- - - - - - -

Близо 1 млн. учители липсват ежедневно от работните си места в Индия. Заради драматични проблеми с повтарящите ученици на Африка й трябват 36 г. да произведе същото количество дипломи за средно образование спрямо система без подобни проблеми. Близо 20% от учениците във Франция от бедни райони учат в приоритетни образователни зони, в които правителството налива повече пари и кадри в опит да компенсира неравенствата.

- - - - - -



Тези данни бяха оповестени на проведена първа по рода си среща на образователни репортери от 40 страни. Журналисти от целия свят се събраха във Франция, за да дискутират локални образователни проблеми в глобален контекст - ефективността на училищата, възпроизводството на елити в образованието, международните сравнителни проучвания за постиженията на учениците, мобилността.



Изводите за България от дискусията са два



Първо - спрямо мащабите (с цялата условност на подобна гледна точка) решаването на проблемите у нас изглежда почти детска игра. Второ - случващото се в родната ни образователна сфера не е от особен интерес нито в регионален, нито в световен план. Страната ни е любопитна главно от гледна точка на попадането й в групата на посткомунистическите държави в преход. Тоест малко вероятно е някой да се погрижи за нас, освен ако не достигнем абсолютното дъно или не смаем света с невероятни успехи (по-масови от олимпиадите).

Тези констатации са логични. Съвсем не толкова логично и задължително обаче е малката ни периферна държава да не умее да говори за образователните си проблеми на езика, на който го правят многократно по-бедни държави. Срещата във Франция онагледи може би най-основната липса в образователната ни политика - способността проблемът да се конкретизира и да се реши на базата на задълбочено познаване на реалността.

Невярно би било да се твърди, че образователните ни реформатори са тотално безпомощни. За добро или за лошо, страната ни е в руслото на провежданата от Световната банка политика за вътрешна и външна продуктивност на образователните системи - оптималното използване на ресурсите и произвеждане на кадри, полезни за обществото. България обаче на практика не разполага с механизми, за да може да оцени постига ли това.

Десетки проучвания онагледяват доколко сложно е провеждането на подобна информирана политика и доколко страната ни изостава спрямо света. Едно от най-интересните и мащабни изследвания за ефекта от един или друг вид инвестиция - PASEC, е проведено на континент, миниран от всевъзможни проблеми - Африка. Държавите имат драматични трудности - огромен процент ученици, необхванати в училищата, необходимост от нови 1.3 млн. учители, което е близо 85% ръст спрямо сега, гигантски класове от по над 100 деца и т. н. Усилията на тези страни (вярно, подкрепени и отвън) да променят картината обаче са респектиращи.

PASEC е проект с над 10-годишна история и обхваща френски говорящите страни на континента. Получените резултати опровергават редица заблуди и митове в обществото за ефективността на една или друга образователна мярка. Оказва се например, че намаляването на броя на учениците в дадена паралелка не оказва особен ефект върху резултатите на децата. Негативният ефект от многото деца се отразява едва при надхвърлянето на границата от 60 души в клас. Това се обяснява с използвания фронтален метод на преподаване - доминиращ и у нас.

Интересен за нас е и друг извод - липсата на пряка зависимост между качеството на образование и сливането на по-долни с по-горни класове - т. нар. слети паралелки. Проучванията в Африка установяват, че понякога това води дори до по-добри резултати. Оказва се още, че от всички материални фактори



с най-голяма тежест е притежаването на учебници от всички деца;



че учителите с непедагогическо университетско обучение, минали кратки 9-и месечни курсове, са по-добри от педагозите. И т. н.

Нито едно от управлявалите досега правителства у нас не е правило опит за подобен анализ на влиянието на различните фактори. Тази задача се затруднява значително от безхаберието на управляващите за независимата периодична оценка на учениците - прословутото външно оценяване, за което се говори от години. Огромна помощ могат да окажат и сравнителните международни проучвания като PISA, TIMSS и PIRLS, които наред със знанията изследват и материална осигуреност, социален произход на учениците, разпределение на отговорностите и т. н. Години наред у нас няма кой да анализира данните и България се държи, сякаш заетото 33-о от 41 възможни места по четене (PISA) е върхът на сладоледа.



Липсата на механизми за оценка и контрол



на системата на свой ред прави невъзможна децентрализацията й.

Ако за ефективност на системата у нас все пак се говори, една от най-значимите социално теми - възпроизводството на икономическия елит в интелектуален, тотално липсва от българския дебат за образованието. Ако има проучвания, в които България и източноевропейските страни като цяло фигурират редовно, те са именно по адрес на силната обвързаност между социален произход и образователни перспективи. Подобна зависимост според експертите на Световната банка се наблюдава като цяло в бедните страни с големи бездни между отделните класи.

Дори и богати държави обаче не си позволяват да подценяват този проблем. Във Франция например години наред текат дебати заради специализираните висши училища - Grandes ecoles, и тежките процедури по селекция на студентите в тях. От 500 000 ученици, издържащи годишно матурите, едва 36 000 попадат в подготвителните класове за Grandes ecoles, а само 25 000 от тях успяват да влязат. Редица проучвания показват, че идеята при тези изпити да се подбират най-добрите спрямо възможностите им не е довело до социално разнообразие, а напротив - до задълбочаване на стратификацията в обществото. В една от най-спорните институции - Ecole National d'Administrasion, подготвяща бъдещия бюрократичен елит, процентът на студентите, идващи от групата на най-богатите във френското общество, нараства от 44% през 1950 г. на 63% през 1980 г.



Едно от възможните обяснения е типът на изпитите



- мерещи по-скоро академични постижения, отколкото умения (както е при американския SAT). С помощта на математически модели изследователи доказват, че и най-малкият културологичен нюанс във формата на изпитите може да доведе до много по-добри резултати при деца от икономическия елит спрямо тези на дъното му.

На фона на всичко това наличието на безброй различни изпити за вузовете у нас, тежките селективни конкурси след 7-и клас и идеите за въвеждане на подбор дори по-рано - в 5-и и в 1-и клас, извън пределите на страната ни звучат невероятно и кощунствено. В същото време всеки опит да се повдигне темата води до тежки обвинения в конспирация на Запада към България, целяща да унищожи елитните ни училища. До момента няма нито едно проучване, насочено към измерване на отношението социален произход-попадане в елитно училище. Противно на логиката, темата не буди никакъв интерес дори и сред онеправданите икономически и образователно слоеве.

Липсата на подобна систематичност в образователната политика у нас, парцелирането й на максимално дребни и насилствено откъснати една от друга теми, проспиването на глобални тенденции ни запращат в една по-различна периферия. Не източноевропейска, а планетарна. Не на финансовия, а на смисловия недостиг. В която, не желаейки да познаваме себе си, ни остава да се ориентираме единствено по размахания пръст на другите.