|
----------------------
1. Козата Муца и националната слава
Моето детство премина като на всички деца по онова време - в недоимък. Това бяха бедни следвоенни години, когато България изпълняваше своите социалистически петилетки. И за да си помагаме, тъй като само баща ми работеше, а бяхме 4-членно семейство, през лятото пасях козите край Осъм. По цял ден играехме и се къпехме в реката. Израснах заедно с космонавта Георги Иванов и футболиста Георги Денев, които живееха в нашия квартал. Беше едно безгрижно детство, което никога няма да забравя, нищо че нямахме какво да обядваме. Когато майка ми купеше компот, го разреждаше с вода и захар, та да стигне за всички. Когато бях тринайсетгодишен козичката ни Муца роди пет ярета - нещо незапомнено в България за онова време. Не знам дали в наши дни коза е раждала пет ярета. Та оттогава съм закърмен със земеделието, казано на шега. Дойдоха специални кореспонденти от в. "Отечествен фронт", които ни снимаха и написаха дописка за козата Муца. Това беше голямо събитие не само за мен, за целия ни квартал "Вароша", а и за целия град. Нашата коза не само роди пет ярета, но и даваше по 5 литра мляко - беше изключително породиста и добра! Тя изхранваше цялото семейство. И досега всяка седмица пътувам до Ловеч, където живее 94-годишният ми баща. Скромен и честен човек, който доживя до тия години благодарение на добротата си.
2. Предизборни безсъния
10 ноември ме свари като главен юрисконсулт на стопанско обединение "Кожухарска индустрия". Тогава ме потърси земеделецът Йордан Кукуров, който после стана депутат във ВНС. Той ме запозна с Милан Дренчев. Трябваше много бързо да регистрираме партията "БЗНС-Никола Петков", за да участваме в коалицията СДС. Натовариха ме да напиша програмата и устава на партията и през декември я регистрирахме. После ми възложиха да участвам в съставянето на листите. Никога няма да забравя как в продължение на пет дни и пет нощи моя милост, Милан Дренчев и Михаил Михайлов писахме листите на "Раковски" 134. Пет безсънни нощи, изключителен маратон! Листите редеше Петко Симеонов, но по онова време беше в Щатите заедно с Желю Желев. Дори не се обадихме на жените си. Тогава нямаше мобифони. На третия ден моята съпруга и г-жа Дренчева ни намериха на "Раковски" 134. Мислели, че сме се натръшкали някъде по болници или ни се е случило нещо лошо! Така станах депутат от София-град тогава! Успяхме да вкараме 35 човека от "БЗНС-Н.Петков" във Великото народно събрание.
3. Благородни лъжи и глад
В ония смутни политически времена земеделците от "БЗНС-Н. Петков" искаха да излязат от коалицията СДС, защото не им дали достатъчно места. Аз бях пратен в ЦИК да търся нова бюлетина, а цялото ръководство ме чакаше на пл. "Славейков". По съвет на тогавашния председател на ЦИК Живко Сталев и секретаря Димитър Попов се върнах при нашите хора и благородно ги излъгах, че няма свободна бюлетина. Няма такава с оранжево и зелено, каквито са цветовете на нашия съюз. Затова по-хубаво да останем в СДС! И ние останахме.
Във ВНС изкарахме година и нещо, но видяхме, че Конституцията не е добра и няма да обслужва хората, а социалистическата партия. Тогава 39 депутати обявихме гладна стачка. Но никой не ни беше казал, че докато гладуваме, трябва да пием по два-три литра вода. Аз получих отравяне, в устата ми замириса на ацетон, събрах границите на кръвното налягане и припаднах, но, слава Богу, лекарите успяха да ме спасят. Гладувахме десет дни, след което направихме митинг, на който всеки трябваше да каже по няколко думи. През цялото време се молех дано имам сили да ги произнеса. Романтични години!
4. Цар и земледелец
С царя се запознах през 1998 г. в България. Той поиска среща с мен чрез пресаташето си Галя Дичева. Срещнахме се в празния ресторант "Глория палас" на бул. "Мария Луиза". Само двамата! Разговаряхме над два часа за политическата ситуация в България. Той искал да види един знаков представител на земеделския съюз и избрал мен. Предполагам и заради отношенията на баща му с някогашните земеделци. Казах му, че хората живеят зле, че са недоволни от управлението на Иван Костов заради ширещата се корупция. Оттогава започнахме да си пишем писма. Той се интересуваше от вътрешната политика, но никога не е загатвал, че може да се върне в България и да направи нещо. Освен писмовната форма, се виждахме всяка година.
През 2000 г. занесох писмо на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев, мой добър приятел. Писмото беше от името на БЗНС и с него го сезирах, че след като са върнати толкова имоти, включително и нивите на Нора Ананиева, би следвало да бъдат върнати и имотите на царя. На базата на това писмо, което аз лично занесох, г-н Татарчев подал сигнал до Конституционния съд и така започна процедурата по връщане на царските имоти. Аз бях помолен да го направя не от царя, а от други хора, чиито имена е по-добре да останат тайна. Не съм бил сам в цялата тая работа. Преди да отида при Татарчев, занесох писмото на тогавашния президент Петър Стоянов, но получих отказ. Юристите му преценили, че това е невъзможно на този етап.
Когато царят се върна на 4 април 2001 г., ме извика във Врана и ме помоли да намеря хора и зала, за да се учреди НДСВ. Почнах да въртя телефони, включиха се и мои приятели. Нямаше свободна зала. Аз не казвах, че събранието ще е на царското движение, а на БЗНС, защото тогава имаше една негласна съпротива. Беше ме страх от провокации. Намерих случайно една малка зала на "Раковски" 8. Външната врата беше от стъкло. При големия наплив от хора то се счупи и хората можеха да се изпорежат като в "Индиго". Голямо стълпотворение стана. Излязох с един мегафон и им казах, че, който желае да се запише за движението на Симеон II, моля да отиде в градинката на Народния театър, за да избегна евентуални жертви.
Никога не чух царя да изрази злоба към комунистите, които убиха чичо му - княз Кирил. Винаги ми е казвал: "Петров, друго време е било тогава, сега е друго време!"
5. Някъде в степта
През януари 2005 г. отидохме с жена ми, която, освен че е посланик в Казахстан, представлява страната ни и в Киргизстан, на среща на посланиците от страните от ОССЕ в Бишкек. Жена ми владее перфектно френски, английски и руски. Тя е завършила френски лицей в Алжир с втори език английски. Там тя се срещна и с президента Акаев, който по-късно беше свален. Тогава за пръв път видях протестиращи с плакати пред президентския дворец. Беше към 10-11 януари. Сцената ми напомни събитията у нас. Аз отидох и поговорих с тях, тъй като жена ми влезе в работна среща. Още тогава те изразиха недоволство, че има семейственост в управлението, че президентът се канел да направи сина си, дъщеря си и още двайсетина родственици депутати и че искат вече промяна. Бяха миролюбиво настроени в сравнение с нашите освирквания пред "Св. Александър Невски".
На връщане към Казахстан обаче трябваше да минем един проход, който дели Алма Ата и Бишкек. Навън имаше силна виелица. За пръв път се уплаших за живота си, защото пътят изобщо не се виждаше от навяванията. Отделно от това нямаше и никаква GSM връзка. За пръв път изпитах уплаха и за мен, и за жена ми, и за шофьора. На места слизахме да бутаме колата, защото имаше преспи. Хубаво, че имахме лопатка. Тия двеста километра ги взехме за 6-7 часа митарстване. Беше изключително неприятно приключение, но все пак приключение!
След два месеца, когато събитията в Киргизстан ескалираха, жена ми се намеси много активно за превозване на ранената българска журналистка Деси Ризова. Пътят вече бил засипан от протестиращите с пръст. Посолството наело специална високопроходима кола, за да я прекарат до Казахстан, където гостувала на жена ми. След това двете заедно се върнаха в София.
------
Записа: Галя Горанова
|
|
|
