Неотдавна в академичните среди се поднови дискусията за онези "вратички" в закона за висшето образование, през които много студенти (в това число и пишещият този текст, прекъснал преди две години) охотно минават, за да протакат следването си. Идеята е второто висше, както и всичките просрочия на първото, да станат платени, за да се сведе до минимум паразитното явление "вечен студент".

Такъв катинар несъмнено ще затегне академичната дисциплина, т.е. ще е стратегически полезен. Той би бил обаче сериозна пречка за онези колебаещи се хора, които се стремят към нещо повече от едната диплома: трябва от раз да уцелиш това, което ти се учи, защото промоцията е еднократна. А колко хора могат да се похвалят с такава точност?





Пенка, 25 г., от с. Левски, Карловско:

"Когато кандидатствах 99-а година в Софийския университет, исках да уча археология или история, но писах като първо желание политология. От една страна, защото е престижна специалност, от друга пък - въобще не очаквах да ме приемат в първо желание. Защо уча това обаче започнах да се чудя чак в 3-и курс. Преди това ми беше интересно, понеже се изучават общите предмети за Философския факултет. В 3-и курс осъзнах, че не искам да се занимавам с политология, пък и не ми се нравеше идеята преподавателите ми да се вясват от дъжд на вятър. Така или иначе вече бях преполовила това следване, така че го завърших. И, съвсем честно, не се гордея с магистърската си диплома за политолог. Сега съм 2-и курс етнология и много се радвам, уча със страхотно удоволствие."



Малин, 25 г., от Ямбол:

"Френската филология ми харесваше, беше ми първо желание, когато кандидатствах след гимназията навремето. Само последната година ми мина зле, но това не го броя. Естествено, не исках да ходя в казарма и затова записах едно паралелно тригодишно образование, пак редовно - връзки с обществеността в Свободния факултет на Техническия, което не беше, нали, някаква трудност (в момента го завършвам, остава ми само дипломната работа). От доста време имах желание да уча португалски - слушал съм хора, които го говорят, самият език ми е много красив. И тъй като португалски се кандидатства с изпит по френски, не ми беше проблем да се явя, и ме приеха. Сега съм 2-и курс. Тук групата ни е малка, по десетина души сме на лекция, което е идеално (точно така трябва да се учи език). И между другото отношението ми към казармата вече е по-различно. Не че горя от желание да ходя, но не ме е страх или нещо такова. Само не искам да си прекъсвам португалския."



Димитър, 23 г., от Разград:

"Е, как можеш да вземеш толкова съдбовно и окончателно решение като "какво искам да правя" на 18?! Това е рядко. Отначало записах културология. Беше ми първо желание, 6 по литература. Обаче програмата на първокурсниците тогава беше съвсем рехава - имаш 4 сериозни изпита за цяла една година, другото е спорт и английски. Което за един амбициозен млад човек (какъвто определено бях тогава) е пълен абсурд, нали! Затова с още няколко души решихме да кандидатстваме право - тежка специалност, където се учи сериозно (по принцип в културологията много хора не остават). Казвам си: аз така и така книгите около културологията ги чета за собствено удоволствие, поне да имам някаква професия. И като си завърших 1-и курс, държах изпита по история (литературата ми се зачиташе от миналата година) и ме приеха. 2 години учих право, с нелош успех. Обаче въобще не ми хареса. Имаше няколко свестни предмета и (според мен) много плява (което е проблем на повечето университетски програми, де). На втората година реших: не, аз съм дотук. Прехвърлих пак в културологията. И досега колегите ми от Юридическия ме сочат с пръст, като някакво зелено човече - "онзи, дето се прехвърли в културология" (сигурно съм прецедент). А повярвай ми, сред тях има толкова хора, които искат да направят същото. Но не се решават - какво ще кажа сега на нашите. Или просто ги е страх да опитат. Не трябва да се боиш! Аз се родих, когато се върнах! И платих за това, защото ако до момента приемах някаква малка помощ от нашите, от този момент трябваше вече сам да се издържам, не мога да ги товаря с моите колебания. Което пък ми дойде в повече. Не си взех последния семестър изпитите и прекъснах - просто нямаше начин, работя по 14 часа понякога, 6 дни седмично!

Донякъде съжалявам, че загубих 2 г. в правото. Тъкмо тогава обаче открих какво всъщност искам и направих съвсем съзнателен избор за себе си. Което едва ли би се случило, ако бях продължил с културологията по инерция."





Марина, 26 г., от София:

"Лично аз бих била много анти идеята да си плащам втората специалност. И без това разходите ми за геодезията (в Архитектурния университет - б. а.) са доста, понеже трябва да купувам всевъзможни материали. Сега съм 4-и курс там, а преди това завърших немска филология в СУ (и в момента преподавам на 11-и и 12-и клас в Немската гимназия и ми е страшно забавно, да работиш с деца е страхотно). Кандидатствах и на двете места едновременно, с немския между другото, колкото да уча нещо. Иначе исках архитектура в УАСГ. Във филологията ме приеха, обаче в архитектура - не, бях влязла в специалност геодезия (някаква си). Отидох да проверя що за животно е това и разбрах, че ще е нещо много интересно. И се запалих. В 1-и курс ги учех двете паралелно, филологията - редовно, геодезията - задочно. Един, давам си сметка, рядък разкрач. Филологията отначало не ми беше толкова присърце, учех я, защото знаех, че може да ми е от полза. Следващата година започнах и двете редовно, но ми дойде в повече и оставих геодезията за по-късно да я доуча. Мисля да се занимавам с картография в бъдеще.

Сега превеждам от немски един нов атлас на света за тукашно издателство. Всъщност вече съм го превела и в момента работя по картите. Тъй че, без да искам, й намерих цаката на моята комбинация."

-----

* Презареждане (англ.).