Те нямат право да изразяват мнението си, нито да говорят свободно с журналистите. Съдиите във втория по значимост трибунал на Европейския съюз, базирания в Люксембург Първоинстанционен съд, седят на скамейките с каменни лица - единодушни и безпристрастни. Този съд произнася присъди по дела, касаещи търговски марки, по спорове между конкуренти и поглъщания на по-малки фирми.



Техният пиедестал на полубожества



бе поразклатен миналата година, когато съдията от Франция Юбер Легал наруши мълчанието и обвини част от колегите си в пристрастност при взимането на решения. "Съдиите в Първоинстанционния съд произнасят присъди, като се ръководят повече от интересите на определени бизнесмени, отколкото от интересите на обществото", обяви тогава той.

Легал е един от 25-имата съдии на Първоинстанционния съд. Той обвини някои от колегите си съдии, че разчитат за всичките си решения на еврочиновници,



"аятоласи на свободното предприемачество",



за които "общественият интерес е абстрактна идея, дори основен заподозрян". Според него тези чиновници се възползват от това, че някои от съдиите не знаят добре френски, който е работният език на съда, и дори оформят присъдите.

Малцина биха оспорили основната мисъл на Легал - че този някога незначителен съд се е превърнал в мощен потенциален съюзник на компаниите - например на софтуерния гигант "Майкрософт". И то сега, когато европейските съдилища придобиват все по-голяма тежест.

В серия знакови дела съдът често е осъждал европейските висши чиновници за това, че



забраняват сливания на компании,



налагат глоби и принуждават фирмите да делят интелектуалната си собственост. И всичките тези решения са взети въз основа на недостатъчни доказателства. Миналия декември съдът подкрепи решението на ЕС да блокира сливането на две американски компании с общ капитал $42 млрд. - става въпрос за "Дженерал илектрик" и "Хъниуел интернешънъл". В същото време съдът смъмри еврочиновниците, че са дали погрешни сведения, и вдигна летвата за следващите такива дела в бъдеще.

"Някои корпоративни дейности могат спокойно да намерят вратичка и да получат благословията на Първоинстанционния съд, като избегнат обстойните проверки", обяснява Крис Брайт, консултант в правната компания "Шиърман енд Стърлинг". "Съдът проверява всичко много щателно, но една от последиците от това е, че се губи контролът върху сливанията на гигантите". Брайт дава за пример сливането на музикалните отдели на "Сони" и "Бертелсман", което, макар и с известни препъвания, бе одобрено през 2004 г., въпреки че четири години по-рано ЕС се бе противопоставил на подобна сделка, свързана с И Ем Ай и "Тайм Уорнър".

Съдът възниква през 1987 г. с Единния европейски акт, чиято цел бе да подпомогне развитието на единен европейски пазар между 12-те тогава държави, членки на ЕС. През 1989 г. Първоинстанционният съд заработва, като по това време е просто придатък на Европейския съд, който е най-висшата съдебна инстанция на съюза. Задачата на новосъздадената институция е да разрешава спорове между бюрократите в ЕС, а също така и да разглежда



случаите на нелоялна конкуренция



Навремето тези случаи не са били толкова значими, особено в Европа. Но юрисдикцията на новия съд се разширява и през 1993-1994 г. той започва да разглежда спорове за търговски марки, държавни субсидии и външнотърговски отношения.

Датският съдия Бо Вестердорф, който е председател на съда от 1998 г., смята да разшири още повече юрисдикцията му и тя да включва повечето спорове между правителствата на държавите членки - дела, които понастоящем се гледат в Европейския съд.

Преди появата на Първоинстанционния съд съдиите от Европейския съд избираха за помощници амбициозни и млади еврокомисари, които да провеждат предварителните проучвания по делото. С отварянето на новата институция съдиите се сблъскаха с



недостиг на експерти по корпоративно право,



което наложи наемането на частни правни фирми. Новите служители в съда донесоха нов, по-балансиран подход към делата, който често се оказваше в полза на крупния бизнес.

Резултатите от това са направо стряскащи. Оказва се, че Първоинстанционният съд е спестил стотици милиони евро на големите компании с това, че е произнасял присъди в тяхна полза - намаляващи глобите за участието им в картели или за опити да възпрепятстват търговска дейност на конкурентите си зад граница.

На Европейската комисия се наложи на няколко пъти да отстъпи от твърдите си позиции от страх да не разгневи съдиите. Един от тези случаи беше през 2002 г., когато Комисията разреши американският корабоплавателен гигант "Карнивал" да купи британската "Принсес круизис" на компанията "Пи енд Оу", въпреки че първоначално беше решила да блокира сделката.

А миналата седмица съдът приключи с разглеждането на



най-голямото дело в историята си



- искът на "Майкрософт" да бъдат отменени тежките санкции за злоупотреба с доминираща позиция. Санкциите на ЕК през март 2004 г. ощетиха гиганта с 497 милиона евро. Мерките, наложени от Европейската комисия, бяха много по-тежки от наказанията, които компанията претърпя в САЩ. Сложното дело беше ръководено лично от председателя Бо Вестердорф. Решението се очаква едва през 2007 г.

Вестердорф е от лагера на съдиите, привърженици на щателните проверки по делата. За разлика от колегите си, които се предоверяват на сътрудниците си и на тяхната преценка, "школата" на датчанина пресява зрънце по зрънце най-дребните доказателства и данни, преди да се произнесат по делото.

Преди назначението си през 1989 г. Вестердорф е бил съдия в датския Апелативен съд. Участвал е в съдебния състав на две от четирите най-скорошни дела за сливания на компании, завършили със съдебно решение против препоръките на ЕС.

Като председател на съда Вестердорф има голямо влияние над всекидневните решения на институцията. В неговите прерогативи е да реши дали да отмени наложените от ЕС санкции срещу дадена компания, докато обжалването бъде разгледано от съда (в случая с "Майкрософт" решението беше отрицателно). Той има право да събере останалите 24-ма съдии и да предложи дадено дело да бъде гледано в разширен състав, от 13 съдии. Точно това се случи с делото на "Майкрософт" миналата година.

Някои наблюдатели подозират, че зад действията на Вестердорф стоят други, извънслужебни мотиви. Дали се опитва по този начин да разчисти лични сметки, или пък просто иска водещата роля в едно дело, което е от съдбовно значение за света на бизнеса? От разрешаването на това дело зависи в каква посока ще поеме битката на големите компании за свободата да могат да усъвършенстват продуктите си, които вече бездруго доминират пазара.

Според Дамиен Жераден, професор по право в университета в Лиеж, Белгия, Бо Вестердорф може би е поел така здраво юздите в свои ръце заради критиката на Юбер Легал миналата година. Председателят на съда вероятно се опасява, че обвиненията на френския съдия може да бъдат използвани от "Майкрософт" срещу Първоинстанционния съд: в случай на



присъда в ущърб на софтуерния гигант



"Майкрософт" може да оспори присъдата пред Европейския съд.

Независимо какви са причините Вестердорф е поел делото в свои ръце. А той е известен с това, че често се противопоставя на чиновниците от Европейския съюз. Датчанинът не се доверява на голи приказки и държи всичко да бъде подплатено с факти. При него не минават обясненията на еврочиновниците, че са взели едно или друго решение или че са направили дадено заключение, понеже "така са преценили нещата".