Има два типа жени - едните, които имат големи претенции и си падат по големи автомобили, а другите - пак с претенции, но обичат миньончета. Това на шега. В цялата работа има обаче някакъв резон, защото напоследък по шосетата нежният пол настъпва все по-упорито с огромни возила - SUV, комби, ван, пикап… Винаги са ме мъчили въпросите за габарити, удобство, динамичност, практичност на подобни автомобили, които обаче успях да разреша, когато се качих на новото "Мицубиши" L200. "Балкан стар" и "Мицубиши моторс" осигуриха достатъчно труден терен за тестване възможностите на пикапа, така че нищо от техническите му характеристики не ми остана чуждо. Маршрутът София - Рибарица включваше всички видове терен - магистрала, второкласен път и "оф-роуд", които бяха гарнирани и с прилично количество сняг.

Преди няколко години имах възможността да се повозя из улиците на Версай в по-стария модел L200 "club cab". Оттогава ме следват някакви резерви по отношение на комфорта в този клас, които с изненада успях да разсея, влизайки в новото поколение. Отвътре и отвън кабината вече не изглежда като на камион, а като на обикновена лека кола. Чувството от грубите и недодялани трак-пикапи се изгуби още с вида на меката, заоблена муцунка на L200, която силно наподобява предниците на Colt и Pajero Evo concept . Успях да се настаня удобно, защото седалката на шофьора се регулира и на височина (единствено краката на спътника ми се опираха във вратата, когато той управляваше). Като всяка жена се притеснявах и от габаритите, но видимостта от високо е доста добра, а и пикапчето е много маневрено при завиване (5,9 м. радиус на завиване). "Леглото" пък не "натежава" при изпреварване.

"Мицубиши" L200 е наследил от сродника си Pajero системата за разпределение на мощността върху четирите колела "Super select", с която може да избираш сам задвижването им според случая и състоянието на трасето. Това се осъществява със специален лост до скоростния, който има 4 режима - 2H, 4H, 4HLc и 4LLc.

От София потеглих на положение 2H (2WD), т.е. на задно предаване, което се използва в нормални климатични условия, първокласни пътища и т.н. Мицубишито успя да вдигне 178 км/ч по магистрала "Хемус", въпреки обявените максимални 167 км/ч. След тунелите обаче пътят постепенно стана заснежен и непочистен, което ме накара да превключа на 4х4 (позиция на лоста - 4H (4WD). Тя се използва отново при всякакви пътища и без ограничение в скоростта. Без проблем превключването се случва по време на движение, но до 100 км/ч. Така централният диференциал разпределя въртящия момент между предния и задния мост в съотношение 50 на 50.

Слизайки от "Хемус", през Ябланица, по второкласния път към с. Рибарица, който беше нашарен с множество дупки, кал и сняг, стабилността на колата се влоши. По радиостанциите, които носехме, ни препоръчаха да опитаме друг режим на задвижване. Включих на позиция на лоста - 4HLc. Така всяко колело получава еднакво задвижване при нормални условия, а в по-трудни - въртящият момент се прехвърля на колелото, което има най-добро сцепление с пътя.

Този маршрут се оказа детска игра в сравнение с "оф-роуда" до местността Царичина в подножието на връх Вежен. Петте мицубишита се движеха бавно по коларския път до върха. L200 се справяше добре по чукарите и на режим 4HLc, но за да изпробваме предавката за особено труден терен, с големи наклони и кал, включихме на режим - 4LLc, при който се преминава на бавни скорости (нар. "демултипликатор"). При нея се блокира задният диференциал (само за механичната 5-степенна скоростна кутия) и колелата започват да се въртят много бавно. Така обаче автомобилът може да достигне максимална скорост 30 км/ч.

Някои от по-опитните колеги разчупваха движението като изключваха системата ASTC (Active stability control + Active traction control), която е уникална за сегмента. Тя осигурява активна безопасност в критични ситуации, но в условия на "оф-роуд", няма да е лошо, ако бъдат изключени от борд-таблото, за максимално удоволствие от шофирането.