В националната ни литература има един класически странстващ сюжет. Млад селянин отива да учи науки в Европа, за целта баща му продава една от нивите с надеждата, че инвестицията ще измъкне наследника от калта. Наследникът обаче бързо привиква към някои порочни европейски практики, за сметка на което науките остават драматично встрани от сюжетната линия. Младият селянин се оказва негоден ни за Европа, ни за село; ни диплома, ни лопата; като цяло безизходица и пиянство. Една човешка драма. Наистина жалко, при това типично българско развитие на личността и обстоятелствата.
В наши дни науки могат да се изучават в София и други градове на страната, вузове много, някои от тях дори са законни. Въобще - всеки един достатъчно упорит млад българин, надарен примерно със средна интелигентност, би могъл да завърши някакво висше образование и евентуално да напредне в живота. Но сюжетът с недоучилия селянин се мултиплицира отново и отново. Младият неукрепнал дух бъро се поддава на изкушенията, а и сам ги търси.
Всяка година в София и големите градове пристигат някакви индивиди, които се записват студенти и понякога дълго се водят такива, но се занимават с всичко друго, ала не и със студенстване в академичния смисъл. Или се занимават небрежно и непостоянно, бутат до някое време, после отсвирват, после пак придвижват донякъде образованието си... Или изведнъж откриват призванието си в друга специалност, която също докарват доникъде. Тоест губят си времето години наред, но в общия случай пилеят и парите на родителите си. Тъй като у нас родителите помагат на децата си до гроб, Студентският град за някои хора се превръща в лагуна. Волен живот без предразсъдъци, безконечни занимания с алкохол, наркотици, контакти с приятелския пол, хамалски услуги и прочие. Разбира се има и такива удивителни индивиди, които някак успяват да съчетаят науките и другите занимания, но те са по-скоро изключения. Пияните гении ги има повече във филмите и романтичното въображение.
Разбиване
Най-лоша е връзката на студента с алкохола и наркотиците, това си е поразия. Младият човек може би за пръв път много вечери подред се прибира да спи не при родителите си. Тоест няма нужда да пази вид. И учението се измества от системно пиянство и злоупотреба с наркотици. Казано на жаргон - младежите се разбиват.
Робърт Пен Уорън в най-изестната си книга покрай многото истории разказва и за едни такива неизлечимо пияни студенти. Обяснявайки защо някой си студент не иска да спре пиенето, авторът казва нещо такова (по памет): "...това би значело да гледа как съхне и вехне стръкчето надежда като цвете в стаята на болник". Общо взето много красиво и умно казано, но най-вероятно талантливият автор е съчинил тази фраза в трезвен вид. А дори и да не е, мисълта ми е, че дори пияните гении не са гении заради алкохола, а по-скоро въпреки него. Но младежкото въображение някак бързо възприема идеята, че като се напие индивидът и му паднат задръжките, ще разреши всемирните въпроси и мигом ще се покрие със слава и почести. Чисто физически учебният процес става почти невъзможен, колкото и да е издръжлив младежкият организъм.
Пушачите на трева са като цяло мърляви и непостоянни студенти. Стават разсеяни и мързеливи, с богато, но нископродуктивно въображение. А особено след поправката "Кошлуков-Севлиевски", която криминализира т.нар. еднократна доза, младежта губи сума часове на ден в уговорки, конспирации, криене и озъртане, но така или иначе артикулът си върви, та пушек се вдига. И пак не остава време за учене. За твърдите наркотици няма какво да се говори - стигне ли дотам индивидът, студентството му става най-малкият проблем.
А и у нас, кой знае защо, почти не се прилага здравата европейска практика младежите и възрастните да се "разбиват" в петък и/или събота вечер, а през седмицата да извършват изключително полезна дейност. Дали да не се помисли за някаква рекламна кампания на тази европейска ценност? Поне младежта трябва да възприеме Европа и от този ъгъл...
Празна работа
Макар че мисълта е привлекателна, да чакаме на Европа и "обществото" да търчат подир всеки младеж, да го вразумяват и да му втълпяват трезви ценности, няма да дочакаме кой знае какво.
На това място трябваше да има анкета с такива разбити студенти. Разговарях с десетина, които отговарят на профила, но никой от не пожела да бъде сниман и цитиран. Спокойно бих могъл да си измисля и мистифицирам анкета, но по-важно е да се констатира, че "разбитите" все пак изпитват срам, пък и има защо. Значи трябва някак да се заиграе на тази струна - чувстото за срам като стимул.
Колкото и банално да звучи - родителите да му мислят, така и така те финансират проектите на наследниците си.Както впрочем и след приемането на България в Европейския съюз контролът върху страната дори ще се ожесточи, така и родителите трябва стриктно да контролират (може и с предпазни клаузи) изпълнението на поколенческия договор, ако мога така да се изразя. Друг е въпросът, че контролът е изпуснат още в училище, но както и да е - сега говорим за студентите. Най-малкото, което могат да направят родителите, е да водят кореспонденция (все още не всички бащи и майки на днешните студенти работят с интеренет, а би трябвало - елементарна компютърна грамотност добиват хора на всякаква възраст, това не е нещо непосилно). Също - да проявят интерес към резултатите и новото обкръжение на студента, както и - важно - за какво точно си харчи парите. Това имам чувството, че не се следи твърде - битува заблуда, че студентът е самостоятелно животно. Нищо подобно - като почне да си изкарва сам парите, тогава ще стане самостоятелен.
Рабфак
Друга порода псевдостуденти са тези, дето работят повече отколкото учат (подразбира се, че не говоря за работа по специалността). Всеки е виждал обявите по вестниците и рекламните брошури из пощенските услуги: студенти хамали. Как само звучи и какво означава. Има също студенти пицари, студенти озеленители, студенти сервитьорки и студенти продавачи в хипермаркет. Какъв студент може да бъде човек, който работи по 10 часа на ден и не може да отиде до тоалетна, камо ли да изпълнява някакви студентски задължения. Особено през първите години от обучението, когато студентът още навлиза в материята (първоначално натрупване на знания) - да се работи на постоянна работа и същевременно да се учи, е почти немислимо. Трудно е наистина да се намери достатъчно неангажираща работа, а и парите не стигат за нищо - има такива затруднения пред някои младежи. Но тогава защо изобщо се водиш студент? Все пак по-добре така, отколкото алкохол и наркотици. Но родителското тяло в общия случай финансира и тези, работещите студенти. Защо? Това изобщо не е правилно - ако бездруго ще работи, вместо да учи, нека индивидът свикне да си прави сметката спрямо собствените доходи.
Последните години често се случва и следното. Студент, най-вече по точни науки, поназнайва компютрите. Пари за изучаване на науките няма, а и научната кариера не предполага кой знае какъв стандарт. Студентът задълбава в компютрите, почва да опъва кабели, да поддържа мрежи или да пише софтуер - и престава да е студент. Но добива занаят, което е важно.
Вятър ги вее
Най-сетне - има и такива "студенти", които нито злоупотребяват с алкохол и наркотици, нито работят, нито учат, ами по цял ден киснат в кафенетата и водят глупави разговори. Те ми се виждат най-безднадеждният за знанието тип. Това са хора без никакви интереси и стремеж към развитие, също усвоили до съвършенство харченето на родителските пари и пропиляването на най-силните години. Пияниците поне стават мечтатели, поети или лумпенинтелитенти - жалка работа, но все е нещо. А тия от кафенетата най-много да станат политици...











