"Под стръмните баири, където в извита черна дъга се тъмнееха старите дъбови кории, селото си оставаше неизменно от векове. Едни и същи си оставаха планините наоколо, поляните по Добромерица и по Боцур, канарите и долищата в Гръмовец, където ако някой извикаше, ехото повтаряше гласа му до седем пъти поред. И още много стари и неизменни неща имаше…".

Така изглежда Жеравна в началото на XX век, когато Йовков пише разказа си „Юнашки глави". В началото на XXI съществени разлики с казаното от великия разказвач, роден в старопланинското селце, не се забелязват. Жеравна е



недокосната от модерността



На такива места днес им викат „дестинации за екотуризъм". Но това са думи-дъвки за ухото на чужденеца. Слава богу, търговският дух не е превзел Жеравна напълно. Когато в събота на обед паркираме на мегдана, там няма нищо, което да нарушава 600-годишния покой на мястото. Не работи туристическото бюро. Признаци на живот дава само близкият смесен магазин. За щастие, поне мобилните оператори са стигнали дотук. Иначе трябваше да стигнем до къщата, дето след малко ще отседнем, с много питане. Калдъръмените улички не следват никаква логика, разклоняват се и криволичат като паяжина на паяк без основни познания по геометрия. Повечето от домовете изглеждат заключени, с хлопнати кепенци, тежки катинари и спуснати перденца зад асмите. Въздъхвам с облекчение - избягахме от бетоновата джунгла!

Жеравна е далече. Затова и не е сред най-популярните дестинации за софиянеца - главния потребител на природни красоти през уикенда. 330 километра делят селцето, закътано в средния дял на Стара планина, от караулката на „Цариградско". Това е почти колкото до морето. Но на море всеки ходи, а до Жеравна - малцина.

Какво ви трябва, за да стигнете дотам: автомобил, добри приятели и



поне един национален празник



Двудневният уикенд е твърде къс, за да се потопите в хармонията на кътчето. Алтернативният транспорт пък отнема чудовищно много време - веднъж ми се наложи да се върна оттам предсрочно, което ще рече ставане в 6 сутринта, събуждане на приятел, който да ме закара до Сливен (най-близкото цивилизовано място), и четири часа и половина дундуркане до София с влак, който незаслужено нарича себе си „експрес".

Жеравна е архитектурен резерват и има около 300 къщи със средна възраст 200-300 години. Много малка част от тях приемат туристи в лоното на автентичните си възрожденски интериори. Сред десетината семейни хотелчета в селото, най-добрият (и най-скъп) избор е "Екохотел Жеравна". Побира 15-членна компания, има нечовешки двор с барбекю и винаги е ангажиран за сума ти време напред. Лошото на повечето къщи в селото е, че предлагат изхранване само на отседналите в тях. Комай единствената заслужаваща внимание кръчма е в къщата на Веско Василев. Малко са твърди дървените пейки, покрити с битови червени постелки, но пък на втората ракия душата омеква и вече хич не те е грижа за пейките. Жеравна е чудно местенце за



кулинарен туризъм



След дългия път е редно да се обърне внимание на тия неща.

Най-хубавото време за посещение на Жеравна е късна пролет или ранна есен. През май е и селският събор. Тук нито лятото е твърде горещо, нито зимата - прекалено студена, но по Великден и Гергьовден времето е вълшебно за разходки. Ярко слънце денем и хладни вечери за лаф моабет. Над селото шумят кориите от „Старопланински легенди" - Черковната, Старча и Циганската. Още над тях се издига - и потъва в мрака - връх Разбойна. А утрото е ясно, с кукуригащи петли и без намек за махмурлук.

За три дни не можахме да уцелим родната къща на Йордан Йовков отворена. Явно голям интерес към културно-историческия паметник нямаше, та уредничката се бе отдала на по-важни занимания. Търсенето й обаче ни доведе до портите на църквата „Свети Николай". Вътре има експозиция на икони от XVII и XVIII век. Има още две забележителни къщи - на Сава Филаретов и Руси Чорбаджи, някогашното класно училище (за което сливенският валия завистливо възкликнал „Машалла! Такова училище и в Сливен няма!"), което сега е картинна галерия. По кривите улички малцината туристи се разминават с новородени яренца.

Общо взето, няма много какво да се прави в селцето - пиеш по една студена вода от многобройните чешми с вековна история и палиш за следващата дестинация.

Котел е на 16 километра, а криволичещият планински път не е най-лошото, което получаваме в замяна на годишната винетка. Основан през 1545 г. под името Казанбунар градът е възрожденски център на цивилизацията. Петър Берон, Неофит Бозвели, Софроний Врачански (нищо, че е врачански, от Котел си е!) и Стефан Богориди са само част от родените тук. В Котел е създадено и първото в Европа



училище за народни песни



и инструментална музика. Старият квартал "Галата" изглежда също тъй недокоснат от времето, както Жеравна. Има и разни музеи, най-забележителният е този на котленските възрожденци, където са тленните останки на Раковски. Днес няма и помен от някогашната просвета и чорбаджийски разкош - един от градовете с най-голяма безработица в България е.

Мястото, където си обещахме да се върнем, е Медвен. Прилича на Жеравна, и не съвсем. Селото е по-малко, до него води по-лош път, туризмът е по-слабо развит и е почти невъзможно да откриеш къщата на Захари Стоянов в махала Юртата. Търсенето обаче поднася една от най-приятните изненади на пътуването - от сокак на сокак, невежият турист се озовава на пътеката край река Медвенска.

Почти всяко село и всяка река



си има един Син вир



Доскоро си мислех, че Синият вир на река Канина под Ковачевица е най-красивото място, което носи това име. Медвенският е много, много сериозна конкуренция. При това е доста по-лесно достъпен за кашкавал-туристите. Имало и още един приказен водопад - Скоковете. Но той остана за следващия път.

Последното място, което трябва задължително да се посети, преди да поемем обратно 330-километровия път към дома, са Сините камъни. От най-ветровитото място в България Сливен и околните селца се виждат като на длан, но се оказа, че обратното не е вярно. Табели няма, та се наложи доста обикаляне. Гледката отгоре компенсира. Освен обветрени зеленикави скали, в природния парк Карандила има и разни камънаци от римско време. От 24-те манастира, строени през десети век и известни като сливенската „Малка Света гора" са се запазили само руините на „Св. Спас".

Не посмяхме да минем само през „Халката". Кръглата скала има митологичен статус сред местните - според суеверието, който мине под нея, сменя пола си. Като под дъгата. Не че някой им вярва за тия неща...



--- карета -

Жеравна има прегледен, макар и не много изчерпателен сайт на zheravna.hit.bg. По-добрите интернет-адреси като http://www.zheravna.com са запазени от далновидните стопани на разни хотелчета.

---

С един куршум - четири заека. Жеравна, Котел, Сливен и Сините камъни са в подновения и набиращ неформална популярност сред младежите списък на "100-те национални туристически обекта". 7 печата могат да се съберат за един ден, стига да намерите кой да ви ги сложи. В Жеравна те са в кметството и къщата музей на Йордан Йовков, в Котел - в пантеона на Раковски и природо-научния музей, в Сливен - в къщата-музей на "Хаджи Димитър". Печатът за Карандила трябва да е в някакъв информационен център на парк "Сините камъни", който не е ясно къде е.