|
Не, това не е шега, а истински въпрос, отправен към един от най-добрите акордьори в страната - Константин Босилков. "Случвало се е да ме питат дали мога да рекордирам или аранжирам пиано", с усмивка обяснява младият мъж. От 15 години той е един от щатните акордьори в ДМА "Панчо Владигеров". Той се грижи за роялите и на най-големите музикални зали в столицата. Поправя и настройва също така пианата в резиденциите на чуждите посланици. "Не знам доколко свирят на тях, но е факт, че във всяко посолство има музикален инструмент", казва той.
------
Когато се каже акордьор, не всеки схваща за какво точно иде реч. Така че е съвсем нормално човек да се обърка в понятията. Особено ако никога не е имал нищо общо с музиката, а пианото в дома му е останало като наследство от някоя баба или леля. Виж, ако свири, нещата стоят доста по-различно.
Честно казано, акордирането на клавирни инструменти
не е много популярна професия
В България хората, които се занимават с това на професионално ниво, са двайсетина. Тук е моментът да се каже, че акордьорите поправят единствено и само клавишни инструменти. За струнните се грижат лютиерите, които са по-малко и от акордьорите. Но за тях - друг път.
Мнозина си представят акордирането на едно пиано като елементарно отваряне на капак, подръпване и почукване тук-там и хоп, готово. Нищо подобно!
"Основната работа на акордьора е действително да настрои инструмента да работи. Но това е само малка част от занаята. За да се занимава с тази професия, човек трябва да умее да борави с механика, да може да поправя разни дървени и метални части, да разбира от дървообработване, от металознание и т. н. Не на последно място - да има ухо", обяснява Константин Босилков.
За да бъде всичко това овладяно в съвършенство, е нужна доста практика.
"Аз съм завършил музикалното училище,
а после и музикалната академия със специалност тромпет. Но още преди да завърша, посещавах факултативни курсове при моя учител - акордьора Йосиф Ангелов, и така постепенно овладях тази професия." Настоящата си работа пък получил още като студент.
Детската мечта на Константин обаче не била свързана с музиката. А и никой в рода не се изявявал в този бранш. Баща му е юрист, а майка му - учителка. Първите си стъпки като музикант направил в шести клас. Тогава започнал да свири на тромпет в читалищния духов оркестър "Ален мак". "Но като малък много обичах да разглобявам всичко, до което ме допуснат. Много ми харесваше да си човъркам разни неща, да конструирам, да си поправям играчките."
Признава, че след като завършил академията, не е работил и ден по професията си на тромпетист. "Но не съжалявам", е категоричен той. Съжалява само, че е зарязал тромпета. "Много ми се свири.
Сега тромпетът виси на стената
в ателието ми. Понякога го вземам, но това не е сериозно." А като ученик в музикалното училище свирел в училищния оркестър, после като студент - в биг-бенд. Но за кратко.
"Не съжалявам за избора си, защото сега тази професия ме храни. А е и страшно интересно да се захвана с някой нов инструмент, да го разглобя, да видя какви части ще трябва да му се направят", казва той.
"Най-възрастните" инструменти, с които се е сблъсквал, са на по 100-120 години. "Тук обаче имам и един направо античен. При мен е от една година. Нужна му е сериозна реставрация. Това е фортепиано от XVII в. Трябва да му се изработят наново всички части. И то ръчно, защото няма откъде да се купят такива." При съвременните, които са на по стотина години, е по-лесно. В техния случай частите се поръчват по каталози от Германия и Австрия. В България за съжаление не се предлага такава услуга.
Най-елементарното акордиране на пиано отнема около час-час и половина време. "Но ако се пипа механиката,
работата може да продължи седмици
С моя колега Златин Георгиев сме стигнали дотам, че извършваме цялата необходима подмяна. Не сме правили само боядисване. По принцип процедурата при музикалните инструменти е доста сложна. Но сега имаме възможност да опитаме и това, така че май ще затворим кръга", обяснява спецификата на работата Босилков.
Не всяко пиано може да се поправи. "Аз гледам да поемам работа, за която съм сигурен, че ще стане. Веднъж с един човек спорихме с часове дали да започна да правя нещо, защото имаше риск инструментът съвсем да се счупи. В крайна сметка излязох прав, но клиентът бе категоричен, че пианото или ще стане, или не."
За Константин Босилков не съществува проблем да сглоби от купчина чаркове един роял. "Стига всички елементи да са налице", уточнява той. За целта използва стотина инструмента, изброяването на които е невъзможно. В чантата си пък постоянно носи несесер с най-важния набор уреди. "Повечето обаче си ги
правим сами в работилницата,
защото от чужбина мъчно се изписват. А и може да се окаже не това, което ни трябва", уточнява той.
При клавишните инструменти няма значение видът. Все едно е дали ще се ремонтира роял или пиано. "По-важно е качеството. Колкото по-хубав е един инструмент, толкова по-сложна е поправката му и толкова по-висока става летвата. Едно пиано или роял може много лесно да се акордира, да му се направи механиката така, че да работи отлично. В интонирането е тънкостта. При него без ухо не става."
В родната музикална академия по принцип идват много акордьори от чужбина - от "Ямаха", от "Бьозендорфер", с които се обменя ценен опит. Но истината е, че тази професия не се е променяла от близо 130 години. "Има прогрес само в материалите и дребните детайли, но те не са главното. И сега се работи така, както е било в миналото."
Колкото и странно да звучи, при пианата остаряването не е от значение - така както е при цигулките. "Един "Страдивариус" става все по-скъп с годините. А при клавишните
възрастта няма никакво значение"
Всяка марка има своя методология за изработването на инструментите. "Ямаха" например правят по 150-200 на ден, докато "Бьозендорфер" изработват същото количество, но за година. За Босилков обаче лидер по качество си остава "Стейнуей".
Съвсем логично в свободното си време Константин слуша класическа музика. "В момента обаче не слушам никаква музика, слушам деца", шегува се той. В неговия случай това звучи буквално. Константин Босилков е татко на тризнаци - две момчета и едно момиче. Калина, Симеон и Борис са вече на 8 години, а изборът на имената им не е четка към настоящия премиер. "Исках децата да носят хубави български имена. А и по онова време изобщо не се говореше за Симеон", казва Константин. Съпругата му също е музикант - флейтистка в Софийски духов оркестър.
"Целенасочено правим всичко възможно децата ни да не се занимават с музика. Но Симеон
изяви желание да свири на пиано
и го записахме на курсове в едно читалище. Борис по-скоро ще се занимава със спорт, защото много обича да тича. Той е и много добър в сметките, в главата е като компютър. А на Калина й дай да рисува."
Като всички деца и тризнаците прекарват дните си в постоянно дразнене и заяждане помежду си. "Странното е, че много се ревнуват. На рисунките им винаги сме аз, съпругата ми и авторът на творбата, а останалите двама липсват. Вярно, не е лесно с три деца накуп, но е много весело", заключва акордьорът.
|
|
|
|
|
|
|