----------------

Мая Новоселска е родена в София. Завършила е куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Юлия Огнянова и Елена Владова. Лауреат на "Аскеер' 95" г. за спектакъла "Мармалад".

Работила е в театрите на Дюселдорф, Бохум, Хамбург. С Театъра на армията е играла в много театрални центрове по света - Москва, Авиньон, Ерусалим, Цюрих, Лайпциг, Дрезден.

Този сезон участва в постановките "Майстора и Маргарита", "Комедия на слугите", "Фантасмагории" в Театъра на армията и "Мармалад" в "Сълза и смях", който се играе 11-и сезон. Широко известна на публиката с телевизионното шоу "Улицата".

Съпруга на режисьора Стефан (Теди) Москов. Имат син Иван, който тази година е абитуриент.

--------------------

- В своя класация от началото на март тази година, базирана върху читателски писма, сп. "Паралели" ви нареди на пето място сред 10-те най-любими български актриси на всички времена - след Невена Коканова, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова и Катя Паскалева. Радва ли ви народната обич? Имате ли да споделите някаква ярка история във връзка с това?

- Знаете ли каква голяма отговорност е това? И голямо щастие, разбира се. Благодаря на хората за тяхната обич. Това е нещо, което дълбоко ме трогва. Понякога не си даваш сметка колко е силна връзката ти с хората и как една твоя усмивка или шега, или добра дума може да възвърне присъствието на духа на един човек. Например, за да премина през Женския пазар, ми е нужен цял един ден.

- По думите на Теди Москов вие можете да изиграете всичко - играла сте и животни, и Жулиета. Прав ли е съпругът ви?

- Тъй като съм завършила актьорско майсторство за куклен театър, а там, както знаем, главните герои живеят в гората, следва, че съм изиграла всякакъв вид животинки, растения и тестени изделия като например житени питки. Аз мисля, че Ромео и Жулиета успешно могат да се изиграят от кукли. Дори това би било по-интересно, защото диапазонът на куклата е много по-широк. В такъв смисъл Теди е напълно прав - че съм играла какви ли не персонажи.

- А на сцената, докато работите върху дадена постановка, често ли не се съгласявате с Теди Москов?

- В този случай думата често не е много подходяща. С Теди работим много добре и много ползотворно, много бързо, защото мисля, че имаме почти еднакво чувство за хумор, мнения за явления, вкус към музика, изобразително изкуство, кино. Така че ми е много лесно заедно да измисляме и да се появяват нещата на сцената. Има и тежки моменти, но те са за много кратко време.

- Теди прави впечатление на доста дебелоглав човек - когато си науми нещо, го върши. Вие как се борите с тази му черта?

- Актьори и режисьори трудно могат да се борят, защото режисьорът е от другата страна на сцената. Той има дистанция няколко метра от това, което се случва на сцената, а това му дава по-трезва оценка. Понякога ние, актьорите, сме на мнение, че сме изиграли прекрасно даден момент. Но после се оказва, че очите на режисьора са видели друго. Много рядко се случва интуицията на Теди да му изневери. Но не мога да кажа, че и интуицията на актьорите не е силна. Затова е хубаво да се работи с Теди, защото той чува и мнението на актьора. В крайна сметка усилията ни са насочени в една посока - към по-добър спектакъл.

- Типът изкуство, който правите, наистина се движи по тънкото като острие на бръснач разстояние между комичното и трагичното - най-трудната зона. Какви умения се изискват за това?

- Първото нещо, което трябва да направиш, е да се запасиш с много анкерпласт. Защото движейки се по ръба на бръснача, често стават травми. Можеш да си вземеш и парашут, защото ако стъпиш накриво, политаш право надолу. За мен това е най-прекрасният начин на игра. В истинския живот е така. А на сцената ние му слагаме само едно бомбе, един прожектор и няколко акорда от пиано. И той, животът, се превръща сам в театрален герой.

А за уменията, за които ме питате - може би това са наблюдателността, непреднамереността, открит поглед към хората, анализ, но най-вече първото.

- Това ли е и тайната на популярното тв шоу "Улицата"?

- Мисля, че да. Лаконичността е най-добрият израз на обърканото и алогично време, в което живеем. Типажите от "Улицата" са несретници, аутсайдери, които са запазили въпреки всички трудности поривите си за свобода, за приятелство, за свободно придвижване от едно място до друго, за доброта също. Бидейки аутсайдери обаче, те са по-далеч от лапите на модерния свят, които за мое съжаление стават все по-хищни и по-големи. Скоро гледах прекрасния филм "Походът на императорите", документален филм за живота на пингвините в Антарктида. Накрая, когато филмът свърши, изпитах желание да се поклоня на тези същества, да им сваля шапка и силно ми се прииска да живея в тяхното общество. Тези същества, пингвините, всъщност са създали по-висше общество от нашето - където нуждата един от друг, вниманието един към друг, отговорността един към друг, връзката с космоса, нечовешките усилия да запазят вида си са нещо, което вече дълбоко липсва на нашето, на човешкото общество. И все по-често започвам да се замислям дали човешката цивилизация е най-висшата и дали да не стана пингвин. В театъра така и така има достатъчно фракове.

- На едно място казвате, че компютърът зомбира. Още ли смятате така и как се борите с вредното му влияние?

- Не съм променила мнението си. Към компанията на компютъра се присъединява и телевизорът. Това са две кутии, две "черни дупки" в дома на човека, които изсмукват положителната енергия вътре. Както "овцете изядоха хората", така днес, в технологично по-напредналия ни свят, компютърът на свой ред ще стори същото. Може би съм крайна, но виждам пораженията върху младите хора. Истинският живот е прекрасен и може да им даде много повече. Продължавам да смятам, че живото общуване между хората и четенето на книги си остават сред най-големите човешки богатства.

- Как се погаждате с по-младите поколения актьори?

- Когато гледам хубави и талантливи неща, изобщо не деля актьорите на млади и на стари. Харесва ми това, че младостта им носи порив. Всъщност добрият актьор се познава тъкмо по това - че запазва задълго поривите си.

- Какво научихте за себе си от сина ви Иван, който тази година е абитуриент?

- Много важни неща. Той е мъдрецът в семейството ни. Ние двамата с Теди сме щастливи, че той е истински критичен, винаги казва това, което мисли, дава ни сили да продължаваме напред. Иван е от хората, които винаги са готови да помогнат в труден момент. И е много отговорен. Обича страшно много природата и животните. Вкъщи имаме прекрасно куче и прекрасно коте - Ферди и Мъри. Имали сме и риби, и папагал. Идеята ни е да си вземем и динозавър и да се изнесем на палатка. По едно време Иван искаше да става ветеринарен лекар и кмет на село. А сега се занимава с фотография. Харесвам много нещата, които прави, защото, струва ми се, в тях има душа. Стискаме му палци и му пожелаваме да изпитва удоволствие от професията си. Пътуваме много често и тримата из България. Прекрасна страна. Прекрасна природа. Прекрасни манастири. Прекрасни места. Те носят хубава енергия. Особено Старосел.

- В коя от фазите на творческия процес - идея, реализация, изпълнение, овации - се чувствате най-добре?

- Отговор: и в четирите. Периодът на измисляне на нещата, на търсене, на предлагане на идеи, на изпробване е страшно интересен и забавен. И често труден и мъчителен. Помня, при създаването на "Майстора и Маргарита", колко много неща изпробвахме, колко много неща махнахме, колко трудно беше да намерим визуален еквивалент на книгата на Михаил Булгаков. Работехме известно време, след това прекъсвахме, пак продължавахме. Докато накрая се роди този спектакъл. С него обиколихме фестивалите в Ерусалим, Москва, Цюрих, Будапеща. Навсякъде, особено в Ерусалим и в Москва, бяхме поздравявани възторжено - всъщност това са двете места, в които се развива действието в романа. Щастлива съм, че успяхме да посетим и Божи гроб, място с невероятно силна енергия.

Когато работехме върху "Мармалад", атмосферата беше доста по-ведра. Репетирахме през лятото в мазето на "Ла Страда". Беше един доста хубав, хипарски период за театъра. Имахме пълна свобода за действие. Когато главата ти е пълна с идеи, можеш да направиш представление с едно копче и един конец; или с пет хартии и три канчета с боя; с найлонови торбички, цип, тенджери, пуканки - с каквото се сетиш. Силата на актьора е вътре в него.

Аплодисментите са прекрасно нещо. Но трябва да бъдем внимателни - от много поклони да не хванем дископатия.