Илия Баташки е притиснат и от работещите в болницата, и от собственика - министерството на здравеопазването |
"Св. Георги" е в окото на бурята на здравната реформа. Тя беше в първата група болници, чието ръководство беше сменено от министър проф. Радослав Гайдарски заради лошо управление и безконтролно трупане на дългове. Директорския пост пое колоритният хирург Илия Баташки - депутат от 38-ия парламент и член на Висшия съвет на БСП. Сега Баташки се е заел с неблагодарната задача да проведе реформата и да въведе финансова дисциплина в болницата, притиснат отвсякъде. Работещите в "Св. Георги" недоволстват шумно от орязаните си заплати, а собственикът на болницата - здравно министерство, праща писма със заплахи за уволнение, ако формирането на дефицит не спре.
Цифрите
В Пловдив има 4 болници с общо около 3000 легла. "При всички случаи само две от тях - университетската и областната, могат да поемат всички здравни нужди на населението. Администрациите на другите две градски болници могат да бъдат съкратени, а леглата и персоналът да бъдат преразпределени към двете големи. Част от структурите на градските болници могат да се приватизират, друга част да станат хосписи", смята Баташки. Сега няма опасност съюзническа вече Турция да нападне България, но общината в Пловдив трудно би взела подобно решение.
Болница "Св. Георги" е най-големият субект на здравния пазар в България и държи 5% от него. Леглата са 1287, 4449 болни са обслужени в болницата през януари. 2360 е реално заетият щат. Средното възнаграждение през февруари е 563 лв.
Приходите на болницата от миналата година досега са по около 3.2 - 3.4 млн. лв. месечно. През януари обаче разходите са намалени с почти 2 млн. лв. в сравнение с ноември - първия месец от управлението на Баташки и новия борд. В края на м.г. болницата е харчела по 5.9 млн. лв. месечно. А през януари и февруари разходите са 4.1 млн. лв. Дефицитът е сведен до 10-15% - 600 000 лв.
Така казано звучи лесно
Спадът в разходите обаче е болезнен - дължи се основно от намаление на заплатите и на парите за лекарства. А дефицитът дори не е сведен до нула.
"Ако намалим още заплатите, няма да има дефицит", отвръща Баташки. Така е станало през януари - тогава дефицитът е бил само 300 000 лв. "Заради тежкото социално напрежение обаче се наложи да отпуснем още 300 000 за заплати", обяснява директорът.
"Мога, твърдя и казвам - тези дружества могат да работят без никакъв дефицит, ако се оптизимират работната заплата, личният състав и парите, които се разходват за лекарства и консумативи. Ръстът на парите за лекарства за 2 г. от 19 млн. лв. скача на 26 млн. лв. годишно", обяснява Илия Баташки. Заплатите също растат по подобен начин.
В момента шефовете на отделенията сами оптимизират разходите за лекарства, за да ги сведат до нивото отпреди 2 г. Прекаленото свиване на разходите обаче може да повлияе на качеството на медицинската помощ, а директорите на болници отдавна се оплакват, че парите, които здравната каса плаща, не са достатъчно и дефицитът е неминуем.
"Не винаги най-скъпият метод за лечение е най-добрият за пациента", казва Баташки, който е разработил дисертация по темата - за качеството на медицинското обслужване в хирургичните звена в голяма болница. "Тази научна разработка може да се наложи като щампа в цяла България", обяснява авторът и допълва, че до него не са стигали оплаквания за лошо лечение.
Баташки недоволства, че цените на пътеките са еднакви за всички видове болници. "Св. Георги" има 5 звезди - най-високата акредитационна оценка на МЗ. "Трябва да се плаща коефициент за по-добро обслужване и по-добра база. Това е профанизация на професионализма - даваме в по-малките болници заплати, равни на нашите", обяснява той.
Болницата спестява и от по-малки пера. Мазутната централа, която отоплява болницата и е харчила по 2.8 млн. лв., вече ще харчи 2.3 млн. лв., защото преминава на друг вид гориво. От 115 000 лв. на месец разходът за храна е оптимизиран на 85 000 лв.
Ограничават се и режийните. "Токът светеше като за коледна елха. Водата течеше безконтролно - придружители на болни се къпят и сме се превърнали в градска баня", казва Баташки, който напоследък отново блесна по медиите, след като лично беше изхвърлил от банята ром, решил да се изкъпе, докато е на посещение на близък.
Планът е към края на 2006 г. приходите и разходите да се изравнят. А дотогава? Заръката на МЗ е да не се трупат дългове, освен това няма и да се изплащат. "Това е право на министъра и той трябва да продължи да го изисква. Не е на никой майка хранилница тази държава. Който иска да яде, трябва да работи", повдига глас Баташки. Признава обаче, че държавата в лицето на здравния министър вече му е пратила писмо да престане да трупа дефицит, защото това може да му коства директорския пост.
Заплатите
През 2005 г. средната лекарска заплата в болницата е била 1400 лв., а на сестрите - 600 лв. Сега пада почти двойно, което предизвиква съвсем основателно напрежение. Най-малкото защото ръководството определя какви да са възнагражденията, а не самите медици.
"Не са виновни те. И аз през декември бях на 2400 лв., а сега съм на 1000 лв. И аз съм недоволен", казва директорът. Високите заплати са били възможни, защото болницата не е плащала задълженията си към доставчиците. "В някои месеци 76% от приходите са давани за заплати. Може ли някой в каквато и да е фирма в света да дава 80% за заплати! Как ще съществува тази фирма?", пак повишава глас Баташки. И обяснява, че вече никой доставчик не иска да дава на вересия.
"Геният, който е бил преди мен, е вкарал това дружество в 22 млн. лв. дълг", пояснява той. Преразходите са основно за заплати и лекарства. "Колегата е трябвало да дава по 40% от приходите от здравната каса за заплати, а той е давал цялата сума. Всеки си и правил каквото си иска тук и затова е стигнало дотук това дружество", обяснява Баташки.
Още реформи
Орязването на заплатите и парите за лекарства обаче едва ли може да се нарече реформа. То е по-скоро опит за вместване в безкрайно недостатъчната финансова рамка на здравеопазването, а не за осигуряване на повече пари и съответно - повече здравни грижи. Просто тези мерки не помагат на никого - нито на лекари, нито на пациенти.
В "Св. Георги" незаетите легла всеки ден са 100-200, с които вървят и 400 човека, но не медицински персонал. "Ако дружеството продължи да трупа дефицит, мога да ги съкратя. Но това ще е ясно след май", обяснява директорът и обещава, че това ще стане само със съгласието на работещите в болницата. Баташки доста често повтаря думи на здравния министър Радослав Гайдарски: "Поддържам го, че в България ще има глад за лекари и медицински сестри само след няколко години. Затова не бива да се посяга на тази група." Не е ли възможно обаче лекарите да са по-малко, но да не работят от 8 до 14 ч., а и повече съответно - за повече пари? Според Баташки е възможно. В момента непълният работен ден се оползотворява или с преподавателска дейност, или с допълнителна работа в поликлиники.
Освен това директорът обмисля да даде на фирми немедицинските дейности на болницата - хранене, пране, транспорт, отопление. Така може да се спестят 2 млн. лв. годишно, но и това води до съкращения.
"110 дка двор е за продаване, тъй като болницата не може да го поддържа. Има и недостроени части, които няма да се използват. Всичко това обаче не може да се направи за една година", доописва реформата Баташки.
Партията
Защо все пак Баташки се е съгласил да оглави болницата? Заплатата му е паднала, с персонала е на нож, а министерството го следи под лупа. "Аз съм известен като човек, който се бори с предизвикателствата. Когато бяхме забутани в политическата кал и БСП никой не искаше да я знае, аз станах депутат, защото търсех предизвикателствата и исках нещо да бъде направено за тази моя партия. И видяхте, че такива като мен, младите в партията я измъкнаха от калта и тя дойде на власт", обяснява ексдепутатът.
Той благодари на всички, които "си направиха точна преценка, че дружеството в този момент е неуправляемо и не се явиха на конкурс". Баташки беше единственият кандидат за поста.
Напълно възможно е обаче никой да не е се явил, защото всички са били наясно, че назначението в най-голямата болница в държавата няма как да не е политическо и предрешено. "Това е другата гледна точка. А третата е, че всички са некадърни и не могат да изпълнят това, което иска принципалът", защитава се директорът.
Реформата в здравеопазването ще приключи, когато приключи реформата в обществото, заключава той.