Тежка програма чака ученичката Лиза Хансен от "Саут хай скул" в Минеаполис. В четвъртък след часовете тя ще се среща с екипа на училищния вестник, в който е редактор. В петък ще даде една смяна в кафене, а учи и за финални изпити.

В календара на Лиза обаче има и прозорче - освободеното време от часовете по физическо възпитание. По предложение на училищния съветник Лиза е една от ученичките, загърбили традицията и казали "да" на виртуалните часове по физическо.

На пръв поглед идеята изглежда не просто противоречива, а направо смешна. На второ четене обаче нещата звучат различно. Лиза прави джогинг и вдига тежести, както и в традиционните часове. Единствената разлика е, че вече може да го прави през уикенда или свободното си време. И само трябва да изпрати по имейла на учителя данни за сърдечния си ритъм.

Училищата, опитващи се да преподават предмета онлайн, не са много, но идеята привлича все повече внимание. Под натиска да отчитат добри резултати на задължителните стандартизирани изпити училищата често загърбват физическото възпитание. В същото време ръководствата са подложени на натиск да се борят с детското затлъстяване.

Лиза счита, че онлайн часовете по физическо могат да помогнат повече за това от традиционната им версия. "По време на часовете в салона не се чувствах мотивирана. Не исках да влизам в следващия час изпотена", обяснява тя.

Виртуалните часове по физическо станаха възможни благодарение на скорошни промени в учебните програми. Така училищата започват да разчитат по-малко на традиционните колективни игри и обръщат повече внимание на заниманията извън училищните дворове, които могат да превърнат спорта в навик. Учениците от виртуалните часове в Минеаполис например са катерили скали, взимали са курсове по карате, яздили са коне, за да покрият трите задължителни 30-минутни тренировки всяка седмица. От тях се иска само да демонстрират, че избраният от тях спорт ще повиши сърдечната дейност до предварително определено ниво.

На някои ученици това може да им звучи като лесен път да излъжат системата. Властите в Минеаполис обаче са категорични - номерата не вървят. В началото и края на всеки курс учениците минават през проверка на сърдечната дейност, за да се измери колко са напреднали. Родителите също наблюдават тренировките извън училище и са длъжни да се подписват под данните за сърдечния ритъм. Накрая идва и старомодната интуиция за това работили ли са учениците или не.

Виртуалното физическо не се ограничава само с упражнения в свободното време. Учениците предават по електронен път и писмени работи по теми като индекса за телесна маса или здравословното хранене.

И все пак има и скептици, че човешката физика може да се възпитава пред компютърен модем. "Онлайн треньорите не могат да гарантират, че учениците правилно загряват или не се пренатоварват", изтъква Доли Ламбдин, преподавател по здравно образование в университета в Тексас. Според нея виртуалните часове не могат да научат децата на спортсменски дух и колективност.

"Това е най-слабата точка", признава и Франк Гудрич, виртуален учител по физическо в Минеаполис. Но той е категоричен - мрежата дава възможност за по-индивидуална работа с учениците. Карам ги да гледат видеоклипове и задавам контролни въпроси, така че учениците да са запознати с най-често допусканите грешки в различните видове спортна подготовка", коментира Гудрич.