Един от работниците във фирма, където работя като личен състав, не се яви цяла седмица на работа. Не представи болничен лист, не му е разрешен и отпуск. Управителят на фирмата иска той да бъде уволнен дисциплинарно. Изготвих заповедта за уволнение, но когато го извиках да му я връча, той не се яви. След това изпратих заповедта с препоръчано писмо с обратна разписка, но работникът отказва да го получи. Какво мога да направя в този случай, за да може да се прекрати трудовото правоотношение?



Иван Иванов, София



Дисциплинарната отговорност на работника/служителя се реализира по точно определен в Кодекса на труда (КТ) ред. Част от него е и чл. 195, ал. 2. Той изисква както заповедта за дисциплинарно наказание, така и тази за дисциплинарно уволнение да се връчи на наказвания работник/служител. Оттук и изводът, че заповедта за дисциплинарно наказание трябва да бъде предадена на ръка, връчена срещу подпис. В случай че това е невъзможно, работодателят може да му я изпрати по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. За да отговорим на поставения в писмото въпрос, трябва да изясним кое е наложило въвеждането на изискването за връчване на заповедта за дисциплинарно наказание. Всъщност, причините, обосноваващи изискването за връчване, са и в основата на въвеждането в ал. 1 на чл. 195 на задължителните реквизити на заповедта - нарушител, описание на нарушението, кога е извършено, какво е наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Целта на закона е да се гарантира правото на защита на наказвания работник/служител.

КТ предвижда, когато заповедта за уволнение не може да бъде връчена лично, да се изпрати с писмо с обратна разписка. Той обаче не урежда как да се постъпи в случаите, когато и това средство за връчване не може да се използва. При това положение би следвало да се приложи чл. 47 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това означава отказът да се удостовери с подписа на поне един свидетел, освен връчващия. Задължително се отбелязват трите имена и адресът на свидетеля.

Прилагането по аналогия на този текст от ГПК има своето основание. Както вече споменахме, целта на КТ е да се даде възможност на работника/служителя да се запознае със заповедта. В крайна сметка обаче, законът не изисква наказваният реално да я прочете, след като отказва да я получи и се крие. Освен това има и един основен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Така работникът може да откаже да подпише заповедта за дисциплинарно наказание, да откаже да получи препоръчаното писмо и след това да атакува заповедта пред съда на формалното основание, че не му е връчена.

Можем да обобщим, че в случаите, когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не може да бъде връчена на наказвания работник/служител по реда на чл. 195, ал. 2 от КТ, то отказът за получаване ще трябва да бъде удостоверен с подписа на поне един свидетел, освен този на лицето, което я връчва. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ще започне да действа от деня, в който е връчена. А в описания случай - от деня, посочен при отбелязването на отказа.