Нужни са нови лица. Несменяемите лидери загробват партиите си. Трябва ни нова перспектива.

Това са върховите постижения в политическото говорене за последните 17 г. Макар от тези призиви да не произтекоха кой знае какви гръмовни промени, на небосклона регулярно се появява някой набеден екшън герой, победоносно прелетява през публичното пространство и скоропостижно свива процентите одобрение заради поредното разминаване между приказки и дела. И доверието към политическата класа отново се спихва като престаряла пърхутка, песимизмът сред гражданството се разраства, въпреки че материалното му състояние бавно, но безспорно се подобрявало.



В търсене на българската панацея



за излизане от кризата се извървяха сини, червени и всякакви техни нюанси, докато се разбра, че цветът няма значение. Извървяха се и доволно количество "нови лица" - Жан, Костов, царя, Волен. Сега наред е Бойко Борисов - според рейтингите, най-обичаният политик в републиката. Засега.

За разлика от Волен Бойко не крещи по митинги и от телевизора. Той си присвои ролята на говорител на истини в пряк контакт с хората. "Кажи сега какво искаш. Две пешеходни пътеки? Къде? Иванов, тая нощ да ги направите и утре сутринта да са готови! Друго искаш ли?" Тези задушевни диалози с електората не са изолиран случай в практиката на Борисов. Неговата тактика е известна - заиграване с обикновените българи и бой по политиците и магистратите, когато се окаже в невъзможност да се пребори с проблемите.

Така действаше Бойко. Сценката с подадената оставка. Прословутата фраза: "Аз ги хващам, те ги пускат". Участието му в изборите и отказът му да стане депутат. Огромната му болка от факта, че царят не се пребори за неговото място в МВР.

Бойко бързо разбра, че чувството за несигурност у хората се подхранва именно от престъпността и невъзможността на властта да се справи с проблема. Но говоренето по темата е едно, а битката с нея - съвсем друго. Затова и нито един политик не е успял да се задържи на повърхността, ръсейки закани, че ще сложи в ред мафията. Дори той да се казва Бойко Борисов. Никой обаче не иска да се раздели със старото бойно оръжие - говоренето на високо, за да спечели вниманието на електората. И когато се изчерпа въображението му да експлоатира въпросното оръжие, закономерно потъва в дъното на рейтингите.

Защото



възможностите на популизма са ограничени



Любимата тема на политическия ни елит е как ще повиши качеството на живота. На тая тънка струна заигра царят, пробута фразата за 800-те дни и после, притиснат от обстоятелствата, бе принуден през целия останал мандат да се оправдава, че грешно сме го разбрали. Когато популизмът за бързото оправяне престана да действа, царят и партията му започнаха да потъват - Симеон вече не е премиер, а партията му НДСВ от втора сила на последните парламентарни избори мина под чертата от 4%, ако се вярва на социолозите. Сакскобургготски замлъкна и от известно време стана обект на светските хроники с посещенията си по дворовете на европейските монарси.

"Атака" обаче ще си остане феномен - с бързия си възход и скоротечното си падение. Лидерът й, който за кратко бе будител на народната свяст, въстана срещу престъпността, НАТО и Европейския съюз, срещу базите и каквото там още се сетите. За да стигне до унизителния за него факт - никой да не отиде на втория му митинг в Южния парк. Защо ли? Как да повярваш на човек, заканил се да оправи държавата, след като е неспособен да въведе ред в собствената си парламентарна група? Не е възможно да се бориш срещу депутатския имунитет, а да стискаш привилегията, когато ти самият си застрашен. А пък и темата за българофилията бързо се изчерпа. Или по-скоро не беше поднесена в подходящ вид.

Очевидно е, че



17 г. не стигат политическият пиар



да се изучи основно. Поради това и говоренето на елита се изроди в теми, които не засягат обикновения гражданин. Българинът отдавна не се вълнува нито дали десният кандидат ще е местен, свестен и известен, нито дали ще е политическа или гражданска фигура. Не е толкова важно дали в БСП фракционерстват и защо замлъкна царят.

Пиарът е неизбежен помощник на изкушените в политиката. Някои го правят добре, други не съвсем. Днес социолозите си харесаха Бойко Борисов, той пък дава всичко от себе си в общуването с народа. Но както викаше първият му патрон: "Нужни са дела, дела и пак дела". Не думи.

А иначе пешеходните пътеки са хубаво нещо.