От 15 май 2006 г. съгласно Наредбата за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала стартира процедурата по оценяването на новите учебници за 5-и клас. Комисиите, определени със заповед на просветния министър от 15 май, започнаха работа в базата на МОН в Банкя. Екипите по отделните учебни дисциплини включваха по един представител на академичната общност, един представител на МОН, обикновено от регионалните инспекторати по образованието, и трима учители по предмета. Сега, когато вниманието на цялото ни общество е насочено към преодоляването на проблемите, свързани с присъединяването на страната ни към ЕС, желанието и намерението на всички очевидно беше да се въведат европейски стил и маниер на работа, европейски подход и стандарти в тази иначе твърде важна и отговорна задача на българското образование.

Още с пристигането в базата обаче проличаха и първите пропуски и слабости в подготовката и организацията на процедурата. Настаняването бе по двама в стая, а някъде и по трима - така отдавна не се прави в Европа. Оказа се също, че в стаите, оборудвани в стил "ретро" от 80-те години на отминалото столетие, липсват елементарни условия за работата - няма бюро, нито друго нещо подходящо, което да го замени. Вярно, имаше телевизори, но те не бяха свързани с основната ни задача. В целия комплекс нямаше нито един принтер, където в края трябваше да отпечатаме нашите мотиви, бележки и препоръки. Добре, че беше един от местните интернет-клубове.

След повече от едночасово чакане служителите на министерството успяха да разпределят учебниците и най-после бяхме допуснати в помещението - става дума за столовата, където се хранехме. Любезните и отзивчиви иначе представители на администрацията на МОН разясниха начина на оценяване на учебниците, но повече време всъщност бе отделено на



организационни и битови въпроси,



свързани с това как ще става заплащането, как ще се изплащат командировките, защо трябва да се представи и билетът за връщане, след като той още не е закупен и ще е нужен при обратното пътуване; говорихме за новия IBAN на сметките ни, който трябва да предоставим, за да ни бъдат приведени хонорарите след не знам колко си време и т. н. Такива са законите на Орешарски, обясниха от МОН.

Беше ни препоръчано да работим по стаите, в компютърната зала, във фоайетата, в стола. Там обстановката се допълваше постоянно от тежките миризми на мазни ястия. Изобщо указанията бяха - всеки да се оправя сам. Между другото, на последния етаж имаше добре оборудвана и подходяща за целта зала, но тя по нашенска традиция беше предоставена на групата чуждестранни младежи, гости на базата.

Още при първия досег с картите за оценяване се забелязват явните им несъвършенства. Там отговорите за съответствие на съдържанието на учебника с учебната програма по предмета са само "да" и "не", а в оценъчната карта за съответствие на проекта на учебника с държавните образователни изисквания за учебниците - "отговаря напълно" и "не отговаря". Тези крайни изисквания за оценките стоят твърде далеч от съвременните методи за измерване на подобни стойности. Какво пречи например оценките по отделните критерии да бъдат скалирани - да речем в 5 степени. В този случай е възможно много по-всеобхватно и прецизно оценяване. Явно неясни за нас мотиви са наложили друга, неефективна и опростена система.

По предмета история и цивилизация бяха представени общо 7 проекта на учебници. (По обясними причини тук няма да споменаваме автори и издателства.) Наистина с отличния си външен вид и дизайн, богато илюстрирани, някои дори придружени с мултимедийни продукти, те внушаваха усещането за модерност. Не навсякъде обаче нещата стояха така по отношение на вътрешното им съдържание. В много от проектите колегите доловиха присъствието на цели пасажи, които по думите им като че ли са били "копирани в клиборда на компютъра" от предишни учебници, само че предназначени за класове с няколко степени по-високи от 5-и клас, и след това без никаква редакция директно вмъкнати от авторите в текста. Имаше и



много други съдържателни

пропуски и грешки



Срещнахме теми, в които първо се говори за учениците на Кирил и Методий и тяхната дейност в България, а след това в друга тема се разяснява "Кои са Кирил и Методий?", "Кога и как е създадена славянската писменост?" и пр. Често прочутата златна маска, намерена край селището Шипка, която специалистите считат, че принадлежи на тракийския цар Терес, се приписва на Севт III или се определя като златна маска от Микена. Така емблематични за нашата история находки ще бъдат още отрано възприети от учащите се неправилно. На друго място можем да прочетем, че след смъртта на Сюлейман Великолепни (1520-1566 г.) съпругата му Роксолана и други султанки продължили да участват в държавните дела. Интересно как това е станало, след като според повечето сведения Роксолана умира няколко години преди него, ок. 1562 г.? Други автори в стремежа си да бъдат оригинални пренасят академичните спорове в учебниците, което е недопустимо за учениците на тази възраст. Твърдението, че Ловешкият мир е подписан в 1188 г., а не както в повечето случаи се приема в 1187 г., може да има известни основания, но учебникът за 5-и клас в никакъв случай не е мястото, където авторите да излагат личните си позиции по различни спорни въпроси. В друг учебник понятието "хан" е заменено навсякъде с "кан". Така учениците от едно училище ще говорят за хан Аспарух и хан Тервел, а от друго - за кан Аспарух и кан Тервел. Най-лесно пък се ставало спахия, определен като "конник" - просто яхваш един кон и готово.

Относно тези съдържателни пропуски и грешки ни бе заявено, че това не е работа на комисията - учебниците имали рецензенти, вече били готови и чакали за печат,



никакви промени не

могат да се правят



Първо, някои имат рецензенти, а други - не. Второ, по коя система се извършва това оценяване и къде асистенти и доктори рецензират работите на доценти и професори? Всъщност това е работа на всеки, който забележи подобни груби слабости и грешки. Дано само авторите и издателствата ги коригират. Иначе кой ще купи такъв учебник? Нали това е основната им цел?

Повечето оценители споделяха и разбираха напълно съществуващите слабости и пропуски в учебниците по история за 5-и клас, но предпочитаха да не си създават проблеми - за всяка отрицателна оценка трябваше да се пишат мотиви, а и не се знае директорът на училището, съответният регионален експерт или дори някой по-голям шеф за кое издателство лобира... В такива случаи обективната и независима оценка винаги е под въпрос.

Комисията не отхвърли нито един проект на учебник. Някои останаха само с индивидуална отрицателна оценка, която при съществуващата сега система не е решаваща. Но "сагата" продължава. Предстои избор на учебниците от училищата, след което в зависимост от резултатите ще бъдат класирани само три от одобрените проекти. Нека не отнемаме правото на учителите сами да направят своя избор. Убедени сме, че той ще е най-добрият.



-----

*Костадин Паев е доцент в Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград.