О, да, знам. Това звучи антибългарско и противоречи на интересите на нацията в близкосрочен и стратегически план. Така биха казали тези от властта. Пък ако не се замислям, и аз бих казал същото. Обаче не е така. С времето все повече установявам, че "предпазните клаузи" на Брюксел за отлагане пълноправното членство на България в ЕС са повече в полза на българите, отколкото на тези от Запада. В четвъртък получих още едно нагледно и категорично доказателство за това.

Тогава, както "Сега" отбеляза, парламентът бетонира диктатурата на чиновниците. Мнозинството отхвърли предложението, изготвено от работната група (подкрепено от НДСВ и ОДС) за приемане принципа на "мълчаливото съгласие", ако администрацията не се произнесе по дадено искане в срок. Вместо това наложи правилото за "мълчалив отказ". Аргументът е впечатляващ - "мълчаливото съгласие" е твърде революционна промяна и чиновниците ни не са готови за него.

Оттук нататък изводите могат да са няколко и нито един от тях не е оптимистичен. На първо място така на практика



бе признато катастрофалното положение на българската администрация



Тъжното е, че това се случва 15 години след началото на прехода и 10 години след първата заявка на България за влизане в ЕС, където този принцип отдавна е практика. Отчайващото е, че администрацията ни никога няма бъде готова за подобно начинание. Защото вместо да въведат правила, които ще я накарат да се реформира по-бързо и да заработи по-ефективно, депутатите я насърчиха да си живурка все така безгрижно, както досега. Вместо да ограничат властта на чиновника и да го накарат да заработи в полза на обществото, заплашвайки го, ако трябва със сурови наказания при неизпълнение на служебните задължения в срок, те отново оставиха някакви анонимни лица да се разпореждат по свое усмотрение с бизнеса и живота на хиляди хора, дръзнали да проявят инициатива. Което е сигурна предпоставка за корупция - тя се ражда и процъфтява там, където мудността и анонимността са издигнати в култ.

Като казахме корупция, се сетихме за другия "аргумент" на мнозинството: "Ако мафията реши да върти незаконен бизнес, може да използва "мълчаливото съгласие", за да се облагодетелства". Прави са, звучи направо страховито. Но не защото не може да се случи така, а поради факта, че народни избраници мислят по този извратен начин.



Мафията, мили депутати, се оправя при всяка българска власт



и при всякакъв вид закони и принципи - било то мълчаливи или звучни. Срещу нея се действа по друг начин - с ясни правила и безмилостни наказания, непозволяващи на някоя дребна душица с комплекс за малоценност да се прави на баровец. А и целта на реформите е не да слагаме мафията в центъра на събитията, а да се защитят обикновените хора. За тях разликата между мълчалив отказ и мълчаливо съгласие е огромна.

Какво ще се случи, ако имате малко пари и решите да започнете малък бизнес? Ето два сценария.

Сценарий N1 - администрация в рамките на 15 или 30 дни не ви издава необходимите разрешения, защото е мудна. Това е "мълчаливо съгласие" и вие започвате дейност. След това чиновникът може и да ви подгони, ако сте направили нещо нередно, да ви глоби жестоко, да ви "замрази" дори. Но в никакъв случай няма да ви губи времето, ако искате да работите честно и почтено в рамките на закона. Защото законът ви защитава от произвола на чиновника.

Сценарий N 2: администрацията пак е мудна и не ви дава разрешение. Не е задължително да сте неизряден, за да се случи това. Чиновникът може изобщо да не е стигнал до вашите документи - пиенето на кафе например също отнема страшно много от времето му. Но всички негативи остават у вас. За да докажете своята правота, вие започвате да обжалвате, стигате до съда, късате нервите си и изхабявате началния си капитал. И за да не фалирате рано или късно, вие търсите "познат" и той урежда нещата с няколко портрета на Алеко Константинов, отпечатани в монетния двор. Такава е практиката сега. Такава е от началото на реформите. За да се стартира една дейност, се минава



през всички кръгове на административния ад



по списък, който е доста близък до оригинала на Данте. Горите в пламъците на пожарникарите, давите се пред вратите на ВиК, тровите си нервите пред ДВСК, разпъват ви за проекти и архитектурни планове и накрая ви забиват на кола на "съгласуванията" между институциите. Скоростта на придвижване на документите зависи от броя на банкнотите, които сте склонни да платите като корупционен данък. Ако пък сте мазохист и гръмко кажете "не" на корупцията, чиновниците мълчаливо ще ви мотаят, докато им паднете в ръчичките. Просто защото законът им позволява това.

Интересно е още нещо - политиците продължават да говорят за чиновниците като за някакви митични същества, които са неуправляеми. Да, бюрокрацията е отвратителна, но служителите й са заплатени от данъците, които хората дават. Те трябва да служат и обслужват българския народ, а не да го тормозят. И работата на народните представители е



да прекратят, а не да узаконяват този произвол



За съжаление, в четвъртък те направиха точно обратното.

Поради това ние като граждани трябва по-скоро да сме съюзници на Брюксел, а не на тези от парламента. За да се задържат на власт, политиците са готови на всичко, дори и на реформи. Поради тази причина ние не само не трябва да се притесняваме, а трябва да се чувстваме задължени да подсказваме на Брюксел какви ги вършат нашите. Нека им дърпат ушите. И без това сега им плющят от преяждане.