата и убийството на Стамболийски, при въстанията през юни и септември 23-а тече яростна антиселска кампания и отдясно. Водят я всички здрави сили - войска, полиция, чиновничество, учителство, вестникари. В тия времена към селото се бетонира онова презрително отношение, пуснато от кръга "Мисъл"



срещу фасулковците в началото на века





Мнозина ще го пренесат независимо от политически и литературни възгледи до петдесетте години. Тогава ще трябва окончателно "да съединят земеделието с индустрията, да преодолеят противоположността между града и селото" - точно по предписанията на Манифеста за мерките в пролетарската държава. В нея освен на селянин гражданите се обиждат на пейзан и текезесар. Така е и до днес, когато част от комунистите са социалдемократи, а Фердинандовият внук - техен коалиционен партньор. И според добрия вкус не се четат и "Манифеста", и "Андрешко".

Но щом запролетее, историята изчезва и мнозина български граждани се видиотяват положително, хукват на село с фиданки, мотики и разсад. Що да им пука за ЕС? Каквото и да дойде, опитът учи, че дядовата нива най-сигурно спасява от глад човека по тия земи.

А и на село все по-често се срещат пенсионирани английски пролетарии, ходещи доказателства за несбъднали се пророчества за прогрес. Това укрепва вярата в положителния идиотизъм на селския живот. Най-добре той се изразява от един новоизпечен фермер в Добруджа, напуснал мъгливия Албион и върнал се към ведрия селски живот на готската си прародина по две причини: тук няма сънародници, а съселяни; ще го погребат съседи, не погребална агенция. И може би защото е англичанин, знаещ с родовата си памет как овцете изпасоха хората, сред устойчивите словосъчетания, които владее на български, е "майната на туй, дет' утрепва село". Което е кристално ясен тезис за преценка на държавата и гражданското общество.