Ако денят си личи по утринта, парламентът така и няма да разбере дали Симеон Сакскобургготски правомерно си е върнал имотите. Въпреки шумно изразеното желание на БСП и въпреки клетвите на НДСВ, че няма нищо против, защото всичко е законно...

Само след няколко дни изтича едномесечният живот на комисията, която бе създадена специално за целта. Депутатите заседаваха четири пъти, изговориха хиляди думи, прицелиха се в тонове бумаги и... толкова. Все още са на етап "уточняване на процедурата". Не са наясно какво точно ще работят и откъде да черпят информация. Най-вероятно срокът на комисията ще бъде удължен, но от цирка, който се разиграва (по признанието на самите депутати), стана ясно, че и целия мандат да заседават, резултатът ще е все същият.

Не че кой знае какви бяха очакванията от тази комисия. Едва ли някой е вярвал, че БСП ще рискува крехката тройна коалиция, връщайки на държавата нещо, което и децата знаят, че няма да бъде върнато. Но след станалия митичен ляв семинар в Несебър се появи надеждата, че БСП възнамерява да изпълни едно от предизборните си обещания.

Съмнения обаче се родиха в самата левица. Очаквано, в БСП нямаше желаещи да се парят с горещия картоф (юристът Пламен Ранчев с неохота се съгласи да стане председател). В НДСВ първо бликаха от енергия - Олимпи Кътев напираше да влезе в комисията, въпреки че трябваше да разследва сам себе си, в качеството си на бивш управител на София-област. В крайна сметка общата кумова срама на царистите надделя и Кътев се задоволи с участието на "страничен наблюдател".

Така 14 депутати (петима от които даже не са юристи) се захванаха с нещо, от което добре знаеха, че ще произлезе едно голямо нищо. И всички - независимо от политическия цвят, къде съзнателно, къде просто защото нямат представа от материята - помогнаха цял един месец да бъде пропилян, без въобще да е започнат дебат по същество.



Заседание 1:

Комисия или... мач

Датата е 16 март - ден, съвсем неподходящ за висене в парламента. "Левски" играе реванш с "Удинезе" и депутатите тръпнат да дерат гърла на стадиона вместо в пледоарии. Най-нетърпелив е Олимпи Кътев, който под сакото е свил синьо шалче. Председателят Пламен Ранчев обаче сякаш е цесекар и само пилее времето. Все се улисва по несъществени неща - като например дали да присъстват журналистите или не. След загуба на десетина минути комисията (с гласовете на НДСВ) решава да е открита. Почва спор какви документи да се ползват. Царистът Борислав Ралчев е готов да подари папките, събрани от НДСВ. "Ама как така от НДСВ", противят се Екатерина Михайлова и Яне Янев. В крайна сметка ще се изискат документи от Държавния архив, областни управи, общини и т. н. Шило обаче в торба не стои, камо ли ако са две... Ралчев продължава да настоява за жълтите папки, защото проблемът изисквал тонове информация, а няма нито време, нито хора да я събират. Яне пък иска материали да предоставят "всички лица, имащи отношение по случая". "Айде бе, и как ще го направим? Чрез обява в "Държавен вестник" ли?", пита Ралчев. Да усмири Яне се заема Христо Бисеров (ДПС): "Ей, ти ще си най-голямата пречка за работата на тази комисия." Следва друг проблем - кога да заседават. "Петък и вторник", предлага Борислав Великов (НДСВ). "Петък сме си по районите", сеща се Надка Балева (БСП). "А вторник се връщаме от тях", открива Ранчев. "В сряда и четвъртък има други комисии...", спомня си и Ралчев.

И решават да заседават, все някога.



Заседание 2:

От Самоков до Мадагаскар

Документите не са пристигнали. Катя Михайлова настоява да се потърси справка и в община Самоков. На Яне обаче България му е отесняла и настоява да се проучи европейският опит - Италия, Гърция, Испания... "А защо не и Индонезия и Мадагаскар, те също са монархии", пита Минчо Спасов (НДСВ). Ралчев пък подозира Яне в писане на студия. Юристите независимо от партийната си принадлежност преценяват, че чуждото законодателство е неприложимо у нас. Но тези от опозицията дават рамо на Янев, като поясняват - "информацията ще е само за справка". И ако пристигне. Яне е още по-настойчив - иска НЦИОМ да провери общественото мнение по въпроса. "А защо не "Галъп", парира го Минчо Спасов. Следва жестока препирня:

Борислав Ралчев: "Ако на него (сочи Янев) не му е ясно какво е административно производство, си е негов проблем. Няма да превръщаме комисията във втори курс по право."

Яне Янев: "Стига адвокатски пледоарии."

Председателят Ранчев: "Малко се засегнах като адвокат."

Ралчев: "Аз най-малко от Яне мога да се засегна. Г-жо Михайлова, осветлете Янев правно."

Борислав Великов: "Ама защо тя ще го ограмотява. Да не се възбуждаме, че ще се забавим."

Но няма и нужда от повече възбуда, защото "дневният ред" на сбирката и изчерпан.



Заседание 3:

Да четем от CD или да си подчертаваме

Следобедът пак е неподходящ, този пък "Левски" играе с "Шалке 04". 15 минути Ранчев и Борислав Китов (БНС) си стоят сами. "То и да има кворум, няма какво да решаваме", подшушва председателят. Кворумът най-сетне е налице, Янев пак взривява атмосферата, този път с предложение да се изслушват външни експерти. Ралчев и Кътев се лютят, Бисеров ги вразумява: "Стига бе, така до 20 часа ще я откараме" (началото на мача). "До 20 часа ли!?!", сепва се Ранчев. За да успокои страстите, обяснява, че на всеки член е раздадено CD със записаните документи, или поне тези, които са пристигнали. Бисеров не е доволен, той е свикнал "да си подчертава". 20 минути се спори откъде депутатите да четат информацията. Раздадени са пет хартиени копия, за други нямало пари, защото цели 98 лева и двадесет стотинки са платени на Държавния архив, а имало още куп данни. Бисеров обаче си иска напечатани записки. Затова одобрява предложението на Янев за експерти, които да се ровят. Но земеделецът така и не е разбрал за какво са се събрали. Иска да се определи точно предметът на комисията. Не се съгласява, че темата е зададена още с решение на пленарна зала и предлага цели 16 точки (проверка на статута на имотите преди и сега, дали могат да се придобиват по давност и т. н.). Приемат се едва четири точки, но фактът, че са подложени на гласуване, вбесява Борислав Великов. Той напуска, а другите от НДСВ не гласуват. Олимпи Кътев не издържа и взема на подбив Яне Янев. Следва нова култова дискусия:

Кътев: "Пак ли ти, бе, все трябва да ти се обяснява."

Янев: "Ако продължавам да бъда репликиран, другия път ще взема мерки."

Кътев: "И к'во ще ми направиш, димка ли ще хвърлиш. Мен не ме е страх, аз съм шоп."

Бисеров: "Уф, стига бе, Кътев, стига си се месил."

Китов: "Г-н председател, ще настане цирк."

Безпомощният Ранчев: "Е, то сега не е ли цирк."

Китов: "Цирк е, ама може и по-голям да е."



Заседание 4:

По 15 минути на имот...

Всеки депутат е със CD под ръка, някои даже си носят и лаптоп. Обсъждането на конкретните имоти все още не е започнало, но и няма как - оказва се, че все още не е пристигнала цялата информация, нито Ралчев е дал жълтите папки. Някой пък е свил един от петте хартиени екземпляра. След кратка суетня Мая Манолова (БСП) си ги търси от независимия Петър Манолов (инженерът по подемно транслационни системи бе най-големият поддръжник на електронните дискове). Най-после отнейде Кътев вади списък на имотите и започва "обсъждането на процедурата, по която ще се дискутират". Надка Балева (БСП) предлага 15 минути на имот, но Ралчев за пореден път се чуди какво всъщност ще удостоверяват депутатите. "Айде бе, Ралчев, юристи сме, знаем какво да гледаме", подхвърля му Балева. Оказва се обаче, че не знаят основното - що значи "отнетото и възстановено имущество". Само възстановеното? Или и отнетото, което не е възстановено? В крайна сметка решават да се занимават първо с възстановеното, а ако остане време, и с останалото. За целта ще се докладва по всеки имот. Но пак изниква спор - кой да е докладчикът. Някой предлага Ранчев, той се ужасява, че цялата работа ще се стовари върху него. После се разпределят, но Бисеров, хем е съгласен да има доклади, хем не ще да е докладчик. Някой намеква и Янев да докладва, други се чудят шега ли е или истина. Накрая се споразумяват - "само юристите".

Тъй в шеги и закачки дните минаваха. Онзи ден председателят Ранчев съобщи, че другия път ще предложи удължаване на срока на комисията. Защо ли?