Повечето хора биха се затруднили да посочат на картата Приднестровската молдавска република*, да не говорим за произнасянето на името й. Тези, които могат да го направят, знаят, че тя е средище на контрабанда, голямо бунище на оръжия от съветско време и може би родина на футболния клуб "Шериф" (Тираспол).

Но това парче земя е последният европейски анклав, който поиска независимост след решението на Черна гора през май да стане отделна държава. Приднестровският "президент" Игор Смирнов обяви, че 550-хилядното му население ще гласува на референдум през септември за или против независимост от Молдова.

"Примерът на Черна гора показа, че референдумът вече се превръща в



норма за разрешаване на конфликти",



каза 64-годишният бивш металург Смирнов. Ако се сбъдне малко вероятният вариант Приднестровието да получи независимост, това ще бъде 19-ата нова държава в Европа след срутването на комунизма през 1989 г., а фрагментацията ще продължи.

От баските в Испания до кюрдите в Турция има малцинства, които копнеят за собствена държава. Примерът на Черна гора възроди надеждите, че дори малките анклави в забравените краища на Европа все още имат шанс да станат жизнеспособни държави. Но опасенията са, че обявяването на независимост на минидържавите би могло отново да разклати и без това нестабилните региони.

На Балканите отцепването на Черна гора вероятно ще бъде последвано от Косово - сръбската провинция с преобладаващо албанско население. Това пък може да доведе до нови опити на Република Сръбска да се отцепи от Босна, а хърватите в Херцег-Босна да се присъединят към Хърватия.

На Кавказ Русия все още се бори да спре сепаратисткия бунт в Чечня. Грузия е разкъсана от отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия. Все още няма решение за Нагорни Карабах - оспорвания анклав в Азербайджан, контролиран от Армения.



Дори Западна Европа не е застрахована



Националистите в Северна Ирландия ще се борят за обединена Ирландия. Теоретично Шотландия е по-близо от всякога до независимостта от подписването на акта за обединение с Англия преди 300 години. Сепаратистките движения са активни в страната на баските, Корсика, Сардиния и в континентална Италия.

Приднестровието се отцепи от Молдова през 1990 г. Двете страни водиха война през 1992 г., която завърши с над 1500 жертви. Въпреки че не е международно призната, републиката поддържа тесни връзки с Русия, която помагаше на етническите руснаци по време на войната и държи там 1500 войници. Официално те трябва да пазят мира и да охраняват 40 000 тона оръжие, складирани там за случай на евентуална инвазия на НАТО. Но в действителност това и до днес е най-западният стратегически аванпост на Москва, защитна стена срещу разширяващите се ЕС и НАТО. Това също така е и рай за пране на пари, контрабанда и незаконна продажба на оръжие.

Игор Смирнов управлява Приднестровието като свое лично владение. Той е финансиран от местните олигарси и главната му опора е носталгията по Съветския съюз. Приднестровието има своя собствена валута на базата на старата съветска рубла, използва стария флаг на съветска Молдавия и организира годишни военни паради в съветски стил. Униформите на милицията имат сърп и чук.

Там няма пряка телефонна връзка с Молдова, нито собствена мобилна телефонна мрежа. Витрините на магазините са



изпълнени с безвкусни стоки



от 70-те и 80-те години на ХХ век. Изключение е единственият стадион в Молдова, който е признат от ФИФА - този на най-силния в страната футболен отбор "Шериф" (Тираспол). Преговорите с посредничеството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) са в застой заради отказа на Приднестровието да приеме предложението за автономия в рамките на молдовската държава. Русия подкрепи референдума.

Белгийският външен министър Карел де Гухт, който в момента е председател на ОССЕ, обаче заяви, че няма законово основание за референдум, и призова двете страни да се върнат на масата за преговори.

-----------------

* Названието иде от Молдавия - името на днешна Молдова по времето на СССР.