|
22 Април 2006 06:54
1. Шиптърът е хитър. Той не може да ги гледа македонците, но сега се прави на голям патриот. Да бъде извикан при президента Първанов немедленно за подписване на "Правила и устройства на българо-албанската граница, минаваща на запад от Охрид...."! 2. Преди години, когато си бях в България на отпуск, гледах по телевизията едно интервю с един баш шиптър от Косово. Той направо го заяви "Хич не ни е страх от сърбите. Единствено ни е страх от българите". И наистина, той е напълно прав. Няма да се връщам чак във времето на Цар Симеон, когато албанците за пръв път усетили как им се режат главите по български. В по-ново време те са усетили дебелия български по време на временното обединение на България за периода 19 април 1941 г.- 9.9. 1944 г. Както Божидар Димитров пише в монографията си "Десетте лъжи на македонизма" " ....Българските окупационни власти избиваха само комунисти и други разбийници - албанци. Те, албанците, бяха известни с големите си разбойнически родове. Естествено те претърпяха тежки загуби в човешки жертви." Ха-ха! Гали ухото. По нататък четем: "...След 9.9. 1944г. между новото правителство на България и Тито беше сключен договор според който Югославия се задължаваше да не иска от България контрибуции, при условие, че българскта армия, находяща се в Македония ще помогне на сръбските партизани с/у немските дивизии "Принц Ойген" и албанската СС дивизия "Скендербег". Да оставим настрана подлият български политически прийом да нападаме доскорошните си съюзници! Това е друга тема. Така или иначе, българската войска разбива елитните части на германците "Принц Ойген". Идва ред на албанците. В деня на атаката, при българското командване се явява пратеник на Маршал Тито, който моли от името на маршала, нашите да остават сърбите да се справят сами с албанците. За престиж пред местното население. Очевидецът на срещата, македонски кръчмар разказва "Вашите генерали казаха добре, действайте и си поръчаха шкембе чорба. Сърбите, на брой 600 души, тръгнаха да бият албанците. Някъде привечер се върнаха в кръчмата ми, където вашите генерали жулеха ракия цял ден. От 600 бяха останали 200 души сърби. Албанците ги бяха помлели с картечници. Сърбите се помолиха на вашите генерали, може ли вие сега да опитате? Добре, казаха вашите генерали и си поръчаха шкембе чорба. Генерал Еди-кой си нареди на адютанта си: донеси ми бинокъл. След като погледа през бинокъла позициите на албанците, генералът заяви: Абе тея са на много високо. Кой ще се качва до там? Я артилерията да бичи 12 часа, пък после ще видим. Цяла нощ бум-бум, на сутринта вашите генарали пак идват при мен и си поръчват шкембе и ракия, а артилерията продължава. По едно време един полковник казва: А бе г-н генерал, не е ли време да спрем артелерията? А-да, казва генералът, я ми дайте бинокъла. Гледа той и казва: Стига. Спират да стрелят. Сега, казва генералът, пратете младия набор да се изкачи горе и да донесе всичкото албанско оръжие, което може да се ползва." С набора се качва и любознателният лекар на дивизията. Според него: всичко беше леш, нямаше нито един останал жив албанец. По състоянието на труповете мога да предположа, че нашите снаряди са падали три часа след като последният албанец е бил мъртъв!!! Е, как да не се страхуват хората от нас. Само трябав да имнапомним, че българите може да се караме един с друг, но падне ли ни пердето, нема спасение от нас.
|
22 Април 2006
