Петдесетата годишнина на Априлския пленум е значим повод за равносметка и насоки на по-нататъшното ни прогресивно развитие.
1. Дълбоко символично е, че пленумът се проведе в месец, белязан в нашата и световната история от съдбоносни събития - Априлско въстание, Априлски тезиси на Ленин и други. При пролетната сеитба на 1956 г. посяхме семената на възхода като Партия, държава и народ. Възпитахме поколения, преодоляващи трудностите на международното положение и неблагоприятните природни и обществени явления.
2. Най-важното във външно-политически план. Справихме се с предизвикателствата от 1968 г., изпълнявайки интернационалния си дълг в ЧССР по линията на Варшавския договор. Маньовърът на снишаването намали разрушителните последствия от перестройката и разпадането на СИВ и Югославия. Показахме, че България е сигурен гарант за мира на Балканите и винаги съгласува действията си с международната общност - първо със страните от Тройния съюз и Тристранния пакт, после със СССР и другите социалистически страни, а сега със САЩ и другите евроатлантически страни. Творческа бе политиката ни спрямо българите с турско етническо самосъзнание. В тяхно лице у нас и в съседна Турция имаме... (какво имаме - да се пита Доган). Във възродителния процес изпробвахме и политика на отворени граници, която продължихме с Гърция под друга, икономическа форма с населението с българско и циганско самосъзнание. Включихме се в глобалните процеси на свободно движение на хора, стоки и капитали.
България днес се гордее със своята емиграция,
а не се срамува както вчера. Без всичко това сега нямаше да сме в НАТО и да изпълняваме интернационалния си дълг в Близкия и Далечния изток на прага пред ЕС (да се допълни - Пирински, Паси, Пръмова).
3. Най-важното във вътрешно-политически план. За 50 години извървяхме пътя от национализация, окрупняване и концентрация до приватизация, раздробяване и децентрализация на промишлеността и селското стопанство. Днес поставяме на по-високо равнище задачите, които имахме през 1956 в областта на образованието и квалификацията на кадрите. От една страна, връщането на земята в реални граници продължи линията на отказ от насилствена колективизация, провеждана от Вълко Червенков, разшири възможностите на самозадоволяването на семействата и осигури гъвкавост при защитата от неблагоприятни природни явления. От друга страна, модернизацията на индустрията чрез краткосрочно използване и бързо ликвидиране на големите промишлени предприятия допринесе за възстановяване на природната среда и осигури надеждни партньори в лицето на бившите ни конкуренти на нашия и международния пазар. Тук голяма роля изиграха процесите на реституция, масова приватизация и укрепване на работническо-мениджърските дружества. Това освободи огромни творчески сили в народа и възстанови прякото взаимодействие между човека и природата (да се допълни - Желев, Орсов).
Музеят излезе на полето
(За музеите, културата, спорта и туризма - Б. Димитров).
4. За държавата и Партията. Партията мереше пулса на историческото развитие. Тя отразяваше бурните изменения със своевременни промени на конституцията. С гордост трябва да подчертаем, че за тия години имахме три конституции, всяка от които все повече осигуряваше народовластие и социалност на държавата (повече - Гиньо Ганев). Променяше се и самата Партия. Това особено пролича след историческия ноемврийски пленум от 1989 г. От единството и многообразието на комунисти, комсомолци, щатни, нещатни и научни сътрудници и др. се роди нова, априлска генерация партийни, държавни и стопански ръководители (допълнения - Л. Гоцев, Е. Сугарев). Партията откри пътя към плурализъм и демокрация, но запази ръководната си роля под други имена и програми (още - Лилов).
Няма правителство без активни борци
против фашизма и капитализма, техни синове, дъщери и внуци. Ярко свидетелство за това е и днешното коалиционно управление (повече - Първанов, Станишев; да консултират със Симеон). Тези маньоври следват неотклонно Априлската линия: променяме се, за да останем същите. На власт. Неоценима е помощта на медиите, колективен организатор и възпитател на масите (повече - Райдовски, Славков, Слави).
5. За негативните явления в изоставането на субективния фактор пред обективния и временното надмощие на малката правда над голямата (тук - А. Райчев). Отделни другари и народни маси саботират инициативите на Партията и правителството. Мнозина снижават жизнения си стандарт, не плащат данъци, не гласуват, не раждат, умират преди пенсионна възраст (още - Ст. Михайлов и синът му). Борбата с тези негативни явления, с корупцията на едни и апатията на други е генерална задача пред прага на ЕС и зад него.
6. За ролята на ръководителя. Априлският пленум възстанови Ленинските норми на живот и отрече култа към личността. Не мога да подмина своята роля. Много другари от АОНСУ и катедрите по научен комунизъм, дейци от Съюза на писателите и другите творчески съюзи правилно правят разлика между култ и авторитет (допълнения - Левчев). Но ако не ме лъже паметта, най-добре го каза Геров в "Априлски сърца":
"В теб има нещо от Левски,
в теб има нещо от Ботев,
и мойто сърце ръкоплеска
в името на живота".
Като верни синове и дъщери на българск.....(нататък ръкописът е изгорял).
Много хубаво напомняне. Само формулата на Ленин са забравили.
Дето Комунизма бил равен на Съветската власт + Електрификацията.
Съответно, Съветската власт е = Комунизма минус Електриката, кои както му изнася да го разбира.