Не знам дали създадените по поръчка на правителството клипове ще повишат избирателната активност. Обаче без да се притеснявам от каквото и да е, със сигурност казвам: тези клипове са добри. Да, да, знам, че подобни изказвания не бива да се правят. Знам, че нашенският политически бонтон изисква да се подлага на унищожителен огън всичко, което прави властта. Самият аз през последните четири години съм изписал и изговорил много критични думи по адрес на правителството и на неговия патрон - и за корупцията, и за неадекватните решения, и за лъжите... Не се отказвам от тези си думи. Напротив, продължавам да смятам, че все още управляващите извършиха безброй глупости и в крайна сметка изкараха докрай мандата си само заради неадекватната опозиция. Само че не искам да си затварям очите и да казвам, че нещо е лошо, когато то очевидно е хубаво.

През последните дни пресата ни се препълни с критични коментари по адрес на клиповете, направени по поръчка на правителството. Били некултурни, били политически некоректни, обиждали циганите, обиждали културата на избирателите...



Кога станахме толкова културни,



кога станахме толкова политически коректни, откога се загрижихме толкова за циганите? С изненада разбирам, че сме се превърнали в едни типични американци, които отдавна не смеят да произнесат на глас думата "негър" от страх да не ги заклеймят като расисти и куклуксклановци. Не, няма лошо да се съобразяваме с чувствата на някой етнос. Проблем се получава, когато това съобразяване е фалшиво, когато от него лъха на лицемерие. А стремежът ни да предпазим "ромите от очерняне" е типичен израз на подобна лъжлива загриженост.

Я сега да си признаем, ама наистина честно, колко от нас след побоя в "Захарна фабрика" и смъртта на българския професор не сме искали "гадните цигани" да бъдат наказани? Нима, слушайки предизборните обещания на политиците, насочени към "ромския етнос", не сме скърцали със зъби? Нима не сме ругали десетките неправителствени организации заради това, че изкараха доста парици с многобройните си доклади до чужбина, в които се описва "нечовешкото отношение на правораздавателните ни органи към нещастните роми"? Почти всеки от нас е правил това. И ето защо сега е смешно, когато един клип бива охулван, понеже "обиждал ромите".

А тези клипове всъщност са добри. В тях има виц, има оригиналност, има истинска актьорска игра. Защо се срамуваме да кажем хубави думи за нещо, което е направено професионално? Особено пък на фона на всички предизборни клипове, на които се "наслаждавахме" до този момент...

И вместо да кажем едно искрено "браво" на създателите им, ние почнахме като бесни да се ровим из чуждите сайтове, за



да изобличим авторите в плагиатство



Аз също се порових из сайтовете. Да, подобни клипове съществуват. Да, направени са, за да се повиши избирателната активност. Само че има една голяма разлика. Американските първообрази са декларативни, плакатни, пропагандни. В тях няма никаква закачка, нищо, което да ти привлече вниманието. Там съществува единствено заплахата, че ако не отидеш да гласуваш, ще се случат някакви ужасни неща. Така че дори и да са прекопирали главната идея оттам, създателите на българските клипове са я реализирали несравнимо по-добре.

Тук му е мястото да кажем



няколко думи за "кражбата на идеи"



В съвременния свят понятието "оригиналност" отдавна се е превърнало в нещо твърде дискусионно. Поне от 60-те години на миналия век, от тезата на Ролан Барт за "смъртта на автора", от теорията на Юлия Кръстева за "междутекстовостта", никой смислен човек не се занимава с това да "изобличава плагиатите". Просто с развитието на информационните технологии, с напредъка на глобализацията всеки има достъп до всичко и всеки може да изменя, преправя, доразвива нещата, до които се докосва. И главният въпрос не е дали си "откраднал" някаква идея, а какво си направил с нея. Ако просто си я прекопирал едно към едно, тогава наистина не си нищо повече от плагиатор и глупак. Съвсем различно е, когато си използвал чуждия опит, за да създадеш нещо действително добро.

Между другото в България има такива примери. Едни от най-успешните родни медийни продукти са изградени на базата на чужди образци. "Егоист", считано в продължение на дълго време за най-доброто лайфстайл списание у нас, взе концепцията на английското The Face. И като дизайн, и като стил българският продукт силно напомняше на английския оригинал. Само че хората си купуваха "Егоист" и говореха за него не защото списанието приличаше на някакъв европейски първообраз, а защото



чуждата концепция беше талантливо развита за нашите условия



Ами най-професионално направеният телевизионен формат - "Шоуто на Слави"? Да не би да е продукт на неподражаемата българска креативност? Не, разбира се. Обаче фактът, че при създаването на това предаване са използвани чужди модели, не го прави по-малко успешно. Тъкмо обратното.

Изобщо опитите да се пънем да измисляме нещо, с което да смаем целокупното човечество, водят единствено до снизходителни усмивки. Представата за "гениалния откривател", който се е изолирал в някаква стаичка и сътворява оригиналност след оригиналност без никакъв досег с реалността, може и да е важала за началото на XIX век, но в съвременния свят е тотално остаряла. Ако днес искаш да направиш нещо въздействащо, трябва да четеш, да гледаш, да слушаш. И да мислиш. Да знаеш как нещо, което вече е създадено, може да бъде изменено така, че да е адекватно на родните условия.

И може би най-важното - нека не се притесняваме да похвалим добрия продукт. Дори когато е създаден по поръчка на Министерския съвет.