|
Какво като е ясно, че завършването на медицина е силно трудоемко поприще? Проблемите на всеки хвърлил се в него борец не са се смалили с годините нито от административната, нито от финансовата им страна.
Ректорът на Медицинския университет в София проф. Владимир Овчаров е изчислил -
50 000 лв. струва обучението на един лекар
от първата до шестата година. От тях държавата плаща на университета по 4000 лв. на година, които не стигат, и самият вуз доплаща отнякъде още по около 1000 лв. на човек годишно. За шестте години и родителите на студента-медик плащат още 20-25 000 лв. - било за учебници, било за квартира, обяснява ректорът. "Ако нямат възможност някой да ги издържа, младите колеги изобщо не могат да завършат", споделя д-р Цвета Иванова, кардиолог.
Но какво като минат шестте години - без специалност си полулекар, знаят си медиците. И джипи скоро няма да може да стане медик без специализация по обща медицина. Минималната продължителност на специализациите е 3 години, а по-големите траят и по 5. Специализацията на практика означава допълнително обучение след шестте години в университета, при което лекарят се учи като стажува в болница и държи поредица от изпити. Самият стаж не му се плаща и не му се зачита за пенсия.
Още по-голям проблем са платените поръчки, т.е. освен че стажът не се поема от държавата, специализантът сам трябва да плаща от 600 до 1000 лв. на година. Такава съдба имат към 25-30 % от лекарите, макар че процентът силно варира в зависимост от вида на специализацията. В някои важни специалности като неврохирургия, очни болести, уши-нос-гърло, акушерство и гинекология към
50% от обучаващите се плащат.
"Това е побългарен модел - хем да си плащаш, хем нищо да не получаваш. В другите страни специализантите получават заплащане", признава д-р Ангел Москов от здравното министерство. Проблем е също, че и лекарите, които обучават специализантите, най-често не получават допълнителни пари за тази дейност. И на болниците не им се отпускат средства за това, че се занимават със специализации. Държавата поема само хонорарите на преподавателите в лечебниците-бази и осигурява сграда и апаратура за провеждане на обучението. Така за болниците и за повечето обучаващи цялата работа се оказва въпрос на престиж и... тежест.
И какво прави здравното ведомство по въпроса? Автоматично прехвърля проблема върху финансовото, с което открай време се води битка за заплащането на стажа. При това правителство очевидно без успех.
По данни на МУ-София платените специализации са принудили тези медици масово да започнат работа като помощник-лекари в кабинетите на джипита или в спешната помощ. "Моите специализанти ме молят да ги пускам да си ходят в провинцията още в четвъртък вечерта. Казват ми - като се прибера в петък късно, детето вече спи; не мога да го видя. В събота и неделя работят в кабинети на джипита, за да изкарат някакъв доход. И в понеделник по заран отново пътуват за София да се учат. И това продължава години", обяснява патилата доц. Борисова. "Ако обществото иска лекарят да се обучи и лекува качествено, трябва да му премахне елементарните житейски и финансови грижи. Не трябва да се допуска лекарят да мисли какво ще сложи на масата и с какво ще си плати парното", коментира проф. Овчаров.
Относително по-добър вариант за лекаря е да влезе след конкурс в местата по държавната поръчка, при положение че работи на трудов договор в лечебно или здравно заведение. Ако тази болница обаче не е база за специализация, специализантът трябва да се командирова в друго, достатъчно квалифицирано лечебно заведение. За медиците от провинцията това обикновено означава пътуване в по-голям град. "Макар трудовият договор да осигурява на специализанта по 200-220 лв. месечен доход, често командироващите болници плащат половината от тези пари или принуждават младите лекари да излязат в неплатен отпуск по време на обучението", разказва доц. Анна-Мария Борисова от Ендокринологичната болница в София. Случвало се директорите на болниците да принуждават лекарите да специализират само през половината от годината, а през другите 6 месеца младите медици си ходят на работа. Доц. Борисова цитира и случай, в който
току-що приет специализант е уволнен.
"А става въпрос за 30-35-годишни мъже и жени със семейства, които трябва да издържат", обяснява лекарката.
Министерството на финансите не отпуска достатъчно средства и за по-масово въвеждане у нас на най-добрия вариант за специализация на медиците - т.нар. клинична ординатура. Така лекарите без специалност биха могли и да получават заплата, докато учат, и да се движат по-свободно от болница в болница. След натиск от страна на съсловието от 2003 г. насам държавата все пак започна да финансира места за неработещи специализанти.
А и мащабите на самото учене на медицина накланят към свръхчовешки усилия. Вдъхновяващ е например прочутият изпит по вътрешни болести в края на 4-годишната специализация. За него лекарите трябва да изучат към 20 000 страници, обяснява доц. Борисова. Медицината е най-тежкото учене от всички възможни - изисква добра памет, интелигентност, трудолюбие, при това в продължение на дълги години, разказват лекари.
И за какво в крайна сметка е цялата сизифовщина?
Очевидно инвестицията, която прави един лекар, трудно може да му се възвърне със заплата от 300, 400, 500 лв. Ректорът на МУ е убеден, че в много случаи порочните практики при медиците ще се преодолеят, ако се повиши заплащането им. Ще спадне и желанието завършили лекари да се насочват към фармацевтичните фирми и вместо да лекуват да разнасят реклами на лекарства по кабинетите на джипитата. Очевидно е недалновидно да се разчита само на хуманната нагласа на лекарската професия. По всичко личи, че медицината съвсем не остава встрани от общия печалбарски дух на времето. Показателно е, че сред най-желаните специализации са акушерство и гинекология, очни болести, от които впоследствие се изкарват и най-много пари. Недостатъчното заплащане за огромната инвестиция, която правят лекарите, е тактика, водеща до болестно изкривяване на веригата. Което неизменно засяга и пациентите.
