|
Истина е, че в Семейният кодекс (СК) са записани няколко пречки, наличието на които води до забрана и до невъзможност за сключването на граждански брак.
Те са отделени в специален раздел и са описани в чл. 13 от СК.
Първата сред тези пречки е наличието на друг брак. Така в СК изрично е посочено, че "не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак". Принципът за моногамията в България е задължителен. Разбира се, женитба може да има и с лице, чийто предишен брак е бил прекратен поради смърт на другия съпруг или защото е влязло в сила бракоразводно решение. Не е пречка за сключването на брак и обстоятелството, че един от съпрузите преди това е бил във фактическо съжителство с друг човек. Но има ли валиден и действащ предишен брак, то нов не може да има.
Друга причина, която прави невъзможна женитбата, е фактът, че един от евентуалните бъдещи съпрузи е поставен под пълно запрещение или пък страда от душевна болест или слабоумие.
Тази пречка и забрана е свързана с липсата на възможност тези лица да могат да дадат валидно съгласие за встъпване в брак. Тя важи, както за хората, които ефективно са под пълно запрещение с решение на съд, така и тези, които в момента са в такава процедура или пък просто страдат от душевна болест или слабоумие. Тук трябва да се отбележи, че това по правило са постоянни състояния. Така обаче ако едно лице се е поставило временно в умопомрачение - поради тежко алкохолно опияние например, то ако бракът бъде сключен, то той ще е напълно валиден. И единственият начин за неговото прекратяване ще е само разводът.
Третата пречка е, ако едно от лицата страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг. Тук законодателят допуска едно изключение. И то е, че се дава възможност за сключването на брак, ако "болестта е опасна само за другия съпруг", но той знае много добре за нея. Това изключение има за решение случаи, в които има силни нравствени и емоционални подбуди за встъпването в брак с едно болно лице.
Правилото е то да може да се използва само ако опасността е за съпруга, а не за бъдещето поколение. Но това е изключение.
В текста на СК не е посочено кои конкретни болести се имат предвид като пречки за сключване на брак. Приема се, че те могат да бъдат от различно естество - физически и душевни, заразни и наследствени. Важното е да са опасни.
Опасността може да съществува само за единия съпруг - например туберкулоза. Може да е за поколенията - например тиха лудост или кретенизъм. Законът изрично говори за опасност за "поколението". Това означава, че тук се включват и т.нар. рецесивни болести, които могат да прескочат едно поколение и да увредят следващото. Приема се обаче, че за да бъде пречка за сключване на брак, тази болест трябва да бъде изявена в един от съпрузите, а не например в неговите родители.
Опасността може да съществува едновременно за другия съпруг и за децата - например шизофрения.
Така или иначе, тази пречка се удостоверява с медицинските свидетелства, които са задължителни за сключването на брак.
СК въвежда и още една цяла група пречки, които са свързани с определена родствена връзка между евентуални съпрузи.
Така например брак не може да се сключи между лица, които са роднини по права линия независимо от степента на родство. Това означава, че според българското право е невъзможна женитба между баща и дъщеря, дядо и внучка, прадядо и правнучка и т.н.
Не могат да встъпят в брак и роднини по съребрена линия до четвърта степен включително. Следователно е забранен брак между брат и сестра - втора степен, чичо и племенница - трета степен, първи братовчеди - четвърта степен.
Счита се, че забраната важи еднакво за брачното и за извънбрачното родство, за пълнокръвното и непълнокръвно родство (произхождащи само от общ баща или от обща майка). Последното означава, че например не могат да сключат брак брат и сестра, макар и да имат само един общ родител.
Недопустимост на брака поражда и родството по осиновяване или известното в доктрината "гражданско родство". Така според СК не могат да сключват брак помежду си лица, между които осиновяването е създало отношение на роднини по права линия и на братя и сестри.