|
| <> |
През 1886 г. французите подаряват статуята на американците като символ на приятелството между двата народа. През годините "желязната дама" е натоварена и с още символи - на свободата и демокрацията.
Скулпторът Фредерик Огюст Бартолди е натоварен да направи скулптурата през 1876 г. - подарък от Франция в чест на едновековния юбилей от обявяването на независимостта на Америка. Статуята е "съвместен проект" между САЩ и Франция - американците трябва да построят пиедестала, а французите - да докарат фигурата в Ню Йорк. От двете страни на Атлантика обаче се сблъскват с общ проблем - набирането на средства. Във Франция парите се набират с дарения, чрез различни форми на развлечения и лотарии, а в САЩ - с приходи от театрални постановки, изложби, аукциони и др. Джоузеф Пулицър прави активна кампания във вестника си "Дъ Уърлд", критикувайки американците, че не развързват кесиите си.
Същевременно Бартолди иска помощ от инженер, за да се справи със структурните проблеми при създаването на огромната статуя от мед. И така в проекта се включва Гюстав Айфел - дизайнерът на Айфеловата кула.
Работата се проточва цяло десетилетие. Пиедесталът с височина на 16-етажна сграда е завършен през април 1886 г. Във Франция статуята е готова през юли 1884 г. и пристига с кораб в пристанището на Ню Йорк през юни 1885 г. Тя пътува разфасована на 350 части, опакована в 214 сандъка. Сглобяването й върху гранитния пиедестал отнема 4 месеца. Хиляди се стичат на официалното й откриване на 28 октомври 1886 г. на наричания днес остров Либърти (свобода), близо до пристанището в Ню Йорк. Общата височина на монумента е 93 метра, а самата статуя е висока 45.
През май 1982 г. президентът Роналд Рейгън възлага на Ли Йакока да организира кампания за събиране на средства за реконструкция на статуята. Нужни са 87 млн. долара. През 1984 г., когато започва реконструкцията, ООН включва статуята в списъка на световното културно наследство. На 5 юли 1986 г. статуята е отворена отново - 100 години след поставянето й, за да бъде затворена отново след атентатите на 11 септември 2001 г.
Третото й отваряне за посетители е на 3 август 2004 г. - три години след разрушаването на кулите-близнаци. Туристите й днес могат да се любуват на панорамната гледка, която се разкрива от пиедестала под статуята. След поредицата заплахи за терористични актове срещу американския символ властите подобриха аварийните изходи, направиха нови, усъвършенстваха мерките за сигурност и за противопожарна охрана.
Остават в сила обаче някои ограничения за туристите; те са допускани само на две площадки - едната в основата на пиедестала и другата на височината на прасеца на фигурата. Остава забранено изкачването на 350-те стъпала до короната и факела на медната дама.
Посетителите могат да разглеждат и отворения отново музей, намиращ се в пиедестала, който представя историята на статуята.
Статуята на свободата е символ на американската мечта и за всички емигранти. В края на XIX и началото на XX век на съседния остров Елис е имало имиграционен център, който за времето на съществуването си е приютил около 25 милиона души. Статуята се е издигала пред погледа на всички, решили да търсят нов живот отвъд Океана, докато са чакали разрешение от властите да стъпят на обетованата земя.
Наследниците им днес съставляват около 40 процента от населението на САЩ. Имиграционният център е превърнат в музей, който пази данните от корабните дневници за всички пристигнали в САЩ през пристанището на Ню Йорк от 1892 г. до 1924 г. Всяка година фондация Статуя на свободата - Елий айлънд награждава изявени емигранти или техни потомци, акостирали първо на острова край "желязната дама" със запаления факел.
Противници на американската военна политика пък предложиха САЩ да върне статуята на Франция, докато отново заслужи с действията си символа на свободата.
|
| <> |
|
| <> |
|
| <> |