|
Роден е на 31 юли 1940 г. в Казанлък. Завършил е режисура в Лодз. Професор в НАТФИЗ и декан на кинофакултета, член на Европейската академия за кино. Режисьор на филмите "Бумеранг", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Иван и Александра", "След края на света", "Бай Ганьо тръгва по Европа", "Пътуване към Йерусалим", "Любовни сънища". Сега снима филма "Деца от восък", за който се надява, че не само ще върне парите за снимки, но и ще отбележи печалби.
------
- Имате 7 филма за последните 15 години, сега снимате "Деца от восък". В същото време мнозина твърдят, че българското кино е мъртво. Как го постигате?
- Не е задължително този, който работи най-много, да е най-успелият. Винаги съм имал някаква програма за моето творчество и съм се опитвал да я следвам. Когато правя даден филм, се замислям какво правя и какво ще стане. Тази самодисциплина ми е помагала да следвам някакъв ритъм, дори и преди 10 ноември. В първата година след промяната направих "Иван и Александра", тя бе показана на Берлинския кинофестивал. Участваха 22 филма от цял свят, направи впечатление, завързах контакти и това беше едно ново начало. Оттогава обаче разбрах, че единственият път, особено за малките кинематографи, каквато сме ние, особено в години на икономическа криза, е да намериш партньори, съгласни да споделят с тебе риска. И че събирането на пари в новите условия е нещо много, много сложно.
- Говори се обаче, че вие работите с еврейски пари. Как се взимат пари от евреи? (Ничев се смее)
- Имам зад гърба си два филма с еврейска тематика - "След края на света" и "Пътуване към Йерусалим". Първият стана по сценарий на А. Вагенщайн, който дълги години не успяваше да го реализира. Успяхме да възбудим интереса на немски съпродуценти от ARD и фирмата "Саксония медия", свързана с "Бавария филм". Оттам тръгнаха приказките за т. н. "еврейска тема". В Америка към филма имаше огромен интерес и реших, че ще направя още един филм на тази тема. Ако има неща, с които да се гордеем в последните 50-60 години като хора, които са готови да помогнат на ближния, то е спасяването на българските евреи. А ние нямаме много такива мигове в нашата история.
- Холивудският продуцент Менахем Голан ли е щастливата ви звезда?
- Трябва да се знае, че в областта на киното има няколко огромни лобита - израелско, италианско, шотландско, ирландско. Еврейското е най-голямо. Тези два филма предизвикаха интерес в Израел и ме поканиха през миналата година. На летището пък се разминахме с Харисън Форд. Там показаха пет мои филма и ме покани на разговор Менахем Голан. Попита ме какво правя - отговорих му, че пиша някакъв сценарий. Той ми предложи: "Искаш ли да ти дам един сценарий и да мислим заедно как да го направим?" И това беше сценарият на "Деца от восък". Получих го по мейла на следващия ден - вече бях в София. След 4 дни отговорих положително. Има елементи от екшъна, от кримито, които не съм правил и са ми любопитни. А те все повече завладяват световното кино.
Това беше шансът ми, но той не е само за мене. Аз съм имал шанс, но смятам, че ако стане добре този филм, това ще даде кураж на хората отвън да поверят на следващ екип да прави филм изцяло. Имал съм късмета, шанса, то някак си естествено доведе до тези контакти. Често перефразирам мисълта за гения и завистта. Моят вариант е, че геният ще се роди, но и ще доведе хор от завистници.
- Известно е, че филмът ви е повлиян от "М." на световноизвестния режисьор от средата на миналия век Фриц Ланг. Не ви ли плаши съревнованието с него?
- Фриц Ланг не ме стряска, защото е велик режисьор, направил касови филми. Но в никакъв случай аз не правя римейк на неговия филм. Затова не се страхувам, защото няма конкретно сравнение, което би могло да не е в моя полза, имайки предвид величината на Ланг. Стана ми любопитно, че участвам в някакво продължение на един голям европейски филм. Аз виждах Европа в новия филм. След което, тъй като аз съм съпродуцент на филма, започнаха много трудните движения по търсене на пари.
- От еврейската минавате към немската тема.
- Не, не е немска. Само действието се развива в Германия. И има един основен мотив - ксенофобията на хората, които не са от арийски произход.
- Все пак за какъв филм говорим - ниско, средно или високобюджетен?
- В момента Брайън де Палма завършва у нас "Черната далия", с бюджет около 40-50 млн. долара. Нашият е нискобюджетен за мащабите на световното кино, ще струва около 2 млн. долара. Не говорим за участието на България, което е около 350 000 долара. Правим го с партньори от Италия и Германия. Накрая пък американската компания "Ню имидж" доведе US актьорите и станаха световни разпространители на филма, така че той ще има и световна премиера.
- Това ли ще е първият български филм със световна премиера?
- Не. Аз имам три филма със световни премиери. Първият е българо-италианска продукция със "Сачис интернешънъл", която е най-голямата италианска разпространителска фирма, само за италиански филми. Този филм бе сниман изцяло у нас с италиански актьори и се казва "Любовни сънища", но не е показван у нас. Другите са "След края на света" и "Пътуване към Йерусалим".
- Кога българското кино ще достигне момента, в който ще прави високобюджетни филми?
- Крачка по крачка. Ако не стигнем ние, ще стигнат нашите студенти, нашите деца.
- Как се прави добро кино?
- Моята рецепта ли? Общо взето във всичките си движения съм се стремял да влагам чувства, идеи, но и да правя кино, което да има шанс хората да харесат и обикнат. Никога не съм се затварял в кулите от слонова кост на големия творец, който смята, че независимо какво прави, времето ще лансира неговите идеи, пък дори и сега да има двама души в салона, един ден то ще стане класика. Понеже говорихме за еврейската връзка - моите професори в Лодз ми създадоха много контакти по света. С ректора ми Йежи Теплиц се срещнахме в Австралия. Той беше вече ректор на Австралийската киноакадемия. И полските контакти винаги са ми помагали. Говорим, че ние, които правим филмите, трябва да бъдем роби на зрителя, да си даваме сметка, че тия филми трябва да ги гледат хората. А се намесва голямата бизнесигра световно разпространение - това, което правим, трябва да си върне парите. Сега се надявам за първи път да участвам в един проект, който да си върне парите и да спечели.
- Това ли е пътят за българското кино - да прави копродукции?
- От 14-15 години категорично заявявам, че няма да почна филм, докато той не е финансово осигурен. Изключение направих за една българска тема като бай Ганьо. Но той струваше 63 000 лева - това са смешни пари.
- Кое е по-важно - да останеш верен на себе си или да направиш компромис?
- Не може режисьорът да не направи компромис. Който казва, че не го прави, или лъже, или не работи.
- Естетически или финансов?
- Общо взето финансовите компромиси съм ги правил цял живот. Никога не ме е интересувало заплащането. Работил съм, колкото да съществувам. Никога не съм подчинявал избора на материали и това, което правя, на печеленето на пари. Тези неща за мене са решени окончателно още преди години - всеки работи, за да яде и съществува.
- "Пътуване към Йерусалим" участва в конкурса за "Оскарите".
- Някои бъркат нещата, а правилата им са прости. Всяка страна избира свой представител. Първо беше избран "След края на света", но не представиха кандидатурата навреме. "Пътуване към Йерусалим" се съревновава с филми от 60-70 страни. Оценява ги огромното жури за чуждоезични филми и издига 5 филма. Това са номинациите и тогава вече те се борят за самия "Оскар". Не е бил номиниран български филм. Това е истината.
- А може ли?
- Защо да не може? Важното е да направим добър филм. Аз мисля, че в тези години нашите млади режисьори ще започнат да правят повече копродукции. Бъдещето е пред тях, пред хората, които ще заместят отминаващите генерации. В никакъв случай не смятам, че това е нещо недостижимо за българското кино.
- Как върви то? Вие комай единствен залагате на т. нар. вечни теми.
- Мисля, че за да разчиташ на повече зрители в различни страни, трябва да разработваш теми, касаещи човека въобще, а не с локално значение. Не разчитам само на българските зрители, още повече, че те силно намаляха с ликвидирането на повечето кина в България. Положението е ужасно, а аз нямам много време в тоя живот - той е лимитиран. Затова трябва да имам своя публика, която може да не е много голяма в света.
- За вас това е пътят - българското кино да излезе от региона.
- Разбира се. В никакъв случай не обезкуражавам всеки, който работи локална тема, и не искам да налагам моите размишления. Това е личен избор.
- Не ви ли блазни мисълта Иван Ничев да е първият наш режисьор, който снима в Холивуд?
- Ами че това си е Холивуд. В екипа на "Деца от восък" са 9 актьори от Холивуд, начело с Арман Асанте, филмът се снима на английски и се разпространява от американци.
- Каква е разликата между българския и американския актьор?
- Страхотната дисциплина. Преди всеки кадър те започват физическа и психическа подготовка. Напомнят ми в някои мигове Стефка Костадинова, която се готви за скок. И стават съучастници на това, което се прави. Те са изцяло на мое разположение от сутрин до късна вечер. При българския актьор проблемът е, че понеже са много малки заплащанията, той идва на снимачната площадка, после репетира в театъра, след това отива в телевизията да прави някаква халтура или в провинцията да играе.
- Накъде нататък?
- Имам друг проект, сценарият е готов и вече е финансиран от европейската програма "Медия", която наред с "Евроимаж" подкрепя киното. Получих и парите. Темата е изцяло българска, съвременна, на мен ми е много интересна, но ще търся партньори от Германия и Гърция.
