Неспирно пълзящите нагоре, а през последните няколко години направо галопиращи цени на недвижимостите изострят наследените противоречия в комуналното облагане. За всекиго е очевидно, че т. нар. такса смет, която се начислява върху цената на притежаваното недвижимо имущество, все по-осезателно ощетява бизнеса, защото пренася издръжката на общините върху фирмите върху една



несправедлива база на облагане



Според финансовата теория таксите - за разлика от данъците - са фискални сборове, които компенсират разходите за ползваните публични услуги и следва да се носят от потребителите на тези услуги, които се облагодетелстват в свой пряк интерес от публичната функция на държавата. По замисъла си таксата е своеобразна цена на публичната услуга - който ползва услугата, плаща и цената. Тази връзка между ползвана услуга и платена цена е очевидна при съдебните такси, таксите за административно обслужване на ведомствата и гербовия сбор от държавните таксови марки. (Друг е въпросът доколко точно са определени разходите на властта за оказване на публичната услуга, дали събираните такси компенсират тези разходи или, както си мисля, преследват и прозаичната цел да пълнят хазната.) При такса смет



висят нерешени и двата аспекта



на публичното ценообразуване. Засега е съвсем фиктивна връзката между размера на таксата и фактическите разходи на общината по почистване на улиците и общите площи, извозване на отпадъците и поддържане на сметищата. Определянето на размера на таксата е оставено изцяло на преценката на местните съвети, а те - като всяка администрация - без много размисъл гласуват в полза на максималното облагане. Но дори и съвсем точно да бъдат преценени и калкулирани нужните разходи, остава вторият аспект - разпределението на тежестта върху ползвателите. Който цапа повече, който изхвърля повече отпадъци, трябва и да плаща повече. Стойността на недвижимото имущество на гражданите и фирмите няма нищо общо с капацитета им да отделят боклуци. Защото



не собствеността цапа, а консумацията



Един може да притежава дом като дворец и земя за милиони, но това не значи, че отделя повече отпадъци от хилядите обитатели на циганските бидонвили, на които никаква недвижима собственост не се "води" и които поради тази причина са изцяло освободени от тегобата да плащат за смет. Ако трябва честно да разпределим разходите, естествената база за това е тъкмо количеството на продуктите, потребявани в отделното домакинство и фирма. И онзи с двореца, и жителят на смрадлив коптор ще се окажат със съпоставими обеми на консумация. Фирмата с десетки декари складова площ ще понесе при тази база на разпределение много по-малка част от разходите за почистване от едноличен търговец, който произвежда в гаражна работилница. Дошло е време за



основен ремонт на таксата смет



Ако се приеме естествената база на облагане - консумацията, - законодателят не само ще разпредели справедливо тежестта, но и ще може да уеднакви размера на облагането за цялата територия на страната. Честното и евтино решение е да се премахне изобщо таксата смет и да се замени с един нов комунален данък върху продажбите, който се начислява върху всяка сделка и се внася в полза на общината. Този механизъм ни е добре познат от бившия данък върху оборота, заменен сега от данъка върху добавената стойност. При 38 млрд. брутен вътрешен продукт и като отчетем кумулирането на данъка при неколкократните препродажби на един и същ продукт, дори 1% данък върху продажбите ще даде над един милиард собствени постъпления на общините. Това естествено ще надхвърли сегашните приходи от такса смет и разходите на общините за чистота. А целта на промяната не бива да е поредното увеличаване на данъчното бреме. Затова ще се наложи преосмисляне и общо



преразпределение на данъчната тежест,



като за сметка на новия комунален данък се намали ставката на ДДС. Въпрос на сметки и съвсем къс транзитен период за абсорбиране и настройка на данъчната система е новият данък да се неутрализира, т.е. да се променят ставките на другите данъци така, че общата тежест да остане неизменна. (А да не забравяме, че данъците тежат прекомерно и има реална възможност общото им бреме да се намали докъм 1/3 от брутния вътрешен продукт.) Важното е, че с предлагания 1% комунален данък върху продажбите хем тежестта на общинските разходи ще се разпределя по-справедливо върху ползвателите им, хем общините ще имат сигурен собствен приходоизточник - необходимата база за бъдещата им финансова самостоятелност.