Шофирането и алкохолът винаги и с право са били смятани за напълно несъвместими. С изключение на патологичните въздържатели обаче надали има водач, който поне веднъж в живота си да не е сядал зад волана след чаша бира, а понякога и повече. Убеждението, че толкова малко количество няма как да повлияе на шофьорските умения или да създаде условия за пазарене с органите на реда, несъмнено успокоява. За съжаление практиката показва, че концентрацията на алкохол зависи не само от броя на чашките, а и от още куп други обстоятелства като индивидуалните физически характеристики, поемането на храна или изминалото време. Положителен резултат над допустимите норми при тестване с "дрегер" понякога предизвиква дори консумацията на напълно безопасни и разрешени медикаменти, бонбони или напитки. Оказва се, че единственият относително сигурен начин да се спестят възможни неприятности остава превантивната самопроверка. Пазарът отдавна е отчел нуждите от такава.

Първите научно обосновани опити да се отчита и контролира консумацията на алкохол сред шофьорите датират от 50-те години на миналия век в САЩ. Преди това водачите понякога са принуждавани да духат в балон, който се запечатва и се изпраща в лаборатория за анализ. Друг метод се основава на химическата реакция, която претърпяват определен вид кристали. При наличие на алкохолни изпарения в дъха те се оцветяват и полицаят преценява дали да арестува виновния според лична оценка на наситеността на окраската. Едва през 1954 г. се появява първият функционален преносим тестер "Бреталайзър", с което настъпва мрачна ера за шофиращите любители на чашката. Този апарат скоро се мултиплицира в десетки варианти с различни имена като "Дрънкомитър", "Алколайзър" и т. н. Днес "Бреталайзър" е запазена марка на "Нашънал дрегер корпорейшън", с чието име се свързва дяволската апаратура за целокупното пияндурско братство по света.

Според метода за определяне на степента на опиянение съвременните алкохолни тестери се делят на четири основни групи - химически, спектрални, електрохимически и електронни. Последните се смятат за най-точни и постепенно изместват останалите видове. Все още обаче са малко уредите, които отчитат разликата между две гаврътнати водки или тридесетина капки валокордин, които са нужни на един сърдечноболен, за да се съвземе от криза. Портативните тестери погрешно приемат за алкохол редица други вещества, каквито съдържа издишаният въздух - например алдехиди или ацетон. Апаратурата реагира и на някои млечнокисели продукти, които не са съхранявани правилно или са влезли в реакция със стомашните сокове. Тест на руското списание "Авторевю" пък показва как веднага след консумация на известна марка горчив безалкохолен сироп тестерът отчита убийствена концентрация от 13,1 промила в дъха на доброволеца. Положителна, макар и не с такъв магнитуд, се оказва и пробата след консумация на евкалиптови бонбони за смучене (0,4 промила). В страни с драконовско антиалкохолно законодателство като Швеция, където разрешеният праг е 0,2 промила, отпушването на носа може не само буквално, а и преносно да излезе през него. Това обяснява защо в заведенията в Скандинавия и Прибалтика са толкова разпространени стационарните тестери. Срещу монета-две всеки, който се чуди до каква степен е "вързал кънките", може да установи дали ако реши да се прибира с колата, ще си има проблеми с полицията. Апаратите са с големината на уличен телефон и се ползват с индивидуален мундщук за еднократна употреба. Калибрирани са и показват много висока точност на пробата.

С напредъка на електрониката през последните години и спадането на цените на компонентите се наблюдава и друга тенденция. Персоналните дигитални алкотестери навлизат все по-отчетливо на пазара, а някои модели могат да минат дори за моден аксесоар. В зависимост от характеристиките, потребителските качества и по-рядко точността такъв уред струва от 20-ина до 200 долара. В следващата ценова категория вече попада професионалната апаратура, използвана от властите или работодатели в по-специфични сфери. Основни производители на персонални тестери са Китай, Тайван, Корея и Хонконг, макар че донеотдавна за лидерски позиции се бореше Канада, където по традиция обичат да си посръбват, преди да седнат зад волана.

Най-простите устройства за проверка на концентрацията на алкохол само констатират наличието на такава със звуков или светлинен сигнал. По-засуканите и скъпи апаратчета разполагат с течнокристален дисплей, който показва резултатите от пробата в промили, а при някои модели - и в процентно измерение в единици ВАС (Blood Alcohol Concentration). Взаимовръзката между тези величини на практика е правопропорционална. При показание 0,5 промила например (усреднена концентрация 20-ина минути след употребата на половин литър бира) съответства на 0,05 ВАС. Точността на получения от пробата резултат зависи само донякъде от цената на тестера. Макар уредите на много производители да показват удивително достоверни данни с прецизност до десета от промила, при пряко сравнение с професионален полицейски "дрегер", нито един от тях не се нагърбва с отговорността да гарантира резултатите. В упътванията задължително се прави уточнението, че тестерът може да се ползва единствено за лични нужди и няма легитимност пред закона.

Персонален алкотестер може да се поръча без проблем по интернет. Поне един модел се продава и в България, въпреки че той също може да се открие единствено онлайн. "Алко мейт" (www.alcomate.info) тежи само 43 грама и струва 264 лв.