В незавидното си положение на опозиция втори пореден мандат българската десница съвсем се отчая. Вместо да вършат смислена политика и да печелят доверие, десните взеха да се борят предимно за достъп до камерите и диктофоните на репортерите. В стремежа си да се видят в новините по телевизията и на страниците на вестниците те започнаха да измислят и лансират какви ли не идеи. Повечето от които предварително обречени на неуспех. Разбира се, ясно е, че скромната дясна опозиция няма силици да прокара през НС каквото и да е. Въпреки това обаче стремежът към микрофона е толкова силен, че за мъничко внимание те започнаха да лансират такива инициативи, които са



откровени недомислици или лъжи



Типичен пример за такъв медиен балон се оказа последната среща на ДСБ с главния прокурор. В парламента депутатите на Костов Николай Михайлов и Елиана Масева обещаха, че ще дадат такива данни на Борис Велчев, които едва ли не ще пратят в затвора за незаконните им колекции от антики Васил Божков, Димитър Иванов, Петър Манджуков, брата на Никола Филчев и кого ли още не. Два дни по-късно, след срещата, Димитър Абаджиев отговори с половин уста на въпрос за обещаните разкрития. Борис Велчев побърза да уточни, че Костов му е оставил само един сигнал с конкретни данни и той е за съвсем, ама съвсем друг случай.

Преди месец Филип Димитров се опита да хвърли бомба със законопроект за въвеждане на изцяло професионална армия от 1 януари 2007 г. Неговият балон се спука още същия ден, когато военните обясниха, че имат добро желание, но



искането на експремиера е невъзможно



На Димитров обаче явно не му се искаше да се откаже така лесно от взетия на прицел младежки електорат и продължи две седмици да раздухва темата. Но с това само надуваше издишащия спукан балон. Много по-малко усилия експремиерът вложи да налага нелошото си предложение за глоба в размер на една заплата за гласуване с чужда карта.

Подобно на военните идеи на колегата си и Елеонора Николова създаде безсмислен дебат с авангардното си предложение да се въведе задължително гласуване на всички избори. Получила очакваното медийно внимание, бившата кметица на Русе скоро сама се отказа приумицата си и повече не спомена за нея.

Типични примери за медийни сапунени мехурчета непрекъснато дава Надежда Михайлова. Почти всяка седмица тя измисля по някоя инициатива, с която да припомни за себе си, след като шумът около нейната фракция "Дясна алтернатива" утихна. Напоследък тя си има твърда тактика -



да се прави на дисциплинирана седесарка



и да предлага на синьото ръководство по някоя неадекватна идея: я създаване на десен алианс, я свикване на консултативния съвет по национална сигурност при президента. По този начин, освен че воюва за медийно пространство, тя постига и другата си цел - гъделичка Петър Стоянов.

Не балон, а цял медиен дирижабъл е всичко, свързано с темата за единство на десницата. На всеки политик вдясно е ясно, че Костов и Стоянов никога няма да играят заедно. Въпреки това непрестанно се говори за нужда от единство, общи действия, коалиции и т. н. Заради преговорите за общ кандидат за президент десните изпаднаха в деликатната ситуация на временно примирие, в което трябва, волю-неволю, да спазват добрия тон. В този така старателно надуван балон също непрекъснато се отварят пробойни. Често се случва някой да изпусне непремерена реплика, а засегнатият не пропуска да му отвърне със същото. Когато БНС даде рамо на управляващите за промените в конституцията на първо четене, хората на Костов веднага ги заклеймиха като съглашатели на Станишев, царя и Доган.

Депутатът психолог от ДСБ д-р Николай Михайлов пък обвини Петър Стоянов за неотварянето на досиетата на бившата ДС. Експрезидентът така се обиди, че веднага размаха плашилото на провала на преговорите. Скоро след това от ДСБ излязоха с нови обвинения към колегите си - че слугуват на Бойко Борисов. Този път Петър Стоянов съвсем си изпусна нервите - Командира да си командва само собствената си партия, рече синият лидер. А уж двамата почти си бяха проговорили, писаха си писма и за малко да започнат и да се чуват по телефона... В парламента, където съжителстват врата до врата, те



продължават да се разминават като непознати



Като реещи се балони.

Любима инициатива на ДСБ е създаването на парламентарни комисии. За внасяне на такова предложение в НС са необходими 48 депутатски подписа. ДСБ, ОДС и БНС имат общо 47 народни представители и затова се налага да се обръщат и към изгонените от Стоянов хора на Праматарски. Понякога им дават рамо и от "Атака". Такива комисии бяха искани за участието на БСП в скандала с програмата "Петрол срещу храни" на ООН, за царските имоти, за автомагистрала "Тракия". Роди ли се подобна идея, тя веднага се раздухва и се представя като опечена работа, но невинаги е точно така. Въпросната подписка често с дни и седмици прелита между стаите на трите формации, докато успее да бъде намерен всеки депутат. И докато това стане,



темата вече не е на дневен ред



Друг е въпросът, че искането не може да се сбъдне без гласовете на управляващите, което е ясно предварително.

Ръка за ръка с исканията за създаване на временна комисия често върви и сезиране на главния прокурор или изпращане на сигнал до Конституционния съд. Любими занимания. Въпреки че смятаха Филчев за един от най-големите си врагове, ДСБ най-редовно се обръщаха към него с шумни искания. Разбира се, без да очакват резултат от тях. Сега и Костов, и Стоянов са вперили поглед в новия главен прокурор.

Десните се върнаха и към една от вечните си теми - забраната на комунизма. Това бивше знаме на промяната бе снето от въоръжение по някое време - в началото на века, но сега отново плющи като малък медиен балон. Извоювали в ПАСЕ декларация за осъждане на комунизма, десните поотупаха от прахта антикомунизма. И се надпреварваха да предлагат декларации на парламента и създаване на институт за национална памет и какво ли още не. За да се стигне дотам, че Татяна Дончева да им се подиграе, като се ожали от парламентарната трибуна, че БСП няма силна опозиция вдясно.

Възможно е и лелеяният общ кандидат-президент да се окаже най-големият опозиционен балон, който надува десницата. Онзи ден бившият депутат Валентин Василев, който по едно време бе син министър, хвърли бомба в Националния съвет на СДС, като лансира Бойко Борисов за президент. Говорил Василев с Борисов, убедил се в десните му идеи и убедено го предложи на съпартийците си. Дебат по въпроса вероятно ще има в НС на СДС до месец. Надежда Михайлова вероятно е доволна от това, Петър Стоянов вероятно пак се ядосва - позната ситуация. Новото е, че онази голяма партия от началото на 90-те сега е готова да капитулира, обградена от 1 човек - Бойко Борисов. Старото е - че и тази ситуация прилича на добре надут балон.

Ако така я карат, на следващите избори и парламентарният балон, на който летят десните, може така да се спука, че целокупното дясно пространство безвъзвратно да тупне на земята. Прав е Петър Стоянов - 3 години живот имат тези десни. После ще дойдат други.