В днешни дни не са останали неоткрити кътчета на планетата, нито неизкачени планини или непреплувани морета и реки. И сякаш няма нови предизвикателства пред човешкия дух и издръжливост.

Разбира се, човекът винаги ще търси и намира нови и нови "върхове" за покоряване - на земята, във въздуха, под водата, в космоса. Един от тези авантюристи е Карл Бушбай, 37-годишен британец, бивш военен парашутист, който тръгна на 1 ноември 1998 г. да обикаля света пеша в самотна експедиция, наречена "Голиат".

Планът за пътешествието му включва 25 държави, 1 замръзнало море, 6 пустини, 7 планински вериги и



близо 60 000 километра!



Карл Бушбай бе преминал вече 27 000 километра през Аржентина, Чили, Еквадор, Колумбия, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Гватемала, Хондурас, Мексико, САЩ и Канада, когато на 14 април т. г. съд в Чукотка реши да го депортира в САЩ заедно със спътника му Дмитри Кифър, защото влезли в Русия в нарушение на граничните правила. Те са глобени и с по 2000 рубли за нарушението си. Двамата имат руски визи, но не са влезли от ГКПП, а това е наказуемо, реши съдът.

Карл Бушбай и Кифър, който се присъедини към него за прехода през ледовете между гр. Уелс в Аляска и Чукотка, бяха задържани от властите на 1 април в селището Уйлен. Местни хора съобщили за тях на граничарите. Двамата току-що са завършили най-рискованата част от пътешествието на Карл - двуседмично пътешествие - пеша и с плуване, през ледените блокове в Беринговия проток. Те успяват да прекосят 85-километровия проток за 15 дни под угрозата от измръзвания, полярни мечки и разчупване на ледовете под краката им.

В свое оправдание двамата пътешественици твърдят, че са искали да влязат в Чукотка през легален ГКПП в Провидение, но са се загубили и са излезли на брега на Уйлен. Руските власти станали подозрителни, когато у двамата били открити модерни средства за свръзка и ориентиране в местността - сателитен телефон, спътников GPS, подробна топографска карта, видеокамера, снегоходки, ски, лодка, палатка, арктически дрехи и запаси от продукти, пише руската преса.



Пътешествениците обжалваха решението за екстрадицията си пред следващата съдебна инстанция и сега чакат решението. Според руските закони всеки екстрадиран няма право в продължение на 5 години да се завърне в страната. Ако съдът потвърди екстрадицията на Карл, това ще сложи край на мечтата му да обиколи света, използвайки само двата си крака - Русия е единственото място, през което може да мине към крайната си точка Великобритания. Или поне ще забави сериозно движението му - Карл планираше да влезе тържествено в Лондон през 2009 г.

Кайт Бушбай, баща на пътешественика, помоли руския милиардер Роман Абрамович, който е собственик на английския футболен отбор "Челси" и

губернатор на Чукотка,

да съдейства пред властите синът му да продължи пътешествието си, което е повече от 7 години.

Ако съдът пусне Бушбай и пътешествието му продължи по план, той ще премине през Русия, Монголия, Казахстан, Украйна, през Централна и Западна Европа и тунела под Ламанша, преди да се завърне на Острова.

Карл Бушбай е роден през 1969 г. в Хъл, Източен Йоркшир. На 16-годишна възраст се записва в армията и служи



11 години в парашутен полк



Решава да напусне британската армия, за да осъществи отдавнашната си мечта - да обиколи пеша света. Парашутистът обмисля експедиция "Голиат" в полка - изучава карти и планира маршрут. Убеден е, че е възможно да се обиколи земното кълбо, без пешият ход да бъде прекъсван. Военното му обучение и опит му помагат изключително много в огромното пешеходно предизвикателство - Карл е служил в Канада и Африка. А в Норвегия с полка е тренирал оцеляване в арктическия студ.

Всъщност експедицията далеч не започва розово. В началото Карл се опитва да намери подкрепа от армията за начинанието си. Военният вестник публикува статия за него и мечтата му. А началниците изглеждат благосклонни - обещават да запазят статута му на войник за първата година на експедицията, както и 6000 лири като бонус. Карл щастлив започва да купува оборудване за дългата пешеходна одисея - сателитен телефон, лаптоп, зарядно устройство на слънчеви батерии. Военните обаче променят мнението си и парашутистът се озовава без работа, без пари и с дълг за купеното на лизинг оборудване. Безуспешно си търси работа и спонсори. Баща му Кейт Бушбай решава да застане зад него и му купува еднопосочен билет до Чили. Така Карл се озовава в най-отдалечената точка на Чили Пунта Аренас с малко над 600 долара в джоба си, откъдето започва дългото си пътешествие - сам, без екип, който да обгрижва нуждите, здравето и безопасността му. Спи в палатка, натоварена в



странната двуколка,



в която влачи цялото си имущество и с нея е на всички снимки от пътешествието. Понякога го приютяват и хранят широко скроените латиноамериканци, сред които Карл прекарва първите 3 г. от дългото си пътешествие и в дневника си, разказвайки за пресичането на мексикано-американската граница, признава, че много ще му липсват. В това време испанският му вече е достигнал ниво да разбира и шегите на хората, които среща по пътя си.

Бушбай и екипът, който го подкрепя в свободното си време от Великобритания - баща му и негов приятел, непрекъснато търсят спонсори. Благодарение на http://www.mail2web.com стъпките на Карл могат да бъдат следени чрез дневниците, които той изпраща, както и новините, публикувани от близките му на сайта.

В почивките между пешеходните преходи Карл успява да напише и книга, разказваща за пътуването му от Пунта Аренас до Аляска - преди забележителния преход на Беринговия проток.

Най-дългата почивка, която Карл прави, е през лятото на 2005 г. През пролетта той е в Аляска, но времето става все по-топло и ледовете в морето между САЩ и Русия започват да се топят. Карл отлита обратно в Колумбия, където го чака Каталина Естрада - млада жена, която той среща при прехода си през Латинска Америка и вече 5 години е

влюбен в нея

Пътешественикът прекарва лятото в тренировки за най-голямото предизвикателство - Беринговия проток. Пресата на Острова писа, че ако Русия откаже да пусне Карл да продължи пешия си преход, той вероятно ще се ожени за Кати. Но не може да си представи да се откаже от мечтата си да обиколи земното кълбо.

Карл има най-различни приключения и интересни срещи, за които разказва на интернет-страницата на експедиция "Голиат". Особено интересна е частта за прехода през Дариен Гап - огромно пространство от блата и джунгли, които разделят Колумбия и Панама - дълго 160 километра и широко около 50. Дариен Гап лежи на пътя на магистралата, която свързва Южна и Централна Америка. Строежът на път през областта обаче е изключително трудна задача и все още неосъществена. Колумбийската част включва основно от делтата на р. Атрато, която образува обширни блата В панамската част теренът е преобладаващо планинска тропическа гора, достигаща 1845 м. Почти целият Дариен Гап е под контрола на три колумбийски партизански групи - Революционните въоръжени сили на Колумбия, Армията за национално освобождение и крайнодесните Обединени сили за защита на Колумбия. На първите две групи се приписват над 50 отвличания и поне 8 убийства на американци. Карл Бушбай разказва в дневника си за срещите си с бойци от всичките групи, някои воюващи помежду си, както и за тези с наркотрафикантите, които също щъкат из областта. Карл се измъква на косъм от отвличане от Революционните въоръжени сили. "Той плува 4 дни надолу по течението на река в камуфлаж, опитвайки се да избяга от левите партизани", разказва баща му пред Би Би Си.

Кейт Бушби е виждал сина си за последно преди 3 години в Канада. Тогава някой е откраднал цялото имущество на пътешественика и баща му заминава спешно, за да му донесе ново оборудване.

Въпреки 7-те години пеши преход през двете Америки, Карл все още се нуждае от спонсори, за да завърши рекордната си околосветска обиколка. Медийният шум около задържането му в Чукотка (почти всички големи вестници и тв канали съобщиха за премеждията му след пресичането на Беринговия проток), освен световна слава може би ще му донесе и финансова инжекция. Разбира се, ако руските власти му позволят да продължи към Монголия.