Стоя на върха на града и се чувствам почти като Амели Пулен. Но това не е Париж и аз не отброявам пулса на любовното щастие. Взирам се за друго. Няма как из яркочервените покриви на Прага да не живее някой Карлсон. Тубмакът му е кръгъл не от кифлички, а от кнедли. И в хладилника му чака и студува пиво.

През макарона на кулинарията противоборството между двете столици на Европа - Париж и Прага, би изглеждало така - високомерно в изтънчеността си вино срещу непретенциозна с мехурчетата си бира. Неразгадаема фигура от пюрета срещу прозаично напоено в подозрителна течност тесто. Но дотук с неплодотворната реторика на противоробството - напред към Прага.

Атакувам подстъпите й със солиден запас от разкази на очевидци, но

капитулирам безусловно

и на секундата. Червените шапки на къщите в Стара Прага ме взимат на абордаж още от птичи поглед, а организаторите на посещението ме губят. Няма как - ще се бяга от час. Но след първа спирка - "Пивоварски дум".

Миризмата на мая в минипивоварната се просмуква неусетно през дрехите, полепва по кожата и пресушава порите. Напоява ги обратно чаша прясна бира и видът на съдържателя - брадат, закръглен и закачлив. Вярно, гледката на два казана с 2000 литра ферментираща напитка не е от най-романтичните. Изпод мехурчетата течността си живее собствен живот и аха - аха да забълбука. Но споменът бързо отшумява.

Тук дебне и първата туристическа клопка -



бира с вкус на банан



Приумицата явно се котира добре - носи крони от доста години и се предлага и в други разновидности - с вкус на боровинки, кафе и прочие екзотики. От първата глътка е ясно - надали съдържателят припарва до това. Напитка е силно встрани от оригинала и напомня за нещо като газиран нагарчащ плодов сок.

Виж, храната си е съвсем традиционна. За предястие - пържен хляб. За основно - кнедли в сос със зеле и свинско. За десерт - потънали в млечен сос тестени топки, пълни с нещо сладко. Отлично запознати с местните обичаи впоследствие обясняват - менюто е или панирано, или удавено в сос,



трета версия няма



След тялото, храна и за душата. Вървя по улиците на Стара Прага и сетивата ми залитат. Улиците преливат от дисонанси, но в удивително съзвучие. По тесните криволичещи улички спокойно може да се специализира архитектура, а цветовете покриват цялата палитра от меки тонове - бледорозово, зелено, синьо. И без да разбираш от стилове, виждаш, че има от всичко. По върховете на сградите сякаш се водят епични войни - мрачни кули мерят сили с обли кубета, търчат коне с колесници, класически скулптури опъват мускули срещу невидима заплаха. При настъпващия залез на слънцето по позлатените орнаменти на фигурите гори огън, а в контраста черният камък на готическите храмове става още по-черен. Ето ви я Златна Прага.

Долу по улиците също гъмжи от майстори - на изкуството да продаваш. Културният афиш на Прага буквално е непребродим, вярно, с цената на изтънели до скъсване претенции към качество на стоката и клиентелата. Почти от всеки ъгъл дебнат глашатаи, приканващи я към поредната театрална постановка или концерт в натъкано в безистен помещение, я към посещение в музея на



средновековните мъчения



За по-големите естети с подходящо дебели портмонета е светът на бижутата.

Не е за вярване, че човешка ръка е родила такава красота. Красивото пражко стъкло се предлага и в китайски вариант - за жертвите на задължителните магазинчета за сувенири. Безкрайната редица от помещения, просперираща въпреки напълно еднаквия асортимент от дрънкулки, казва всичко необходимо за пътникопотока.

Висналите край чейнджбюрата тарикати с елки разказват друга история - от позабравените в София времена на банкнотния алъш вериш. Колкото и странно да звучи, родната столица в момента изглежда по-сигурна по тази линия. Табелите на пражките чейнджбюра почти задължително показват само курс продава. По-добър вариант си остава смяната на пари из сувенирните капанчета, макар че продавачките обикновено вършат услугата скришом и западняците сигурно остават с отворена уста на фона на гледката. Финансова джунгла е и пътуването с такси - туристическите бюлетини най-официално и обръгнало уведомяват, че можеш



да бъдеш измамен



Тази уютна безтегловност на валутата се поддържа и от друга мания - завзелите десетки квадратни метри казина в търговската част на града. В едно от тях парите буквално летят във въздуха като хартийки - част от витринната рекламна кампания на заведението.

Но стига битовизми. Капанче след капанче и уличка след уличка водят до настръхваща картина - Карлов мост. Винаги е имало нещо изумително в способността на човечеството да вдига пътища над бездните. Но има мостове и мостове, и този категорично е от втория вид. Той не свърза, а дели. Под мрачните черни скулптури на замахнали с кръстове свещеници може да се чувстваш единствено и само като грешник. Чувството е всесилно и неизбежно, стига да не си зает да се отснемаш на бъдеща снимка с разпнат Христос зад гърба си. Минаването по моста, в сутрешните часове и при плъзнала над Валтава мъгла, може да е истинско изпитание за нервите, разказват местни.

По-широката обща култура по темата не помага, а вреди. Мостът е строен по времето на най-видния средновековен владетел на кралство Бохемия - Карл IV. Той избрал времето за започването на моста така че, годината, датата и часът да формират нумерологична пирамида, а слънцето да изгрява и залязва в точно определени точки спрямо кулата на стария мост.

От другата страна усещането, че мостът дели, а не свързва, е още по-силно. Живописните калдъръмени улички с включените през нощта фенери раждат асоциации с



балове и карети,



но тази приказност изчезва с последното стъпало. На върха на хълма, скрито зад дебелите стени на замъка, е най-голямото архитектурно съкровище на Прага - готическата катедрала Св. Вит.

Тъмните фигури на Карлов мост са недостатъчна репетиция за катедралата по тъмно. Гигантската постройка сякаш е съставена от плетеници от черни кости, оформяни и усуквани от нечовешка ръка. Въздухът навсякъде е пропит с вкуса на векове, а изпод черните кули, изпружили вратове, плюят струи вода каменни цербери. Коренно различна е златната порта на страховития храм - ведра мозайка от над сто милиона стъкълца.

Срещу мрачното усещане, излъчвано от катедралата, замъкът предлага градини, сякаш заспали в средните векове и приказна гледка към червените керемиди на стария град. Оттук, ако вярваш, ще видиш и Карлсон.