Семейната снимка на Иван Костов, Петър Стоянов, Анастасия Мозер и Александър Праматарски е факт. Казват - под одобрителните погледи на европейските християндемократи бившите държавен глава и експремиер си стиснали ръцете и закрепили намеренията си за общ кандидат-президент с подпис. Градската клюка мълви, че за снимката в Рим настоял самият Костов като доказателство, че приобщаването му към ЕНП е закономерност и като опит да докаже пред същата тази Европейска народна партия, че дясното в България още шава и има шанс за оцеляване. Усмивка. Щрак. Честито!
Снимката обаче си има негатив и той изобщо не е на четирима щастливо усмихнати политици. От него наднича
една опечалена спаружена десница
с претенции за неувяхваща младост и жизненост, оглушала за реалностите и оглупяла от плакатно кокетиране със славното минало. Прав беше експрезидентът - разбити авари.
За всеки е ясно, че общият път за Костов и Петър Стоянов се изчерпва само с този нищо не значещ подпис - той не минава нито през сериозна и преосмислена президентска номинация, нито през опозиционно сътрудничество на парламентарно ниво. Още по-малко през реално обединение. Доказателствата за това са непрекъснатите разногласия по всички въпроси, които се въртят в политическото пространство - от промените в конституцията, през подкрепата на Бойко Борисов за боклука, та чак до съвършено противоположното им разбиране за дейността на комисиите в НС.
Костов е наясно, че мястото му е извоювано, че почти е опрял прага на електоралната си подкрепа. Той играе и ще продължи да играе соло, просто защото такъв му е табиетът. Не ще коалиции, не ще съюзи, не му трябва да дели авторитета си с други.
При Стоянов нещата са далеч по-различни
Той животоспасяващо се нуждае от свежа кръв за СДС, ако иска да остане в политиката. Живителните сили не могат да дойдат нито от старото БЗНС-НС на Анастасия Мозер, защото земеделците са толкова разцентровани и сковани от политически артрит, че и самата Мозер вече не вижда начин да се справи с неизлечимо болната си от лидеромания партия. Свежа кръв няма как да дойде от ДП на Праматарски - той за снимка става, за друго - не. Заедност с Костов пък е изключена. С това темата за обединената десница се изчерпва и друго нямам какво да се обсъжда.
И идва по-важната тема - за оцеляването.
Синият лидер е принуден да участва в сделка, за да спаси себе си и партията си. Мозер и Праматарски са последната му грижа. И президентските избори не са му дерт.
На Петър Стоянов му остана само марката СДС. Той може да предложи на политическия пазар само трите букви и проскубаното от вътрешни битки лъвче. СДС има изключителната нужда да продава история, за да има бъдеще. Търси се купувач. Търсят се хора, които да бъдат допуснати до легендата СДС, за да вдигнат на крака партията. Вариантите обаче не са много. Вътрешни сили в СДС няма. Този външен купувач не може да бъде Костов поради ред причини. Може да използва опита на Надежда с привличането на няколко незначителни партийки, но в това няма абсолютно никаква перспектива.
Старото ОДС фалира,
а формациите, които използваха СДС за ракета-носител, се завъртяха в някакви си свои ниски орбити и само те си знаят как гледат на света.
Другият вариант е СДС да потърси чужда ракета-носител. За добро или за лошо купувач се намери и той направи вече своята оферта. Казва се Бойко Борисов и въпреки последователната му обвързаност с Тодор Живков в битието му на бодигард на Първия, а по-късно и като любимец на царя, народът го припознава като свой любимец и като десен политик. Сам ли се е сетил, или някой го е посъветвал умно, но Бойко се изживява като десен политик. Хули безпринципната тройна коалиция, скърца със зъби на Станишев. В същото време лансира личната си обида от НДСВ, за да се разграничи от царя. Припозна СДС като правилната дясна партия и тотално се разграничи от някакъв си там Иван Костов. За момент сгреши - направи реверанс към "Атака", но после бързо се поправи и като истински десен политик се разграничи от Сидеров.
За няколко месеца Бойко си извоюва хем да е независим, хем да е с десен уклон, което макар и камуфлажно, напълно устройва Петър Стоянов, в случай че страда от скрупули. И най-важното - 47% от българите го харесвали. Така твърдят социолозите.
Бойко е готов да изпълни СДС със съдържание, още повече че зад него надничат непреодолимо свързани със синята партия хора. Въпросът е дали Петър Стоянов е готов да сключи тази сделка с дявола. Тази сделка би спасила партията, но би му изяла мястото. Защото отсега трябва да знае - в СДС няма място за двама Бойко-Борисовци.
Има ДОВОЛНИ/Малцинство!/ и НЕдоволни/МНОЗИНСТВО!/ от Досегашното и Досегашните!!!
Който застане на страната на Мнозинството- той ще спечели на следващите Избори!
Тези, които демонстрират, че застават на страната на Мнозинството- но проповядват принципите и идеите на Малцинството- те НЯМАТ шанс вече! На Българският Избирател вече му ПИСНА от "демократични политТАРИКАТИ", които 16 години Му обещават Демокрация, а, всъщност, 16 години творят ДемоОСРАция за Народа и демоОГРАБВАция- за себе си!
16 ГОДИНИ СТИГАТ!
"АТАКА-А-А-А-А!..."
Редактирано от - paragraph39 на 01/04/2006 г/ 00:36:41