Знаменитото дело "Локърби" може да придобие съвсем нов обрат пет години след като един от обвиняемите по него бе осъден до живот, а другият бе оправдан.
Експлозивът, намерен в гора недалеч от останките на взривения през 1988 г. американски самолет, бил подхвърлен там след атентата. При това не от кого да е, а от агенти на ЦРУ. Твърдението било подкрепено под клетва от пенсиониран вече шотландски полицай. Според него целта била само една - да се затвърди либийската връзка в атентата.
Поредното разкритие
идва в изключително важен момент. Очаква се съвсем скоро роднините на 11-те жители на Локърби, убити на земята, да поискат от Комисията по преразглеждане на криминални случаи в Единбург да ревизира присъдата срещу либийския агент Абдел Басет ал Меграхи. Същото смятат да сторят и адвокатите на Меграхи.
Сензационната новина съобщи пръв британският в. "Мейл он сънди" на 19 февруари т. г. Експерти извършили по молба на защитата на либиеца серия симулации на взрива, погубил 270 души - 259 в самолета на "Панам" и 11 на земята. Резултатите показали, че устройството, взривило бомбата, не би могло да остане цяло и невредимо при такава мощна експлозия. То е било поставено на мястото на катастрофата по-късно, категорични са адвокатите.
"Ако в Шотландия има правосъдие, някои служители на нейните полиция и следствие
би трябвало да влязат в затвора",
споделиха източници, близки до защитата на Меграхи. Адвокатите разполагали и със заявление под клетва на пенсионирания шотландски полицай, чието име засега не огласяват.
Подобно заявление, също под клетва, направил преди време пред защитниците на либиеца и бивш агент на ЦРУ. Според него взривното устройство било направено от швейцарската фирма "Мебо". Платката от него била подхвърлена в гората край селцето Нюкасълтън, недалеч от Локърби, и открита от двама шотландски полицаи. Заповедта за това дошла от най-високо място в американското управление, твърдял агентът.
Тогава той все още бил анонимен. По-късно от ЦРУ го идентифицирали като Томас Търман. Това е твърде интересна личност. Преди десетина години в доклад на американското правосъдно министерство той бил уличен, че като съдебен експерт, работещ към ФБР, често
преправял лабораторни анализи
на различни престъпления. И то така, че те да бъдат колкото се може по-благоприятни за прокурорите.
Ясно е, че Търман и в тези случаи е действал по заповед свише. Какво обаче го е накарало да проговори? Не е изключено да го е загризала съвестта.
Същевременно вътрешно разследване на авиокомпанията "Панам" установило, че взривното устройство в самолета не е било поставено в Малта. Отгоре на всичкото целта на атентата била не да се погубят американци само защото са граждани на САЩ. На мушката бил малък екип на ДЕА - американската агенция за борба с наркотрафика. Причината била, че нейни хора разкрили в Ливан наркокартел, създаден от израелските служби Мосад и ръководен от хора на ЦРУ.
Неизбежно изниква въпросът защо публикации по темата излизат напоследък само в регионални шотландски издания и в клюкарския английски "Мейл он сънди", а не в световни британски и американски издания. Отговорът може да бъде търсен в статията
"Мръсната тайна на Локърби",
публикувана преди близо две години в авторитетния "Гардиан". Според автора Пол Фут още от самото начало американският президент Джордж Буш-старши и британската премиерка Маргарет Тачър насочили следствието към либийската следа. Докато атентатът в действителност бил дело на базирани в Сирия арабски терористи. Дамаск обаче бил нужен на Вашингтон като съюзник и изиграл ключова роля при нападението срещу Ирак през 1991 г.
Не трябва да забравяме, че нито Тачър, нито наследниците й Джон Мейджър и Тони Блеър се съгласиха да има публично разследване на атентата над Локърби. Освен това либийците Абдел Басет ал Меграхи и Ал Амин Халифа Фахима в крайна сметка бяха съдени
не за тероризъм, а за масово убийство
Първият получи до живот, а вторият бе оправдан и се завърна триумфално в родината си.
Много бе изписано и за показанията на малтийския магазинер Тони Гаучи, от когото Меграхи купил дрехите и после уж бил увил в тях бомбата. Дори шотландският прокурор лорд Фрейзър, подписал някога заповедта за задържането на двамата либийци, се усъмни в показанията на малтиеца.
Да не говорим колко е съмнителен фактът, че един експлозив може незабелязано да прелети от средиземноморския остров до Франкфурт, откъдето самолетът на "Панам" започва фаталния си полет на 21 декември 1988 г.
Вероятно предстои да бъдат направени още разкрития. И почти е сигурно, че Комисията по преразглеждане на криминални случаи в Единбург ще се заеме пак с делото "Локърби". Какъв ще бъде изходът - бъдещето ще покаже.
А нищо чудно всичко да зависи и от един друг знаменит за Либия случай - този с петте български медсестри. В броя си от 11 ноември 2005 г. "Сега" подробно описа
съвпаденията във времето
в случаите "Локърби" и "Бенгази". Те са твърде много и дори на децата трябва да бъде ясно, че едва ли са случайни. Между арестите на 23-ма български медици (17 от тях по-късно освободени) и предаването на съд на двамата агенти на Триполи разликата е само 55 дни.
На 13 март т. г. пък е насрочена поредната среща на наскоро учредения Международен фонд-Бенгази, чиято цел е чрез хуманитарна помощ да бъде разрешен случаят с българските медсестри. И можем да бъдем сто процента сигурни, че съвпаденията ще продължат.
|
|