|
- Г-н Ненков, вие ръководите една от най-интересните комисии на Висшия съдебен съвет - тази за борба с корупцията. По предложение на главния прокурор Никола Филчев обаче съветът ви лиши от правото да извършвате проверки. Какво става при това положение със сигналите, които постъпват при вас?
- Според правилника на съвета, когато получим сигнал за някакво корупционно поведение, трябва да го изпратим на съответния административен ръководител, за да направи проверка. Той пък е длъжен да уведоми ВСС за резултатите от нея.
- Вие обжалвахте това решение пред ВАС.
- Да, защото считам, че това ограничение на ВСС и на неговите органи е незаконосъобразно. ВСС не предвижда за себе си правомощие да предприема проверки. При това проверката не е процесуална дейност, не е разследване по НПК, за да може да се поставя въпросът, че съветът не е разследващ орган. Проверката е насочена към установяване дали има корупционни предпоставки. Ако има корупционно престъпление, то ще се разследва от следствието под надзора на прокуратурата, ние не можем да ги изместим. Но бихме могли да установим, че в отделен орган на съдебната власт има предпоставки за корупция.
- Колко сигнала има в комисията ви в момента?
- Не са много. Има жалби срещу изхода на дела, те са 90% от случаите. Отговаряме им, че не сме съдебна инстанция. В другите случаи възлагаме проверки.
- Срещу кои представители на съдебната власт са най-много сигналите за корупция? От прокуратурата твърдят, че съдът е най-корумпираното звено на системата.
- Това просто не е вярно. А и не може да е вярно. При прокурорите и следователите рискът от корупция е много по-голям, защото там всичко става в затворен кабинет, без публичен контрол. Има тайна на разследването и никой отвън не може да получи информация за развитието на делото. Дейността на съда по принцип е публична. Аз често казвам, че най-вредно за авторитета на съда е да гледа дело при закрити врата. Публичността и прозрачността са най-сигурното средство срещу корупцията. Ако всичко е открито, нивото на корупцията веднага ще падне. Външният контрол също е много важен. А такъв върху хода на досъдебната фаза на наказателното производство обективно няма. Eто защо подобни изказвания са абсурдни и продиктувани от ведомствен интерес.
- Това признак ли е на война между съда и прокуратурата?
- Аз не съм войнолюбец. Уважавам безкрайно работата на прокуратурата и винаги съм бил приятел с много прокурори. Считам обаче, че те в момента невинаги могат да решават делата по вътрешно убеждение. Защото получават указания от по-горния прокурор, докато се стигне до главния.
- Страхуват се, така ли?
- Ами да, и така може да се каже. Аз смятам, че и във Висшия съдебния съвет има известни притеснения, когато се вземат решения. Понякога колегите са много по-обективни и по-критични, когато говорят извън залата на съвета. Факторът "страх" играе съществена роля. Всеки в живота си е направил някаква грешка и се страхува тя да не излезе наяве. Аз личния си страх съм го преодолял. Ако съм сбъркал нещо, не е било виновно.
- Някой събира информация за другите от системата?
- Информацията е велика сила. Ние в съда не събираме информация. Но някъде се събира. Твърдя, че има банки с информация. Нямам колебания, че се събира и за нас, съдиите.
- Имате ли доказателства?
- Да. Многократно съм имал повод да го усетя за себе си.
- Ако се върнем на ВСС и може би най-показната му функция - кадровата...
- Това е най-важната работа на ВСС.
- Доволен ли сте от тази дейност?
- Имам смесени чувства. Не можахме да спазим сроковете за преназначение на административните ръководители, когато бе въведен принципът на мандатността с промените в конституцията от есента на 2003 г. До края на същата година трябваше да сме приключили. А и сега още не сме. В някои случаи направихме сполучливи назначения, но в други сбъркахме.
- А по отношение на назначението на редовите магистрати?
- Законът беше изменен нечестно. Преди в съдебната власт се влизаше само с конкурс. Сега сме изправени пред абсурдната ситуация 100 души да се явяват на сериозен конкурс в два етапа за едно място (б. а. - става въпрос за конкурсите за младши магистрати). Това е достойният начин да влезеш в системата. Другият е да бъдеш юрисконсулт 2 години, където и да е, и да имаш лоби във ВСС, за да те назначи направо в районния съд или прокуратура. Липсата на конкурс в този случай демотивира хората. В по-старите демокрации има равни условия за влизане в съда.
- Често се получава парадоксът дадена кандидатура да се предлага за гласуване на ВСС многократно, докато не бъде одобрена. Как става така, че първо предложението не минава, а след това членове на съвета сменят мнението си за седмица-две?
- Да, звучи странно, но законът позволява дадена кандидатура да се предлага неограничен брой пъти. Гласуването е тайно. Аз досега съм гласувал по един и същ начин. Не знам по какъв начин промяната в мисленето и оценката може да стане за седмица-две. Очевидно е, че други са средствата, за да се мотивира един човек да гласува в една или друга посока. Това говори лошо за ВСС. Аз имам резерви към тайното гласуване на кадровите предложения, което е вписано в конституцията.
- Какво мислите за юридическото образование? Често се сочи, оттук, а и от чужбина, че при него има нужда от сериозни промени.
- Да, това е един болен въпрос. Има два начина - единият е да се затегне лицензионният режим на правните факултети. Друг изход е да се промени много съществено начинът за достъп до професията. Например на мястото на т. нар. теоретико-практически изпит да се въведе единен, при това много сериозен държавен изпит за всички независимо кой университет са завършили.
- А склонен ли сте да подкрепите идеята да се отнемат правомощия на ВСС за сметка на Министерството на правосъдието?
- Да, що се отнася до администрирането на правосъдието - обезпечаване на материалните условия, сградите, помощния персонал и обучението му. Тук изпълнителната власт трябва да поеме своята отговорност. Така е в повечето европейски държави. При гаранция обаче, че това няма да се използва срещу независимостта на съда.
- А трябва ли ВСС да се отчита на някого?
- Институциите, които са на върха на властите, трябва да се отчитат пред обществото. Това може да се заложи и в законодателството. Ние имаме задължение да създаваме и поддържаме авторитета на правосъдието като институция. Някой може да е великолепен съдия, но ако пиянства, хулиганства или демонстрира пренебрежение към обществения морал, той няма място сред нас. Съдията обаче не трябва да служи на "народните маси", а на закона.
- Съдебната реформа остава нерешен проблем. Преди няколко дни конституционният съдия Владислав Славов посочи, че той се създава изкуствено от медийни фигури, които не са от съдебната власт...
- Проблем със съдебната власт има - така както е създадена от конституцията. Но действително проблемът се преувеличава. Съдебната реформа не е основната причина за трудностите ни при приобщаването ни към Европа. За мен по своята значимост проблемите във всички останали власти не са различни. Свързани са с криза на морала и ценностите. Реформата в законодателната и изпълнителната власт като цяло не е по-напред от тази в съдебната.
- Тогава защо се говори само за реформата в съдебната власт?
- Защото по закон магистратите казват каквото имат да казват с актовете си, не и по друг начин. А след като има трудности в управлението на държавата, хората, които имат непосредствен достъп до медиите, е най-изгодно да намерят необходимия грешник. Нивото на законодателната или изпълнителната власт не е по-високо от това на съдебната. Ако ще реформираме, ще реформираме и трите власти. Да не говорим за нивото на корупция. Съдебната власт нито издава лицензи, нито се занимава с внос и износ на стоки и т. н.
- Най-обсъжданата страна от съдебната реформа напоследък е новият проект за НПК, изработен от Министерството на правосъдието. Вие внесохте своето становище по проекта във ВСС. Какво мислите за него?
- Посоката е вярна, но има неща, с които не съм съгласен. И проектът се нуждае от много подобрения. Методологическа грешка е, че не се правят успоредни промени в материалния закон, в Наказателния кодекс. НПК трябва да обслужва НК, в който, от една страна, има мъртви норми, а от друга, не са криминализирани редица нови обществено опасни прояви. Освен това проектът за нов НПК препраща към закони, които още не са създадени - закона за правната помощ и закона за обезщетение на жертвите от престъпления например. Авторите на проекта очевидно имат проблем с конституцията, защото с нормите за следствието се стига до фактическото му закриване. Неправилно се институционализира фигурата на наблюдаващия прокурор. Така се създава опасност да се правят възражения, че действия, извършени от друг прокурор, не са от компетентен орган. На прокуратурата трябва да се остави възможността за гъвкавост. Нереалистично е и прокурорите да не могат поне веднъж да върнат лошо разследваното дело на разследващия орган, за да отстрани грешките си. Би трябвало и съдът да може да връща дела на прокуратурата, но единствено при ненадлежно повдигнато обвинение и ненадлежно изготвен обвинителен акт, в какъвто смисъл е и досегашната практика на ВКС.
- Ако бъде приет в този му вид, може ли да се атакува пред Конституционния съд?
- Разбира се, че може. Дори мисля, че поне в частта, с която фактически се ликвидира следствието, ще бъде обявен за противоконституционен.
- В проекта има и един текст - ал. 3 на чл. 180, според който прокурорите в досъдебното и съдиите в съдебното производство могат да взимат мерки: "...средствата за масово осведомяване да не разпространяват информация за самоличността и снимков и видеоматериал за лице, по отношение на което предстои разпознаване". Така на практика магистратите ще придобият правото да спират материали в медиите.
- Да спират? Това предложение не е съдийско творчество...
- В тази връзка какво мислите за нашумелия чл. 339а от НК, който бе използван за осъждането на румънския журналист и за дело срещу Би Би Си по повод филма "Да купиш игрите" за Иван Славков?
- Мисля, че в сегашната редакция текстът се нуждае от прецизиране и трябва да се промени. Използването на скрита камера в обществен интерес на публично, общодостъпно място не трябва да е равнозначно на използването на техническо средство по смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства.
