ЕС разкри вчера основния си страх, заради който отложи за октомври решението си за приемането на България - че нашата мафия може да източи фондовете му. След две тежки заседания преди представянето на вторите мониторингови доклади за България и Румъния Комисията на ЕС даде следните категорични препоръки: "Освен засилване на борбата с прането на пари, измамничеството и организираната престъпност от София се искат спешни действия, които биха гарантирали, че стотиците милиони евро от фондовете на общата земеделска политика няма да бъдат отклонени."

Колегиумът на Еврокомисията обсъжда всяка дума от формулировката за България и Румъния до последния момент. Накрая се постигна съгласие по следния текст: "България и Румъния би трябвало да се присъединят към ЕС както е предвидено първоначално (1 януари 2007 г.), ако двете страни извършат цялостни реформи... Ако Букурещ и София искат срещата с ЕС да се състои на уречената дата, трябва да имат предвид, че:

1. Букурещ предизвиква все още дълбоко безпокойство в четири области на общностното право, докато преди шест месеца тревожните области бяха 14: по-специално внимание заслужава административният капацитет на Румъния да събира данъците и да управлява фондовете от общата земеделска политика.

2. За София тревожните области са шест - срещу 16 по-рано - и в частност неспособността на българските власти да се борят резултатно срещу организираната престъпност и корупцията. Три забележки към нашата страна са отправени по глава 24 - "Правосъдие и вътрешен ред", две са по глава 7 "Селско стопанство" и една - по глава 28 "Финансов контрол".

Продължаването на неяснотата до есента не насърчава колебаещите се държави като Германия и Франция да пристъпят решително към ратификационни процедури. В отговор на въпрос на "Сега" вчера председателят на Комисията по външната политика на Европарламента Елмар Брок (германски християндемократ) даде да се разбере, че решението на Бундестага ще зависи от поведението на България и Румъния. "Германският парламент иска да ратифицира договора до края на годината, но важният въпрос е как българското правителство ще реагира на предложенията в доклада", каза Брок.

Според ръководителя на групата на либералите в ЕП Греъм Уотсън (Великобритания) отлагането на въпроса кога да бъдат приети в ЕС България и Румъния за есента е "възможно най-лошото решение", защото "внася объркване в и без това трудното положение". Той изрази надежда, че през юни Европейският съвет (висшият орган на ЕС) все пак ще се произнесе за датата въпреки липсата на препоръка от Комисията.

По време на дебатите в Европарламента комисарят по разширяването Оли Рен поиска от България и Румъния "да покажат воля, манталитет и резултати в преодоляването на главните недостатъци". Той заяви, че въпросът за предпазните клаузи - по вътрешния пазар и правосъдие и вътрешни работи, ще бъде решен през есента.

Евродепутатите от групите на социалистите и либералите настояваха най-енергично да не бъде отлагано членството на България и Румъния, за да не бъдат разочаровани след усилията, които вече са положили.

Най-разпалено срещу приемането на двете държави през 2007 г. се изказа лидерът на "зелените" Даниел Кон-Бендит, който в края на миналата седмица бе в София. Той каза, че е посетил ромски квартал и бил изненадан, че европейските помощи за ромите не стигат точно до нуждаещите се. "Питайте българското правителство къде са парите за ромите?", обърна се той към Барозу и Рен. Имаше отделни гласове и за разделяне на България и Румъния, като нашата страна бъде отложена за 2008 г.