Надежда всяка тука оставете...



11 години след масовите банкови фалити и след всички обещания на прокуратура, правителства, парламенти и комисии за възмездие и за връщане на изтеклите милиарди левове, държавата претърпя пълен провал срещу фалиралото банкерство.

Почти всеки месец съдилищата четат оправдателни присъди за обвинени бивши шефове на фалирали банки. Последният пример е само отпреди дни, когато Софийският градски съд оправда двама от ръководителите на фалиралата Първа частна банка по обвинение за отпускане на неправомерни кредити. Те и още 8 човека имат и висящо дело, но отсега е ясно, че ще бъдат оправдани и по него.

Оправдани бяха ръководителите на МБИР, ТСБанк, "Славяни", Минералбанк, "Биохим". Разбира се, в повечето случаи само на първа инстанция, но едва ли и при апелацията и касацията резултатите ще са други. Вероятно същият ще е изходът и при разследванията и делата, които все още продължават - за Бизнесбанк, Балканбанк, Капиталбанк, Банка за земеделски кредит, Стопанска банка, Частна земеделска и инвестиционна банка и др.

До този момент са произнесени само няколко присъди срещу шефове на клонове на някои от тези банки. И



една-единствена срещу "едра риба"



- ръководителя на централата на Агробизнесбанк Христо Александров. Последният обаче бе осъден не заради нещо друго, а заради умишлена безстопанственост. И изобщо не е сигурно, че тази присъда ще бъде потвърдена докрай.

Като цяло фиаското на държавата е пълно. И по отношение на наказването, и в опита да докаже, че може да има някаква справедливост, и за възможността да бъдат върнати парите на хората и в бюджета. Сигурно е, че за това фиаско "виновен няма да има". Или пък отговорността ще бъде хвърлена единствено върху лошите закони, изминалия дълъг период, сложната и разтеглива материя.

А беше време, когато прокуратурата твърдеше, че през 1995-1996 г. са били "извършени тежки престъпления в областта на банковата и финансовата дейност - изграждане на финансови пирамиди, раздаване на необезпечени кредити, крупни финансови измами и др.". В официални доклади държавното обвинение казваше, че за всичко това е допринесло и "неоправданото рефинансиране и липсата на контрол от страна на БНБ". "В крайна сметка



малка група хора присвои 7 млрд. лева



чужда (лична и държавна) собственост", сочеше прокуратурата. Тя се хвалеше, че делата за тези престъпления са "взети на специален отчет", че 56 от тях са приключени и внесени в съда с обвинителен акт. И прехвърли отговорността върху съда.

Още по-рано - през 1998 г., тогавашният премиер Иван Костов почти през ден отправяше от парламентарната трибуна или от страниците на медиите емоционални призиви към съдебната власт: "Искам си парите", "Банкери в затвора", "Къде са делата", "Цялото общество чака" и т.н. Той фактически обвини следствието, прокуратурата и съда, че не работят. И дори се зарече да не им отпуска допълнителни субсидии, докато не върнат на държавата парите от кредитните милионери.

В резултат на кампанията тогава парламентът прие нови текстове в Наказателния кодекс, насочени срещу безконтролното раздаване на кредити. Но те останаха само с популистки характер и не постигнаха целта си. Най-вече, защото принципите на наказателното право не позволяваха те да се приложат със задна дата и скандалните случаи отпреди 1997 г. останаха извън обсега им.

Не може да се спори с факта, че съдебната система е мудна и не направи почти нищо, за да вкара в затвора големите икономически измамници. Проблемът обаче има и друга страна. Така и никой не призна, че



МВР и спецслужбите се провалиха



в събирането на доказателства срещу щедрите бивши банкери и срещу кредитните милионери. Години наред нямаше пари за съдебно-счетоводни експертизи, не беше направено необходимото за ефективно принудително изпълнение срещу големите длъжници.

Още в самото си начало като главен прокурор бившият вече шеф на обвинението Никола Филчев взе на специален отчет банкерските дела. Защото бе наясно, че именно там може да бъде атакуван. Бяха създадени съвместни групи от МВР, следствието и прокуратурата, които трябваше по-бързо да придвижат банкерските дела към съдебната зала. Върховната касационна прокуратура написа спецдоклад, в който твърдеше, че магистрати съзнателно бавят процеси срещу банкери и кредитни милионери. Имена не бяха казани.

Стигна се дотам, че вината бе хвърлена и върху срив на компютъра на Института на МВР, който заличил резултатите на експертизи по делата. Като причини за забавянето се сочеха и неефективен контрол от страна на бившата Главна прокуратура през 1992-98 г., както и констатираната



липса на 67 преписки и следствени дела



и спрени 395 преписки и следствени дела със значим обществен интерес.

Първоначално тези оправдания свършиха работа. След това се видя, че в съда започнаха да влизат най-безобидните дела. А след още време започна поредицата от оправдателни присъди.

И причината не може да се търси дори и във факта, че още в началото на управлението си НДСВ премахна от Наказателния кодекс наказанието за банкерите, раздали необезпечени кредити. С мотива, че банкерите се страхуват да кредитират.

Още в основата си



бяха сбъркани обвиненията



срещу ръководителите на фалиралите банки. Всички те - с много малки изключения, сякаш нарочно бяха обвинени за престъпление по служба. Повече от очевидно е, че това е най-лесният текст, по който наетите от обвиняемите най-добри български адвокати могат да направят на "пух и прах" всяко обвинение. Защото при него се иска да се докаже умисъл, набавяне на облага за себе си или за другиго, нарушаване или неизпълнение на служебни задължения и ред подобни твърде разтегливи и трудно доказуеми неща.

И така с мотивите, че в конкретните случаи не става дума за неизпълнение на задължения, че иде реч за граждански и частно-правни отношения, съдилищата издават оправдателна след оправдателна присъда.

Каквато и да е истината обаче, има няколко очевидни неща. Едно от тях е, че въпросните банки бяха буквално източени. Някои от тях бяха здраво рефинансирани от държавата, така че логиката с частно-правните отношения просто издиша. Факт е, че не малко хора и фирми изгоряха покрай фалитите. Трудно може да се опровергае обстоятелството, че в не малка част от случаите са давани милиони долари кредити при напълно неясни гаранции на фирми, свързани с шефовете на банките, или пък на хора, които очевидно не могат да ги върнат посмъртно.

В същото време една част от бившите банкери се разхождаха - а някои и още се разхождат - абсолютно безнаказано във Франция, САЩ, Карибите, Испания, Доминика, Финландия. И от време на време дори се обаждат оттам, за да обявят колко са невинни. Да не говорим и че въпросните ръководители на фалирали банки



започнаха да съдят държавата - при това с успех



И в България, и в Страсбург. Заради отказано им правосъдие, за незаконни арести и за какво ли още не. И още отсега може да се гарантира, че всички те, след като бъдат оправдани и на последна инстанция, ще залеят съдилищата с искове за морални и материални вреди от проточилите се с години дела.

Със сигурност може да се изброят още причини за провала на опита за възмездие. Но това не отменя отговорността на държавната власт в България, която дължи на обществото отговор на простия въпрос - има ли или не източване на банки, има ли или не престъпления, има ли или не незаконно забогатели сред ръководителите на тези кредитни институции? И още - защо не бе направено нищо и срещу кредитните милионери, и срещу част от синдиците на фалиралите банки, които просто ги доизточиха?

Дори според списъка на БНБ, в който има очевидно и силно занижени цифри, раздадените и невърнати кредити в онзи период са за 2.395 млрд. лева. Наскоро и националното следствие връчи на властта доклад за генезиса на организираната престъпност, в който бе записано, че "току-що пръкналата се в началото на 90-те години на миналия век организирана престъпност проходи и потегли напред именно в условията на настъпилата финансова криза".

Вместо да получат възмездие, част от тези хора станаха едри бизнесмени и дори уважавани политици. И въпреки всички закани, никой за нищо не ги закача.

Ще се намери ли някой да опровергае всичко това?