Колкото повече напираме към портите на ЕС, толкова по-често излизат на светло далаверите с европейски пари. Симпатиите на европейците стремително се топят пред възможността съвсем скоро да се размесим с тях. Тази тръпка ги кара да се взират и като се взират - забелязват. Какво ли? Всичко онова, което ние отдавна не съзираме в самите себе си, защото сме обръгнали, а може би дори се и харесваме. Изплуват едно след друго и другите шокиращи полуразкрития, които допълнително карат нашите съконтиненталци да се чувстват като на тръни: САПАРД и БЧК, магистрала "Тракия" и съдийски назначения, далавери с боклук, парно и озеленяване...

Английските вестници открито пишат, че



еврофондовете кърмят корупцията в България



Само че българската корупция отдавна не е кърмаче. Корупцията по нашите земи, братя, и Гаргантюа ще сложи в джоба си. Срамежливите намеци, че я упражняват главно министрите и чиновниците от малцинствата, може и да са достоверни, но друго е сигурно: корупционерите у нас съвсем не са малцинство. Хайде бе! Рушветчийската маса залива отечеството и ако тя искаше да влезем в ЕС, отдавна да сме там. Как ли? Ами, може би именно с... рушвет.

Но корупционната мафия нещо се запъна на прага. Тя не ще да я сочат с пръст. Иска и там да се правят, че не я виждат. Иначе пари в ЕС има, но тя не желае да ги гледа през стъкло. Или, пази боже, през решетка. Номенклатурата, която тази мафия отглежда, обучава и лансира, предвидливо е загубила ключовете за входа и сега се прави, че ги търси. А те най-вероятно са в джоба й.

Като толкова други очаквания и това ще бъде "преработено", приспособено за нуждите на онази прослойка, която си е заплюла капитализма за собствено ползване и няма да остави на страната даже скромния пай, който тази система е предвидила за хората извън властта и извън престъпността. Дори ако нещо все пак им се откъсне от сърцето, те поне веднъж ще го препродадат и преосребрят в своя полза. Ще ни препродават Европата така, както сухото мляко от "помощите". И уж в Европа, ще сме си пак в тяхно владение - както и сега българите в някои региони живеят уж в отечеството си, само че под чужда власт. Никоя добра идея тук не може да се "финализира", никой демократичен проект никога не добива своя завършен вид. Самата Промяна бе преиначена, изопачена и присвоена. Каквото се състоя, то се състоя в тяхна полза. Така ще е и сега: Европа... в нечия полза. И толкова...

Странното е, че старият ми приятел Светлозар Писаров, художник, християнин и хуманист, го предсказа сравнително отдавна. "Унищожена е - каза преди време той - групата на честните хора. Премахната е, разпиляна, въобще - отстранена. Всичките ни надежди за промени се провалиха, защото истински честните хора са малко - или почти никак.



Не стигат да осигурят необходимата съвест на обществото.



Даже думата не могат да вземат, гласът им не се чува. Понякога си мисля, че нещо ги е затрило - подобно на динозаврите. Затова: което сънувахме като избавление, се стовари върху нас като тежко, поболяващо разочарование."

Такова твърдение не бива да се коментира, нито да се тълкува. То е по-скоро заключение - като след аутопсия. Но, веднъж произнесено, то неизбежно задвижва някакъв размисъл.

Някои смятат, че и в обществото трябва да се въведе понятието "критична маса" - един минимум от вещество, без който химичната реакция е невъзможна. В смисъл, че трябва да се възстанови някак изчезналата група, ако искаме процесите сред нас да протичат въобще. Става дума за положителните процеси. За другите има друга критична маса и тя далече надхвърля необходимото.

Други оприличават тази "група" (на честните хора - б.а.) като задължителната тежест, която придава устойчивост на българския кораб. Не напразно тя винаги е и най-ниско в... кораба - оттам най-добре упражнява своята стабилизираща роля. Единствено тя не му позволява да се накланя и да загребва вода. А когато това все пак се случи - го изправя. Може да го удари дясна вълна и да го наклони, може и лява, но точно спасителната тежест на тази "група" го поддържа на повърхността. И когато видите държавен кораб да пори вълните и да следва курса си неотклонно, знайте, че на борда му непременно има "група" порядъчни, отговорни, съвестни и въобще... прилични хора, в чиито ръце може и да не са кормилото и компаса, но точно те правят този кораб стабилен и управляем. Непотопяем...

Е, в плаването към Европа всичко по-тежко на българския кораб отдавна е зад борда. Имаха достатъчно време, за да го изпратят там. Но корабът не е балон, та като изхвърляш тежести (пък и пътници, пък и екипаж), той да се издига. С корабите в такива случаи стават други неща. И нищо чудно точно нашият, ако все пак влезе в пристанището, да влезе с дъното нагоре...