-----------------

Проф. Огнян Сапарев е роден през 1943 г. в София. Зодия Лъв. Завършил е славянска филология и философия в СУ. От 1973 г. е асистент по литературознание в ПУ "Паисий Хилендарски". Изявява се като литературен и кинокритик. През 1990-1991 г. е генерален директор на БНТ. От 1993 г. до 2003 г. е ректор на Пловдивския университет. Депутат от Коалиция за България в предишното Народно събрание. В сегашния парламент бе кандидат за депутат от листата на Коалиция "Атака" в Смолян. Автор на шест книги.

------------------



- Теоретично сега можеше да сте депутат от листата на "Атака" в сегашния парламент.

- Да. Но съм щастлив, че не съм.

- Съзирахте ли още преди година нещо, което да подсказва сегашното развитие на ситуацията в "Атака"?

- Всички ние разбирахме, че Волен Сидеров е суетен, но никой от нас не предполагаше, че е суетен в такава патологична степен. Освен това той се беше заобиколил с доста странни субекти, които явно държеше да сложи на изрично избираеми места. Още тогава ми стана ясно, че има нещо гнило не само в Дания, но и в "Атака". Така че се радвам, че не влязох, защото, ако бях влязъл, щеше да се наложи бързо да изляза или да участвам в едни срамни скандали, което не е по характера ми. Очевидно тези благи намерения, които ние влагахме в "Атака", смятайки че "Атака"-та ще бъде преди всичко социална, а не "антициганска", не се състояха и това разочарова всеки поне малко разумно мислещ човек. Аз разбирам, че "Атака" умее да бърка в някои болезнени язви на обществото, за които другите политици свенливо си мълчат и се разсейват, но начинът, по който го прави "Атака", не е много полезен от "хирургическа" гледна точка. Тоест той често води до разлютяване на раната, а не до нейното лекуване.

- Липсва ли ви с нещо парламентарният живот, битието на депутата?

- Определено не. Сега живея определено по-бедно, но в замяна на това с чиста съвест. Защото когато бях в парламента, непрекъснато трябваше да ходя с гузна съвест. Не можех да обясня на всички хора, че аз не съм гласувал за определени идиотски закони и че фактът, че съм в парламента, не ме прави автоматично мафиот и участник в някакъв партиен бандитизъм. Присъствието в парламента е много тягостно за всеки, който има съвест. А аз мисля, че имам съвест и съм го доказал.

- Преди време казахте, че КПД-то на интелектуалците в парламента е много ниско. Защо се получава така?

- Защото те нямат думата. От някакви кабинети им се спускат някакви решения, които трябва да бъдат гласувани. Единствената възможност на някой депутат нещо да направи е да задава неудобни въпроси от време на време или в краен случай да гласува по съвест. Разбира се, гласуването по съвест не се прощава. Но очевидно не всеки може да ходи на четири крака и да проявява тъпа партийна дисциплина, плюейки си на физиономията и гласувайки по начин, който е в разрез с всичките му убеждения, включително и с интересите на неговите избиратели. В парламента хазяйничат едни ловки комбинатори, остапбендеровци - впрочем Остап Бендер е направо романтичен герой в сравнение с тях, които се грижат добре за себе си и за партийните интереси. Това е истината. Те са царе на процедурата. Демокрацията у нас отдавна е сведена до процедура.

- Сбъднаха ли се вашите прозрения във връзка с Ирак навремето, когато застанахте срещу позицията на партийното мнозинство заедно с други ваши колеги?

- Сам виждате - никакви пари не ни върнаха, загинаха наши момчета. Видяхме, че кой знае каква полза от нашето присъствие там нямаше. Ние защитавахме американски интереси с цената на българска кръв. Това не донесе нищо на българския народ и на българската държава и няма да донесе и в бъдеще, както става ясно. Влязохме в НАТО. Това е много хубаво, всички се радват, но някой да е изчислил колко милиарда трябва да дадем за превъоръжаване. И кога ще ги изплатим? И какво означава това за бедна България?

Когато хората правят нещо, те се грижат за националния си интерес. Съгласен съм, че можеш да правиш жестове, от които нямаш интерес - но в името на някаква кауза, достойна за уважение. Е, добре, кое е достойното за уважение в случая около нашето присъствие в Ирак - в една гражданска по същество война между американските нефтени компании и иракския народ.

- Защо патриотизъм се превърна в мръсна дума?

- Има една стара приказка - национализмът на големите нации се нарича къде интернационализъм, къде - глобализъм, а патриотизмът или национализмът на малките нации се нарича шовинизъм и се разглежда като нещо много отрицателно.

- Как ще характеризирате управленията през последните десетина години?

- Царското управление беше много крадливо. Не знам дали успя да достигне по крадливост Костовото, трябва човек да бъде вътре в нещата, за да прецени тези работи. Не смятам, че днешното управление съществено се различава от царското. Може би си пречат, понеже все пак трипартийният комшулук създава някои затруднения в кражбите. А и основната част от българското национално богатство е вече окрадена.

- С какво освен крадливостта царското управление се оказа пагубно за България?

- Да кажа една хубава дума все пак, за да бъдем реалисти. Когато дойде царят, двуполюсното, синьо-червено противопоставяне беше много свирепо. Царят внесе една нотка на успокоение. Разбира се, при него акостираха всякакви червени или сини разбойници, които се пребоядисаха в жълто. Това, мисля, е публична тайна. НДСВ бе създадена като политическа конструкция именно за да лапа, това й беше предназначението. Смятам, че НДСВ просто довърши успешно голямото ограбване на българския народ, на българската държава, на българските активи.

- В кое от професионалните си превъплъщения сте се чувствали най-комфортно - били сте шеф на телевизия, имате академична кариера - преподавател, ректор, били сте преводач, депутат?

- Най-зле беше в телевизията. Това беше най-ужасното място. Вярно, че това съвпадна с най-тежкия период от нашето обществено-икономическо развитие - 1991 г. Когато отидох в телевизията за първи път, бях още с доста спортен вид, с една каубойска шапка. Искам да влизам. Полицаят долу ме спира, пита ме кой съм. Викам: аз съм новият ви шеф. Току-що ме избраха. Той ме изгледа много скептично отгоре-додолу и каза: сигурно временно. Оказа се пророк. През първите три месеца имаше всеки ден митинги срещу телевизията. Там се появяваше Фори Светулката, палеха се вощеници, водеха се разни баби. "Подкрепа" тогава беше един доста свиреп и силен профсъюз. Пращаше някакви 15-16-годишни момчета с почернени бузи и нахлупени миньорски каски, за да се правят на миньори - понеже автентични миньори беше по-трудно да изпратят от мините. Пълен маскарад. На първия митинг аз наивно слязох долу да питам хората какво искат и да им обясня, че аз също съм на страната на демократите. Никой не искаше да ме чуе обаче, всички искаха само да крещят.

Най-човешка и нормална е академичната кариера. Там в най-голяма степен имаш чувството, че вършиш нещо полезно.

- Някъде казвате, че всяко общество си създава героите, които заслужава. Такъв герой на нашето време безспорно е кметът на София.

- Още през юли миналата година написах няколко странички за Бойко Борисов. Там отбелязах някои характерни черти на медийния му образ. Той е медийно явление, което заслужава специален анализ. Аз съм убеден, че зад Бойко Борисов стои един много добър пиар колектив. Бойко Борисов е едно типично кинематографично явление. Той прилича на добро-лошо ченге от американските филми, на американски шериф. Той много добре знае това и го преиграва, влизайки в тази роля. Целият му вид е вид на една, така да се каже, преиграна мъжественост, но пък му прилича, трябва да признаем това. Един човек, много загрижен за българския народ. Трябва да отчетем, че и Бойко Борисов съответства на онзи типаж, от който българският народ в момента има нужда. Нещастният българин в момента се чувства несигурен, изплашен, изоставен, властта я няма или е подкупна и няма кой да го защити. На фона на тоя тотален бандитизъм, несигурност и крадливост, които царят в България, Бойко Борисов наистина има вид на човек, готов да спаси нацията. Но хората много обичат да вземат желаното за възможно и да поставят измисления образ на мястото на реалния. Именно този механизъм хората, които стоят зад Бойко Борисов, са го овладели до съвършенство.

- А как гледате на тезата, че той, подобно на Волен Сидеров, е просто подставено лице?

- Има основания да се мисли в такава посока, защото той - за разлика от Волен Сидеров - си е признавал, че прави това, което царят му каже. И е готов да направи необходимите движения по царско нареждане. Със сигурност той беше подставено лице. Но всички знаем, че има еволюция, при която подставените лица някой път развиват самостоятелност, съумяват да се еманципират. Не знам дали се е еманципирал напълно, но смятам, че при него в момента тече някакъв процес на еманципация. Доколко той е истински и докъде е стигнал, може само да се гадае. Това ще го покаже бъдещето. Но за мен лично той беше един медиен лакмус, беше "пуснат", така да се каже, на обществото, да се проверят някои нагласи. Мисля, че проверката мина успешно.

- Вие сте един от преводачите на световноизвестния фантаст Станислав Лем. Какви са уроците на Лем, които са валидни в момента за нашето общество?

- Лем е не само добър писател, но и човек с много силно прогностично или футурологично мислене. Лем ни учеше да мислим с една по-далечна перспектива, да виждаме нещата в развитие и да оценяваме преходността на настоящето.

- Какво казва перспективата на Лем за общества в затегнал се преход - като българското?

- Лем създаваше чисти модели. Българското общество е силно замърсено с всякакви наноси, примеси и съставки. Ако все пак приложим мисленето на Лем към българското общество, ще видим, че то е едно вътрешно противоречиво общество, което не може да насочи енергията си към съзидание навън, в градивен план, защото я амортизира във вътрешни междуособици. В България нищо не е такова, каквото изглежда. България е страна на привидностите. България е страна на мимикрията. Гледаш партия, отвънка всичко й е наред, а отвътре - авторитаризъм до шия, грабеж и експлоатация. Гледаш фирма, отвън всичко й е наред, а отвътре - форма на преразпределение на източени от всякакви фондове пари - уж в рамките на закона. България е едно деструктивно общество, чиято деструкция е насочена навътре към самото него.

- Изходът?

- Трябва да се смени по-голямата част от партийните елити - нещо, което много трудно обаче може да стане. Както и формата на управление на държавата. Парламентарната република поощрява всички най-лоши качества на българския народ. В парламента всъщност има няколко основни групировки, които се карат помежду си и влизат в безпринципни комбинации. Смятам, че България би спечелила повече при една силна президентска власт, при една президентска република.