|
| ---- |
Ние обикновено не ценим нещата, с които разполагаме по естествения природен ред - майчината обич, въздуха, водата... словото. Единствено немият знае цената на говора. И незрящият - истинската цена на печатното слово върху страниците на книгата.
Тук в България обаче дадохме двойна жертва - хем ослепяхме, хем не си дадохме сметка какво губим. Защото новото време с разцвета на визуалния чалга-разгул, емиграцията - милион и половина емигранти, най-будната част от народа, превърнаха четенето в екзотика. Включително в училище. В момента растат
поколения, за които
книгата не значи нищо
Като книжно тяло те познават главно рекламните листовки на мобилните оператори и на хипермаркетите.
Някъде в зората на това тъжно и мърляво петнайсетилетие се случи да бъда учител в една вечерна гимназия. Учениците бяха готини хлапета, но рязката смяна на "дискурса" и отворилите се изведнъж необятни възможности за "лайф" не им оставяха хич време дори за минимума задължително четене. Момчетата се втурнаха да правят чейндж и по-отворените по цял час брояха бали с пари на последните чинове, посрещайки с непробиваемото снизходително изражение на източни князе опитите ми да ги препитам върху някое произведение. Момичетата на свой ред, след като получиха възможност да опънат на задничетата си късите ластични полички и да си правят на воля всякакъв макиаж, също се отдадоха на лежерност и на естествената за възрастта им целофанена романтика, щедро размесена с изгряващия по онова време култ към гаджето-мутра. Така например една бъдеща мис, тогава единайсетокласничка, идваща от дъжд на вятър с леопардов клин на училище, на изпита, на който трябваше да се оформи годишната й оценка, след като мълча красиво известно време, просто се разрева и сълзите й потекоха като чешма. Писах й тройка, защото нямаше да мога да понеса тези сълзи от тези красиви очи втори път.
С една дума - учебният процес по литература в гимназиалния курс буквално спря, а където все още мърдаше, представляваше мъчителни опити да храниш някого с кашица от цитати и да бършеш повърнатото. Младите българи в огромното си мнозинство чисто и просто се отчуждиха от буквите. Специалистите наричат това
"вторична неграмотност"
Това е болест в световен мащаб.
Кирилицата не е само механичен сбор от езикови знаци. Тя е концепция за възприемане на света, тя е програма, алгоритъм за родова памет. И тази т.нар. "вторична неграмотност", която ни сполетя, свързана отчасти с модерните времена, отчасти с рецидивите на родния преход, удари в сърцето именно това й качество. Какво точно имам предвид, може да се илюстрира чрез опита да напишем произволно избрано име с латински букви. Например Кънчо - "Kancho" или "Kuncho" или даже "Kan4o". Или "Сергей" - "Sergay" или "Sergi". Или "ъгъл" - "agal". Както така написаните имена и думи изглеждат смешни, разкривени или направо недостъпни за проумяване, така и изписаната по този начин действителност влиза в сърцата ни смешна, разкривена или направо непроницаема за разбиране.
Добрата стара Европа ни идентифицира и ни призна като принос в общочовешката цивилизация
киселото мляко и кирилицата
Младите обаче все повече се пристрастяват към sms-азбуката, известна като "методица". Когато една гора се изсече, са нужни поне трийсет години, за да израснат високи новите дървета. Ако изобщо някой ги засади. Но тъжният буквален пейзаж на масовите сечища в горите и планините става зловеща метафора, когато се отнесе към духовната сфера, където положението е идентично. Учебният процес по литература в училищата продължава да се води вяло и куцо и да разчита на Ботево-Вазовия опростен фундамент. Продължава загърбването на грандиозната старобългарска литература, както и на съвременната литература. Четенето не е като да въртиш синджирче на показалеца си. Четенето е навик, който се създава с цената на настоятелен труд.
Единствените в тази превърната на сечище в духовен и материален план страна, които имат нагласата да приемат кирилицата в първоначалния й строг, красив и божествено осиян от светите Седмочисленици замисъл, са тазгодишните първокласничета. Затова, преди да честитим високия празник на българската просвета и култура и на славянската писменост на учители и ученици от по-горните класове, на професори и студенти, на литератори, журналисти и прочие труженици на словото, нека да го честитим с прехапана и скрита в ъгъла на окото сълза на тези малките - тазгодишните първокласници, за които това е първият празник на буквите. Може би един ден тъкмо те ще възстановят и наследят истинската небесна сила на нашето "А-бе".
