Скандалът с плажа на къмпинг "Градина", който набира сила през последните дни, е една от множеството правно-административни недомислици по Черноморието. Той не би правил особено впечатление, ако нямаше една интересна подробност, която може да го превърне в лакмус за зрелостта на гражданското общество в България. Нека първо обясним с няколко думи какво се случва там. Преди десетина години къмпингът (едно от последните места по брега, които все още не са осквернени от алчни и безвкусно опустошителни инвеститори) бе стопанисван от холдинга "АКБ-Форес". През изминалия период там не са правени особени преустройства и вложения, за което къмпингарите са особено благодарни. Липсата на инвестиции е най-мъдрата инвестиция на това място и вероятно някой ден това ще се оцени. През май т. г. бургаската областна администрация отдава



плажа на "Градина" на концесия на местна фирма,



според някои сведения, свързана с несебърския мутренски бос Митьо Очите. Дотук нищо необичайно. Проблемът е, че местата за каравани на първа линия, т.е. най-близо до морето още през март са продадени за целия сезон. Това са най-търсените и най-скъпи места. Къмпингарите са платили по 2000 лв. за всяко от тях за летните месеци. Става дума за стотина каравани. Според новия концесионер тези места са част от плажа, който по техните документи бил широк между 90 и 100 метра, т.е. парите им се полагат. Според приватизаторите плажът е широк трийсетина метра и тези места са част от къмпинга и парите им се полагат на тях, защото осигуряват ток, вода и т.н. Тук могат да се добавят много детайли както около приватизатора, така и около концесионера. Ще ги пропуснем. Сигурното е, че държавата веднъж в приватизационен договор и втори път в концесионен договор "продава" два пъти едно и също нещо. Развръзката предстои.

Необходими са точно два грама мозък, за да знае човек, че къмпингът е неотделим от плажа. Хората ходят там не заради общите бани и тоалетни, а заради близостта до морето и пясъка. Защо нещо, което е толкова близко до ума на обикновения човек, се е оказало непонятно за колективния разум на областната администрация, е въпрос, с който няма да се занимаваме, както и няма да се питаме дали това е глупост от чист вид, или е корупционен шмекерлък, маскиран като глупост и прицелен в по-далечни интереси.

Ситуацията не е необичайна за общия бизнесклимат в страната. Фактът, че става именно в "Градина" я прави по-особена, тъй като



този къмпинг е по-специално място



"Градина" е нещо като лятна квартира на зачатъчното гражданско общество в България. Повечето къмпингари ходят там от години, познават се, те са като една общност, обединена от сродни естетически вкусове и етични разбирания. Свързва ги обичта им към морето, дюните, вятъра (има доста сърфисти) и свободата в най-широкия смисъл на думата, както и ненавистта към бетонната градска среда и шумната врява в големите курорти. Сред обитателите на къмпинга (повечето от София, но и от други големи градове) има юристи, журналисти, артисти, компютърни специалисти, кинаджии, бизнесмени, бивши министри и т.н. Има богати, средно заможни и по-бедни хора, които за няколко седмици през лятото живеят по общи и приети от всички правила. Това е едно сезонно и босоного гражданско общество по бански и тениски, споено от чувство за солидарност, честност (в къмпинга традиционно не се краде) и уважение към другия. Интересно е дали тези хора ще успеят да се организират и да отвоюват своята "Градина" от правно-административно-мутренската хватка на държавата. Ако операцията по мутризирането протече успешно, това би означавало, че едно от малкото автентични обиталища на зачатъчното гражданско общество в България е загубено. Ако се окаже, че и този мач е продаден, оттук насетне нищо не би трябвало да изненадва.