|
--------
"За какво ни е този?", "Само сърбин не ни е водил" и "Сега ще се борим за третото място", бяха част от първите коментари при назначението на Йешич начело на ЦСКА. На 22 февруари, само 5 дни преди началото на пролетния сезон в "А" група, Миодраг изненадващо замени Ферарио Спасов начело на ЦСКА. За да се окаже малко след това, че отборът изведнъж е случил на точния човек за треньорския пост.
Йеша, както е популярен той в Сърбия, има съдба на пътешественик и като футболист, и като наставник. Роден е през 1958 г. в малкото градче Осеченица. Зодията "Стрелец" (30 ноември) пък сякаш предполага насоката му към чуждите врати. Все пак е отбелязал 153 гола през кариерата си, продължила 17 години. Макар да е играл доста назад. Попаденията са му основно от фаулове, дузпи и удари отдалеч.
Всичко започва през 1974 г., когато е дебютът му за "Партизан" - отборът, останал
завинаги N1 в сърцето на Йешич
Белградският гранд, чиито привърженици (навиячи) наричат сами себе си "Гробари", става единственият тим в родината му, за който играе Йеша. За "черно-белите" той записва 342 мача с 81 попадения. "Партизан" дава път на таланта за младежкия национален отбор (25 мача), а оттам и за мечтата на всеки сръбски играч - представителният държавен тим ("плавите"). С националната фланелка той изиграва 8 мача в началото на 80-те. Любопитно е, че две от тези срещи са срещу България, като в тях нашите падат 2 пъти. Йешич изиграва по 90 минути при победите на "плавите" с 1:0 в София и с 3:2 в Сплит. Срещата на ст."Васил Левски" е и дебютът му в националния. Вторият мач пък е особено драматичен, като в него се решава кой ще се класира за европейското първенство във Франция през 1984 г. Щастието се усмихва на Йеша и югославяните.
По разпоредбите на режима на Тито, Йешич е принуден да търси трансфер в чужбина едва на 27 г., през 1985 г. Първенството на Турция не е от най-престижните, но пък Миодраг за 4 сезона успява да се превърне в любимец на запалянковците на "Алтай". И как не! С 61 гола на всеки би му било лесно.
Спечелването на обичта на публиката всъщност е основен коз в работата на Йешич навсякъде. Още със стъпването си в ЦСКА той декларира: "Отборът има най-великата публика на Балканите! Държа да направя едно цяло между фенове, отбор и ръководство". Тактиката му не успява сякаш единствено при престоя му в "Славия" (01.2002 - 08.2003). Претенциозната публика на най-стария столичен клуб
така и не успява да заобича истински сърбина,
макар всички да признават, че той е успял да създаде млад и много перспективен отбор.
"Турският" период завършва през лятото на 1990-а, след като е изкарал 1 г. в "Трабзонспор". Залезът на игровата кариера е отново в любимия "Партизан" през 1991 г.
Само 2 години Йеша е извън любимата игра. И през 1993-а прави треньорски прощъпулник в белградския "Обилич". Отборът, чийто президент и собственик е небезизвестният Желко Разнятович-Аркан - вече покойник. Следва обиколка в доста по-непретенциозни отбори като "Крайшник", "Връшац", "Раднички" (Белград), "Млади Радник" (Пожаревац), за да започне възход с "Раднички" (Ниш) и ОФК "Београд". И се стигне до мечтания пик - треньор на "Партизан" през 2000 г. Тогава отборът поставя абсолютен рекорд по вкарани голове в сръбското първенство - 111. Йеша се кълне и до днес, че това е единственото му футболно кредо - красива, резултатна игра.
Следва неуспех в атаката на Шампионската лига и треньорът се отправя към... Тунис. Там поема "Свах". Престоят е свързан с голяма радост - под ръководство на Йешич тимът печели за пръв път в историята си Арабската шампионска купа. Следва обаче и огромен шок. По телефона Миодраг научава, че в катастрофа е загинала 19-годишната му дъщеря Йелена. "В този момент светът около мен се срина.
Повече от половин година не можех да мисля за футбол",
припомня си с тъга Йешич. Все пак интересът му към живота постепенно се връща. Не след дълго у Йеша трепва отново и футболният живец. Появява се оферта от "Алтай", където го помнят само с добро. След кратък гурбет там идва и поканата от "Славия". В "белия" отбор той прекарва година и половина. Тогава идва и нов удар. Умира един от най-близките му хора - треньорът Милош Милутинович. С него Йешич е бил в югославския национален отбор, в "Партизан" и накрая в "Алтай". Първият престой на Миодраг у нас е паметен и с нещо прекрасно - той се жени за сънародничката си Ирена. Тя сама по себе си също е прелюбопитна фигура - дипломирана актриса с уклон към поезията и писането на песни. Има издадени 4 книги. На сватбата през 2003 г. кумува Зоран Ристич - собственикът на популярния ресторант "Златна сръбска скара" в квартал "Бъкстон". И през слависткия си период, и през цесекарския си, Йешич предпочита да прекарва свободното си време основно в заведението на кума. В "Скара"-та се поля и победата с 1:0 над "Левски" на 23 април.
Г-жа Йешич се отблагодарява на "Славия", написвайки химн. Ръководството обаче не е толкова признателно и освобождава нейния мъж след нелепа загуба в Симитли. За да дойде поредно екзотично предизвикателство - иранският "Пегах Гилан" (Ращ). За престоя си там сърбинът си спомня: "Хората ме посрещаха по улиците винаги с голям ентусиазъм. Бяха влюбени във футбола". В Иран той открива, че на трибуните се
стичат по 20 000 души, но на жените е забранено
да посещават стадионите. Забавления няма особени, предпочитаното занимание е гледане по сателита на сръбски и български програми. В Ращ са страшно доволни от Йешич и настояват да продължи работата си там. Но от другата страна на везната се стоварва с огромна тежест поканата от собственика на ЦСКА Васил Божков.
Втората си "българска авантюра" Йеша отново започва с познатите совалки между София и Белград при първи удобен случай. Макар работата му да е в нашата столица, сърцето и близките му си остават в сръбската. Пътят с кола не му пречи и той често отскача дори за вечер до Белград. Вече не е само с Ирена, а и с 16-месечната им дъщеричка Тара, кръстена на река и планина в Сърбия.
В Белград той се събира основно с бивши съотборници от "Партизан". Тях той докарва да играят с ветераните на ЦСКА, като в мача се включва самият Йешич. Естествено за "гробарите", които громят нашите с 5:2 и гол на Йеша. Той вкарва и на "реванша" в сръбската столица, който обаче се печели с 4:2 от "армейците".
Освен добра компания, в Белград треньорът има и почитатели, които не са го забравили. Един от тях дори му подарява интернет-сайт (www.miodragjesic.com). С подобно нещо не може да се похвали нито един друг треньор в нашата "А" група.
Българските репортери вкупом се оплакват, че Йешич не разкрива кои нови играчи ще вземе и не се кани как ще бие следващия съперник на ЦСКА. Но той си е просто такъв - стриктен и премерен. Преди да дойде в "Славия" например цял месец е разучавал стила и отделните играчи в тима на видеокасети. Сега всички се опитват да изтръгнат от него обещание да вкара ЦСКА в Шампионската лига, но той мълчи. Както и не обеща титла при идването си през февруари, но съвсем скоро я постигна.
|
|
|