Елеонора Николова е родена през 1950 г. в Русе. Юрист - работила е като районен съдия, прокурор, а от 1994 г. е адвокат. Завежда първите дела за раздаване на необезпечени кредити и източване на предприятия. Николова е президент на единствения в Югоизточна Европа дамски "Лайънс клуб". Бивш кмет на община Русе. Сега е депутат от ОДС, член на НИС на СДС. Омъжена.

---

- Госпожо Николова, има ли връзка промяната в Закона за собствеността, която забранява придобиването по давност на имоти до края на годината с историята около царските имоти?

- Мисля, че когато Министерският съвет е внесъл този законопроект, целта в никакъв случай не е била царските имоти, защото става въпрос за несвършена все още работа. Макар през 1996 г. да бяха приети законите за държавната и общинската собственост и беше направена ясна дефиниция на видовете имоти - държавни, частни, общински, публични държавни и частни, администрациите по места все още не са успели да направят пълните инвентаризации на имотите, да дадат актове за собственост, за техните граници, скици. Затова съществува реална опасност недобросъвестни лица да се възползват от тази ситуация в държавата и да придобият по давност частни държавни и частни общински имоти. Желанието да се направи това законово разграничение между добросъвестно и недобросъвестно владение подсказва определени притеснения от страна на НДСВ.

- Какви притеснения? За имотите на царя?

- По принцип добросъвестен земевладелец е този, който е въведен във владение на имота по силата на акт - сделка с община или държава или реституционен акт. Оттам нататък той започва да владее добросъвестно имота. Ако този акт страда от порок, тогава възниква проблем и тази петгодишна давност е изключително важна. Това не се отнася само за царските имоти, а за много хора с реституция, хора, които са успели да направят сделки в една не съвсем ясна юридическа среда и недобре положени грижи от страна на областни и общински организации.

- Напоследък се разгоря скандал по друг проблем от сериозен обществен интерес - досиетата на бившата Държавна сигурност. Според вас ще разсекретят ли управляващите архивите на ДС?

- Нашата позиция е ясна и категорична - всички архиви да бъдат предадени незабавно в Държавния архив. Ние имаме един много хубав законопроект за Институт за национална памет. Трябва всички документи, включително тези на ЦК на БКП, всички документи, които са постановявани, да бъдат прочетени и осмислени. На хората просто трябва да се каже какво се е случило в държавата. Ние трябва да преживеем този катарзис. Не бихме могли да вървим напред като нация, ако не узнаем истината за миналото си. Начинът, по който сега това се прави, мен не ме удовлетворява, защото остава впечатление, че има определен тип манипулация. Защото се вадят едни досиета, а други ги няма. Трябва всичко категорично да бъде предадено в държавата. Тогава може би ще узнаем много и за десните партии, и какво се случва с тях, и за това роене, и защо всъщност не съумяваме да изградим десния модел, който е толкова необходим на страната. Много неща може би ще разберем и за прехода на България и затова аз съм категорична, че всички документи трябва да отидат в архива да бъдат четени професионално, а не избирателно.

- Не ви ли прави впечатление, че свързаните с бившата ДС са представени като жертви?

- Да, сега виждаме, че доносниците са в определена степен жертви. По един или друг начин са склонявани да доносничат. В същото време в сянка остават офицерите, които са измислили цялата тази система на зависимост. Един човек става зависим, ако е бил доносник. От друга страна, той прави зависими други хора чрез доносите си. По силата на едни донос например не можеш да пътуваш в чужбина, не можеш да заемеш определена работа, независимо че си кадърен. Много неща в живота са се решавали, без да знаеш защо се случват. Всеки човек, който е на моята възраст или по-възрастен, може да даде хиляди примери, в които нещата не са се случвали по начина, по който е трябвало. Например липсата на равен шанс и възможност да се развиваш. Имаше много неща, които продължават да тежат на хората, и те трябва да бъдат узнати.

- Кой е най-подходящият момент за излъчването на десния кандидат-президент?

- Аз не съм политолог, не съм и социолог, но могат да предложа няколко съждения. Ако трябваше да бъде издигната фигура, която не е позната на цялата нация, това трябваше да стане в един по-преден момент, за да може този човек да обходи българските градове и села, да се представи, да се наложи. Просто ни трябваше време за да наложим тази фигура, за да могат хората да чуят неговата платформа, становищата му по важните за България въпроси. Това време изчезна, изчерпа се. Оттук-нататък според мен кръгът на лицата, които могат да бъдат интересни като кандидат-президент, трябва да се търси в политическите среди или сред хората, които имат национална стойност. За тях не е важно времето, те се знаят и периодът на предизборната кампания им е достатъчен, за да представят своите тези, своята персона и визия.

- Кога трябва да се случи това все пак?

- Всичко трябва да се случи по категоричен начин и в кратко време. Ако фигурата е действително политическа или национално известна, припозната от гражданите, ранното й изваждане не е нужно. Който си извади кандидатурата по-рано, медии и политически врагове ще започнат, както се казва, да го стрелят. Когато се влезе вече в кампания с ясни кандидати, тогава вниманието ще бъде разпределено поравно и между другите кандидати и ще бъде по-комфортно за десния кандидат. Иначе ще бъде обстрелван единствено той.

- Политикът с най-висок рейтинг от десницата е лидерът на СДС. Не е ли логично той да се кандидатира, ако се постигне съгласие за това между преговарящите партии?

- Отговорът се съдържа във вашия въпрос. За да се кандидатира господин Петър Стоянов, това значи, че всички партии трябва да виждат единствено и само неговата персона. Аз не знам на този етап да има такава готовност. Освен това аз поставям кандидатурата на господин Стоянов или на който и да е политик от десницата през едни преговори и ясна позиция на останалите субекти - извън преговарящите партии. Недопустимо е десницата в парламента да се държи пренебрежително към други формации, когато има общо осем-десет процента подкрепа, а имаме решителност да спечелим изборите. Не можеш просто да кажеш - ние ще изберем кандидата, а другите имат единственото право да го подкрепят.

- Ще преговаряте ли с ГЕРБ на Бойко Борисов?

- Разбира се, много е сложно в момента да се говори за преговори, имам предвид ситуацията с ГЕРБ. Но господин Борисов в кратки срокове би трябвало да даде отговор на един много важен въпрос - подкрепя ли господин Първанов или подкрепя десния кандидат за президент? Когато той отговори на този въпрос, ние ще отговорим на въпроса сядаме ли заедно да преговаряме.

- Ако заяви подкрепа за десницата, ще го включите в преговорите?

- Той трябва да каже две неща. Първо, дали ще се кандидатира. На този етап като че ли и той самият не знае дали ще го направи. Второ - трябва да каже ясно кого подкрепя - господин Първанов или един добър и добре избран десен кандидат за президент. И когато отговори на тези два въпроса, ние можем да преговаряме, защото в момента нямаме съсубект, с когото да го правим. Ако Борисов в края на краищата обяви, че подкрепя Първанов, за какви преговори става въпрос? Ако каже, че издига собствената си кандидатура за президент, също възможността да преговаряме с него е априори изключена. Просто има няколко позиции, които трябва да бъдат изчистени. Аз лично съм за преговори и изясняване на позиции и подкрепи, защото този път ние нямаме право на грешка. Много пъти бъркахме, много пъти разочаровахме десния избирател, накарахме го да си стои вкъщи. И повече това не трябва да се случва.