Да се изправят срещу корумпиран министър, да натикат в затвора злодей, посягал на деца, да накажат хитрец, трупал богатство за сметка на държавата. Тези мечти, родени в аудиториите на правните факултети, често са попарвани, когато младият магистрат се озове на работното си място. Започват истинските уроци.

Скандални назначения разтърсваха съдебната власт на няколко пъти. Висшият съдебен съвет често си позволяваше да кадрува на ръба на закона и морала. Стигна се дори до това съдии да пишат протестни декларации до президента, парламента и самия ВСС. Така бе хвърлена поредната порция кал върху Темида. Следователите, прокурорите и съдиите решават човешки съдби, т.е. трябва да са най-добрите юристи и при назначенията им не трябва да има и капка съмнение в задкулисни сделки.

Точно кадруването е едно от най-болните места на съдебната ни система, редовно посочвано и от Брюксел. Поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ), гласувани преди дни, трябва да сложат точка на "парашутистите". Те предвиждат в системата да се влиза само с конкурс - независимо дали става въпрос за професора от университета или за току-що дипломирания юрист. Конкурс ще има и за израстване в кариерата. Конкурси първоначално бяха въведени през 2002 г., но две години по-късно законодателят отстъпи от този принцип и отвори вратата за съмнителни назначения. В ЗСВ бе записано, че за назначение на районно ниво в магистратурата са необходими минимум 2 години юридически стаж. Но в същия закон се казваше, че са възможни и изключения от правилото. Магистрати, къде на шега, къде насериозно обясняват, че управляващите са променили закона, за да уредят децата си в съдебната власт. В последните години професията става все по-престижна, а и в сравнение със средното заплащане у нас магистратите са доста над това ниво.



Цедката за младшите магистрати е най-важна,



защото от техния добър подбор зависи и бъдещето на магистратурата. Затова и конкурсът трябва да е основният подход. Така държавата ще инвестира в най-добрите. В противен случай излиза, че за сметка на данъкоплатците 6 месеца Националният институт на правосъдието (НИП) подготвя бъдещи адвокати, които ще се окажат много по-добре подготвени от хората, директно постъпили в съдебната система.

Конкуренцията на изпитите е жестока - за едно място в столицата например се борят около 50 души. Следва назначение за две години на окръжно ниво. Там няма еднолични състави и младшите съдии правораздават под наблюдението на по-опитните. И после идва неизвестността - дали след двете години ще бъдеш назначен на районно ниво, или някой друг ще те изпревари. Въпреки принципното решение на ВСС да не назначава хора отвън, ако за мястото няма кандидат младши магистрат. Ремонтът на ЗСВ трябва да реши и този проблем.

Първите 6 месеца от младши-магистратството преминават в Националния институт на правосъдието. Целта тук е младите хора да получат практически познания за бъдещата си работа. За никого не е тайна, че това е една от най-слабите страни в университетското юридическо образование. Има дипломирани юристи, които не са виждали как изглежда папката на едно дело и никога не са попадали в съдебна зала. НИП трябва да запълни празнината и да не им позволи да се учат на гърба на гражданите.

"Това е гаранция, че младите юристи, по правило без практически опит ще получат допълните умения, които да им позволят да започнат практиката си без много сътресения, грешки и опорочени съдебни актове," обяснява и зам.-директорът на НИП Драгомир Йорданов. Тук се четат лекции, решават се казуси, обсъжда се съдебна практика, изготвят се съдебни актове, разиграват се процеси.

Бързо четени присъди, дела, отложени за утре, свидетели, които не се явяват навреме. Единственият неработещ закон тук е този на Мърфи. Часът и мястото на срещата обаче не са в Съдебната палата, а в НИП. Процесите са симулирани, за да "тренират" младшите магистрати.

" Знанията, които на емпиричен принцип трябва да натрупваме с години, преподавателите ни го предлагат за дни благодарение на своя опит. В много случаи нещата, които обсъждаме, нямат никаква допирна точки с ученото в университета", обяснява Полина Бешкова, която е младши-съдия в Пловдивския окръжен съд.

"За първи път днес водих процес. Това го няма в учебниците и го намирам за много полезно", радва се и колегата й Валентин Борисов.

Двамата са част от 28-те младши съдии, спечелили в съревнование със 700 юристи национален конкурс за младши магистрати, които сега се обучават в института. Твърдят, че са максимално мотивирани за работа.

Все пак обаче е добре законодателят да помисли за мястото на НИП и дали не е по-добре младшите магистрати да се назначават едва след като преминат курса си на обучение в него. Така не само ще имат по-голям шанс да овладеят полезните практики, а и ще преминат през още едно сито, преди да облекат тогите.

"Обучението позволява те да покажат в много по-голяма пълнота личните си качества, отколкото двата конкурсни изпита. Освен това при сегашния модел те получават възнаграждение от съдебния орган, в който са назначени, и това създава напрежение. Защото някой друг трябва да върши тяхната работа, докато те се обучават. Затова е добре моделът да се обърне в класическия си вид, който съществува в останалите европейски страни - обучението да предхожда назначението," обяснява Драгомир Йорданов.

Преди година се разрази спор дали през това време младшите съдии могат да правораздават. Шефът на Софийския градски съд Светлин Михайлов и директорът на института Пенчо Пенев влязоха в открита словесна война. Михайлов, който ръководи едно от най-натоварените съдилища, настояваше 20-те му младши колеги да поемат своята част от натоварването. Пенев пък твърдеше, че те трябва само да учат и съдебните им актове ще са нищожни. Стигна се до тълкувателно решение на ВКС, което определи, че по време на половингодишното си обучение, младшите магистрати не практикуват. "Някои от обучаващите се имат значителен стаж предимно като юрисконсулти и адвокати, други нямат абсолютно никакъв. Докато тече обучението обаче, те нямат право да практикуват", обяснява съдия Красимир Влахов от Софийския градски съд, който в момента преподава в НИП.



Негативните мнения за съдебната система



и критиките от ЕС не притесняват младшите. "Тъй като не сме работили, е трудно да коментираме критиките към системата, но специално за нашето обучение се казаха най-положителните неща", напомня Валентин.

"Съдът няма толкова големи пороци. Социално създадените представи за съда не са реалистични", със самочувствие коментира и Полина.

В повечето европейски страни е възприет принципът на магистратските школи след университета. Продължителността на обучението е поне 2 години. В българския случай обаче не трябва да се забравя, че и след шестте месеца магистратите си остават младши и обучението им продължава. След двете години те се атестират.

В момента се подготвя програма за съдии и прокурори наставници, обяснява Йорданов. Те ще наблюдават младшите и ще работят тясно с НИП. На 8 май е първото събиране на наставниците. Те ще играят и роля на кореспонденти на НИП - ще докладват за теми, които интересуват колегите им за организация на местни обучения, ще предоставят интересни дела и т.н.



Тук се обучават не само младшите, а и останалите магистрати



През курс преминават и назначените в системата без конкурс. Организират се лекции във връзка с новия НПК, АПК, Търговския закон и т.н. Планирано е съвместно обучение на прокурори и дознатели по престъпления с интелектуалната собственост. Много популярни напоследък са семинарите по европейско право. Местата за тях са заети до октомври. "Интересът се засилва, общото ниво на информираност е все по-високо. Затова подготвихме компактдиск - сборник с всички учебни материали в областта на европейското право, преведени на български език," обяснява Драгомир Йорданов. Амбицията на НИП е всяка година да излиза по едно усъвършенствано издание, а до края на 2006 г. всеки магистрат да има по един екземпляр.

Статутът на преподавателите трябва също да бъде добре законово уреден. За да имат стимул най-добрите да отделят година или две от практиката си и да предадат опита си на младите си колеги. "В повечето европейски страни те имат твърди законови гаранции, че този период е част от тяхната съдебна кариера. Те получават същите или малко по-големи възнаграждения, не губят статута си на магистрати," казва Йорданов. И допълва, че в момента законодателната уредба у нас предвижда неплатен отпуск и възнаграждения по граждански договор от НИП. Преподавателският стаж им се зачита за юридически, но все пак това ги поставя в по-неблагоприятни условия.

В момента в НИП сега се изгражда учебно-информационен център.

Идеята е чрез компютърна връзка с други ресурсни центрове в Европа и страната информацията да бъде достъпна за всички съдилища и съдебни органи. "Българските магистрати трябва до 2 години през компютъра от работното си място да могат да теглят необходима за работата им информация," споделя зам.-директорът на НИП. И не крие амбицията на института да създаде и звено за изследвания и публикации.

"Ефектът от нашата работа е далеч по-дългосрочен. Особено по отношение на началното обучение. Във Франция преди няколко години се пенсионира последният магистрат, който не е преминал през тяхната магистратска школа," заключва той.



------



ИСТОРИЯ



НИП е създаден през лятото на 2002 г. Реално обаче започва да функционира на 1 януари 2004 г., когато за първи път му е осигурено финансиране от държавния бюджет. Тук както магистрати се обучават и съдебни служители. Институтът е наследник на Центъра на обучение на магистрати, който бе неправителствена организация. Затова на практика историята му започва още от 1999 г. НИП се ръководи от управителен съвет, в който влизат трима представители, посочени от Министерството на правосъдието, и четирима - от ВСС. Председател на УС по право е шефът на Върховния касационен съд. От 2001 г. правосъдното министерство се представлява от министъра.