Малко хора знаят, че сградата, в която днес се намира Българска народна банка, не е първият, а третият й дом. Строена е между 1934 и 1939 г., поканени са двама от най-известните архитекти за времето си - Иван Васильов и Димитър Цолов. Привлечени са и немски фирми и технически ръководители. Основният камък на сградата е положен на 20 октомври 1935 г. в малка шахта. В него е вграден стъклен цилиндър с дървено масло, който съдържа акта за построяването на сградата, подписан от кмета на София, министрите и управителния съвет на банката.

Макар че сигурността е била безспорен приоритет при изграждането на сграда за централната банка, зданието се превръща в третата архитектурна перла на София от онова време, след сградите на Съдебната палата и на Министерството на войната.

Респектиращата сграда е построена на принципа на абсолютната достатъчност и във външното, и във вътрешното си оформление. Нищо не може да бъде привнесено допълнително към това, което архитектите навремето са поставили. Всичко е подбирано точно и премерено, за да внушава чувство за държавност и за стабилност на институцията.

Всички строителни материали са минавали през задължителна тройна експертиза, за да се гарантира качеството им. Използвани са и различни декоративни материали, които и до днес са запазили своя блясък.

Освен със строежа архитектите са се справили блестящо и с друго предизвикателство - да оформят комплекс от новата банкова сграда и намиращата се в непосредствена близост Буюк джамия, построена през XV век. Те отхвърлили идеята джамията да бъде съборена, затова достроили една част към нея, за да я свържат с банката и така обединили две архитектурни творби от две различни епохи.

Сградата е обявена за паметник на културата през 70-те години на миналия век. И досега е запазена в автентичния си вид - всичко, от колоните до вратите, е от 39-а година. Не е претърпяла нито една реконструкция, правени са й само освежителни ремонти.

На първия етаж на зданието е разположен оперативният салон на банката. Там са гишетата за работа с клиентите и общественият трезор, където могат да се ползват сейфове срещу годишен наем. Вторият е представителният етаж, или т.нар. "Бел етаж". Тук са кабинетите на ръководството на централната банка и заседателните зали. Нагоре има още два етажа, където са разположени кабинетите на служителите в банката.

Сравнително нова в 66-годишната сграда е постоянната експозиция, която се намира на "Бел етажа". Бюрото на банков чиновник от 30-те години, с автентични пишеща и сметачна машини, телефон, с едновремешни папки, касови дневници и писалки - всичко това потапя в атмосферата на миналото. Служителите на банката са поставили и специален уред за сечене на монети и от две години предлагат на посетителите да пробват технологията, използвана още в античността. Заготовките са медни, за да са по-меки. "Целта е посетителят да се помъчи малко с тежкия чук и да види как са се секли монетите едно време. И вече по достойнство да оцени това, което са правили траките по нашите земи", обяснява експертът в БНБ Инес Лазарова.

Откритата през 1999 г. постоянна експозиция на БНБ показва историята на парите по българските земи. Гордост на колекцията е монетата на тракийското племе дерони с тегло почти 40 г. Колекцията съдържа и монети на македонските владетели, както и на гръцките градове - държави, възникнали по черноморския ни бряг към век пр. Хр. Буквално на метри от сегашната сграда на БНБ се е намирала монетарницата, в която се секли монетите на Сердика, както се е наричала българската столица по римско време. В колекцията си банката притежава и копие от първата златна българска монета на цар Иван -Асен Втори.

БНБ притежава и богата колекция от картини на известни наши художници. Те са разположени из цялата сграда, за да им се любуват всички служители.

Витражите на различни теми също са сред забележителностите на банката. Витражът на Дечко Узунов в заседателната зала представя промишлеността на тогавашна България. А този на Иван Пенков, разположен на стълбището, показва български владетели и техните монети от Втората българска държава.

Изключително атрактивна е входната врата на БНБ - с изображения на монети от Второто българско царство до днес. Задължителен елемент в стилната архитектура е и статуята на Св. Никола, светецът - покровител на банкерите, разположена отстрани на сградата.