Българската традиция в обща възхвала на Кирил и Методий на 11 май е започнала да се въвежда в Търновска България след 1204 г., но не по-късно от 1211 г. с написването на Бориловия синодик. Основателят на Българското книжовно дружество Марин Дринов пръв открива Славословието за Кирил и Методий и техните ученици в Бориловия синодик и го прави достояние на науката. За Славословието Дринов пише, че е било "действително четено в продължение на почти две столетия".

И през най-тежките години на турското робство се пазели спомените за Кирил и Методий и те били чествани, макар и само в отделни църкви и манастири. Общата възхвала на 11 май не се споменава в никой от дошлите до нас извори. На фона на това редуцирано честване още преди средата на XIX век у нас се наблюдава стремеж към активизиране на църковния култ към Кирил и Методий като част от един по-общ, светски по своята насоченост, наш национален празник.

В нашата възрожденска книжнина



първи писмени вести

за празнуването



на Кирил и Методий на 11 май намираме в съчиненията на Неофит Рилски и Велко Радев Королеев. Под тази дата в своята "Христоматия" (1852 г.) Неофит Рилски обнародва житието на братята. През 1853 г. панагюрецът Велко Королеев издава в Цариград "Месецослов или календар вечний", където под заглавие "Месяц мая, ден 11-й" се говори за общо честване паметта на солунските учители. Той е "празник особит" всички "должни есми на всякое лето да им творим памят и да им празнуваме тържествено празника". Извършеното от В. Королеев носи все още чисто църковен характер, защото Кирило-Методиевият празник през Възраждането вече има друго съдържание - широко просветителско и национално будителско.

Изразители на новия момент в честването на празника като училищен и просветно-културен са братята Найден и Константин Герови и Йоаким Груев. В своите спомени Найден Геров разказва по какъв начин през 1851 г. Пловдивското училище въвежда като училищен празник деня на своите патрони Кирил и Методий, "който остана да се праздва и занапред".

Ранно честване на Кирил и Методий откриваме и в Цариград - важен център на българския духовен и икономически живот тогава. През 1858 г. Йоаким Груев печата в "Цариградски вестник" покана за общо честване деня на славянските просветители. По същото време свидетелства за празника намираме и за други български градове - Шумен, Калофер, Прилеп, Котел и др. Оттогава празникът



придобива масов,

всенароден характер



Имената на светите братя се използват като символ на просвещението не само от българите, но и от всички славянски народи. На тях се кръщават църкви, параклиси, училища, особено в европейски градове, в които има големи български колонии.

Но ако покръстването, азбуката и книжнината обосновават патронажа на Кирил и Методий върху училищата и църквите на българите, то фактът, че те са български светци дава основание на възрожденците да бележат с тяхно име всяка институция, която иска да обърне внимание върху българската си принадлежност.

Така двама от основателите на Българското книжовно дружество (БКД) Марин Дринов и Васил Д. Стоянов обмислят идеята си за дружество на името на Кирил и Методий още през 1868 г. в Прага. Целта им е да обединят около себе си разпръснатите учени млади българи "да работят задружно за умственото привдиганье на народа ни, за укрепването на неговата бъднина". Двамата приятели дори изработват проектоустав на бъдещо дружество, като неслучайно го кръщават на братята, дали азбука на всички българи и славяни. До есента на 1869 г. В.Д. Стоянов успява да развие голяма агитация сред румънските българи около създаването на Дружеството и да ги убеди в необходимостта от неговото съществуване. През май 1868 г. той се озовава в Браила - сред най-голямата колония на българи във Влашко.

Създаването на БКД става факт в края на септември 1869 г. Следващата година (1870 г.) е знаменателна за целия български народ, тъй като отбелязва "три велики и славни за нас тържества: паметта на Кирила и Методия, тысящолетието на самостоятелността на българската черква и благополучното решение на черковния ни въпрос". По тази причина БКД и цялата българска община в Браила организират честване на 11 май "с по-голяма тържественост, отколкото в другите години" и то стана "още по-великолепно..." На литургията в чест на празника присъстват представители на румънската власт, много граждани, представители на различни славянски държави, както и други чужденци. След тържественото слово се извършва водосвет в местното българско училище. На същия ден се създава и Женско дружество, подкрепено с голямо въодушевление от българките в Браилската колония, а вечерта завършва с любителско театрално представление.

БКД и организираният от него празник на 11 май 1870 г. стават естествен притегателен център за всички българи извън пределите на родината. Фокусът на тържествата е в Браила и именно там пристигат телеграми от сънародниците в Плоещ, Гюргево, Крайова и Т. Мъгуреле с поздрави за деня на българските апостоли Кирил и Методи. Трогнати от вниманието, членовете на Дружеството записват в Дневника си от заседание на 12 май 1870 г.: "...реши се телеграмите да се турят на хранение в Архивата..., а на еднородците ни писмено да се поблагодари за сърдечните поздравления..."

Така се полага началото на ежегодното тържествено отбелязване на деня на Кирил и Методий от БКД - инициатор на празник, който с всяка следваща година събужда и утвърждава чувството за национална общност и гордост от българската принадлежност, особено в годините до Освобождението.

-------

*Текстът е подготвен от екип на Научния архив на БАН.