|
Нищо чудно накрая времето да се окаже основният идеологически противник на жълтите. Защото дори томболата едва ли ще помогне на управляващите да спечелят на своя страна българите, които са принудени да оцеляват в една удавена България.
Удавникът не си мечтае за ново ферари,
а само как да стигне до спасителния бряг.
През тези дни, когато небето трещи и се излива, а разни безполезни политици само притичват из бедстващите райони, правителството задели милиони за томбола и реклами, но нито лев повече към фонда за покриване на щетите от потопа.
Трябва да си много извън времето, за да дадеш за една спорна томбола толкова пари (1.4 млн. лева), колкото постоянната комисия към МС отпусна за покриване на щетите през последните 14 дни. Над 1000 къщи са наводнени и необитаеми, стопаните им бедстват, десетки общини са пред разорение, а стотици километри пътища се нуждаят от спешен ремонт.
А рухналите мостове, за възстановяването на които МС няма пари, могат да имат и символично значение. Последното заседание на комисията на МС, която отпусна 2 пъти по-малко средства от поисканите от общините 15 млн. лв., показа нещо важно. Властта няма ресурс и рефлекс да възстанови рухналите мостове на доверие между себе си и обикновените избиратели. Да не говорим, че бюджетът на постоянната комисия за бедствия и аварии за цялата година е малко под 50 млн. лв и в момента е почти на изчерпване.
В сряда стана ясно, че министър Филиз Хюсменова е поискала от финансовия министър Милен Велчев да се отпуснат над 14 млн. лв. допълнително към бюджета на комисията - за покриване на неотложните нужди. Изглежда обаче в МФ грее слънце, защото отклик нямаше. Нищо, че Велчев в качеството си на кандидат-депутат нагази някои от наводнените лозя и изслуша мъката на собствениците им.
Дори МС да гласува тези над 14 млн. лв. допълнително, това ще бъде капка в океана. Защото времето отдавна не е само прогноза, а динамична реалност, за която в развитите държави има превантивни стратегии. У нас
на аномалиите на времето се гледа като на болест,
която се лекува впоследствие и то с нещо като аспирин.
Едва от 2 г. насам от бюджета на комисията за бедствия и аварии се заделят по 5 млн. лв. за превантивни дейности. В други държави тези бюджети са между 5 и 10 пъти по-високи. Там са уредени и въпросите със застраховането на личните имоти и имущество. У нас този въпрос срамежливо се подминава. Това е удобно на държавата, която лесно прехвърля отговорността към обикновения българин. Логиката е, че който не е застраховал къщата си предварително, не бива да плаче, че е наводнена или срутена. Тази логика обаче е нож с две остриета. Ако царските партийни секретари не бяха похарчили така безразсъдно милиони за чешмички и кладенци, а тези пари бяха дадени на общините да укрепят коритата на реките и да оправят отводнителните шахти, едва ли толкова къщи щяха да се удавят.
МС не стартира и проекта за единния телефон 112 - за спешни повиквания. Това ще трябва да свърши следващият кабинет. До този момент не е създаден и единният център за управление на кризи. Пороите ерозираха властта, ерозираха мисленето на управляващите. Колко нелепо биха прозвучали тук призивите на премиера да гледаме положително.
Да, времето може да е прогноза. За изборите.
