Още непреглътнала новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК), готвеща се да бъде раздрусана от въвеждането от новия Административно-процесуален кодекс (АПК), върху съдебната система ще се стовари нов Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Правителството вече одобри варианта на един от най-обемистите нормативни актове в България и го изпрати за гласуване в парламента. Така бе изпълнен проект за 1 млн. евро по Програма ФАР, и по думите на правителството - ангажимент по договореностите с Европейския съюз и Европейската комисия. Пак според Министерския съвет проектът взаимства най-добрите европейски решения. А в мотивите е записано, че с новия нормативен акт и като следствие от приемането му "се предвижда ускоряване на производството, приключване на делата в отговарящи на европейските стандарти "разумни срокове", повишаване на капацитета на съда поради по-целесъобразното изразходване на съдебния ресурс, подобряване на качеството на съдебните актове и повишаване на ефективността на изпълнителния процес".

Но наскоро точно в Брюксел на експертно ниво бе зададен въпросът защо бързаме с изцяло нов ГПК и няма ли да й дойде на системата множко да смели наведнъж три нови кодекса.

Още докато се подготвяше проектът, започна ропотът срещу много от постановките му - недоволстват и магистрати, и адвокати, и юрисконсулти, и държавните служители. Видно е и от специализираните юридически сайтове.

Сега, когато проектът е изцяло готов,



критичните гласове стават все по-силни



Действащият сега кодекс е приет през 1952 г. и е като "кърпена черга", след като е претърпял близо 50 изменения, като повече от половината са извършени след 1990 г. Няма спор и че гражданското правораздаване, включващо процедурите по най-масовите дела - вещни, брачни, търговски, изпълнителни и т.н., има нужда от промяна и най-вече от бързина, ефективност и справедливост. Не може да се премълчи, че проектът за нов ГПК е правен от едни от най-добрите теоретици и практици в гражданския процес.

Но опасността техният продукт да "избоде очи, вместо да изпише вежди" не е за пренебрегване.

Една от основните промени е гражданското дело да не стига до трета инстанция. Опитът на авторите е да ограничат до минимум тези дела, за да се спре сегашното блокиране на Върховния касационен съд, където се дават дати за след 1 г. А трудови дела се насрочват за 2008 г. А кога ли ще бъдат решени? Но в проекта този опит е придобил редакция, според която касационно обжалване може да има само "ако решението зависи от разрешаването на въпрос от материалния или процесуалния закон, има съществено значение за единството на съдебната практика, за правната сигурност или за развитието на правото, например, когато въззивният съд се отклонява от практиката на ВКС, по този въпрос липсва съдебна практика или практиката не е единна". Като оставим настрана прецизността на терминологията и спорната еднозначност на критериите, няма как да не отбележим, че горният текст може да докара още по-голяма лавина от касационни жалби. И единствената разлика ще бъде, че върховните съдии, вместо да ги гледат като дела, ще пишат по цял ден определения за откази да образуват дела или пък за прекратяване на такива. Освен това в определени случаи е оставено и на преценката на въззивната инстанция дали дадено дело може да се обжалва или не. Нещо, което е повече от странно и това лесно може да се изтълкува и атакува като ограничение на достъпа до правосъдие.



Предвижда се ограничаване на обжалването и пред втора инстанция



Проектът предлага второинстанционният съд да не губи характера си на съд по същество, но пред него вече ще се представят само доказателства, които са узнати или нововъзникнали след приключване на делото на първа инстанция. Запазват се правомощията на втора инстанция. Тя ще връща делото само при нищожност или недопустимост на решението на първата инстанция. А ако отмени решението й, има право да се произнесе окончателно по делото. Въвеждат се особени правила за обжалване на втора инстанция на искове с цена до 800 лв., но само при нарушение на материалния закон, и тези решения не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд. И в сега действащия ГПК на касационно обжалване не подлежат делата по исковете за издръжка, брачните искове, гражданските дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговските дела с цена на иска до 25 000 лв. Така или иначе крехка е надеждата, че ще бъде ограничена лавината второинстанционни - въззивни и третоинстанционни - касационни дела.

Новият ГПК не прави изключение от всички приемани през последните години закони и кодекси и



се опитва да наложи правилата чрез завишаване на глобите,



чрез нови наказания, а не чрез опит спазването им да стане чрез процедури.

Глобите по граждански дела скачат 10 пъти. От 50 до 1000 лв. глоба ще налага съдът, ако без уважителни причини свидетел не се яви в зала. А за следващото заседание ще бъде доведен принудително. Досега санкцията беше до 100 лв. До 1000 лв. глоба ще бъде наложена и на неявило се вещо лице, както и ако откаже да даде заключение или не го представи в срок. Същата сума ще се налага и на трето лице, което не участва в делото, но ако откаже да представи искан документ.

За нарушение на реда в съдебно заседание, неизпълнение на разпоредби на съда и обида санкцията също е до 1000 лв. Досега тя бе до 50 лв. Увеличават се глобите и на призовкарите, ако не са връчили правилно призовката и не са върнали навреме в съда разписката за връчване. Досега глобата беше до 50 лв. С новия ГПК тя скача от 50 до 1000 лв.

Със сигурност ще има и много спорове около текста, който



предвижда задължително адвокат да изготвя и преподписва исковите молби



и жалби по гражданските дела. Така според авторите на проекта ще се гарантира, че те са правно издържани и защитават изцяло интересите на гражданина, както и съдът няма да се лута какъв всъщност е спорът и така делото да се проточва. Създателите на проекта твърдят, че има държави, в които страните са длъжни да се явяват на дело само с адвокат, но тази система не е възприета в новия ГПК и засега се предвижда само исковите молби да се преподписват от адвокат. Авторите твърдят, че адвокатските съвети ще трябва стриктно да следят дали защитниците вършат съвестно работата си, а не само формално да преподписват исковите молби и жалбите. Или иначе казано възможностите тук за некомпетентни правни услуги или за формално изпълнение на задълженията е налице. Да не говорим каква атака ще има срещу задължителното преподписване от адвокат, защото ще има достатъчно хора, които искат да се явяват сами и да не плащат на никого за един подпис.

Връщането на служебното начало в гражданския процес, колкото и да се твърди, че е само частично, също е спорно. Според авторите, за да се гарантира справедлив изход на делото, съдията трябва да напътства страните по едно дело. Смята се, че със сегашното състезателно начало съдията се превръща в марионетка на страните, вместо да ръководи процеса. Затова ГПК задължава съдията след размяната на книжата при първото заседание да прави устен доклад, в който ще очертава кой какво трябва да докаже. Според проекта съдията ще обяснява на страните кои важни обстоятелства по делото трябва да се изяснят, ще ги насочва да обърнат внимание на дадени факти, да допълнят и да конкретизират доводите си и да посочат доказателства за твърденията си. Освен това съдията ще трябва да обсъди със спорещите доводите, които очевидно пропускат или смятат за несъществени.



Променя се и призоваването,



за да се създаде възможност призовките да се връчват лично. При наличните условия това е изключено. Задължението да приемат призовките няма да имат работодателите, нито съседите, нито което и да е друго трето лице. Ще ги вземат само ако са съгласни. В същото време е предвидено, в случай че призоваването е невъзможно или има данни, че лицето живее на адреса, на който се призовава и не може да бъде намерено, ще бъде поставено обявление в пощенските клонове. Ако лицето пропусне срока, посочен в съобщението - ще се счита, че призовката му е надлежно връчена.

Очевидно задава се още по-голяма бъркотия, която непременно трябва да бъде оправена, преди новият ГПК да стигне до пленарна зала.





ЗА КАРЕ



По-важни нововъведения



- Имуществените спорове с цена на иска до 10 000 лева ще се гледат от районните съдилища като първа инстанция, а над 10 000 - ще се гледат от окръжните съдилища и съответно от Софийския градски съд на първа инстанция. Досега прагът беше 5000 лв.

- Делата за делби ще се гледат от окръжните съдилища като първа инстанция, а не както досега от районните.

- Страните са длъжни да представят всичките си доказателства още пред първата инстанция. На ищеца се дава възможност да подаде допълнителна искова молба, в която може да поясни и допълни първоначалната, да измени предявения иск, да привлече трето лице и да предяви обратен иск срещу него. Ответникът е длъжен в писмения си отговор да направи своите отводи, да посочи всички доказателства, с които оборва доказателствата на ищеца, да заяви своите възражения. Той може да предяви насрещните си искания, да поиска привличане на трети лица. Ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба на ищеца, както и да представи нови доказателства. Това става на първа инстанция.

- Новият ГПК посочва как бедните и социално слабите могат да поискат безплатна адвокатска помощ и да не плащат държавната такса по делото, което са завели. Те трябва да подадат молба до съда, в който водят делото. Съдиите я разглеждат на закрито заседание.

- За пръв път в закона се предвижда да се прави аудиозапис на съдебните заседания, който да послужи за изготвянето на протокола. В момента секретарите записват само онова, което им диктува съдията, и страните се оплакват, че в протоколите липсват важни неща.

- Съдията се задължава да препоръчва медиация, при която страните решават спора извън съда пред медиатор, който само ги напътства.