Българската система за национална сигурност и нейните специални служби са в безтегловност, работят на самотек, далеч са от демократичните принципи за граждански контрол и имат проблем със законодателната уредба.

Нищо ново. Проблемът не се решава вече 15 години. Макар периодично президент, управляващо мнозинство и опозиция преди и след избори да обещават сериозна реформа в сектора, неминуемо следва всеобща "загуба на паметта".

Законодателният вакуум не е премахнат въпреки апелите за подготовката и приемането на специален общ закон, както и на закони за Националната разузнавателна служба (НРС) и за Националната служба за охрана (НСО). Дейността на специалните служби и финансирането им не са извадени на светло, нито действа сериозен граждански контрол. На камък удрят всички опити за мониторинг на работата и ефективността на сектора за сигурност и за обществен ред, който годишно гълта по над 1 млрд.лева.

Периодично обществото се вълнува - американските бази заплаха ли са, каква е опасността за новото ни попълнение в Ирак, попадаме ли под прицела на исляма заради карикатурите на пророка Мохамед.



България 5 години нямаше доклад за състоянието на националната сигурност



Тя бе единствената страна от демократичния свят, която не обяви рисковете, заплахите и прогнозите по темата, както и степента на защита на националните интереси. А подготовката на този документ се изисква задължително в приетата от Народното събрание концепция за национална сигурност. И трябва да се прави до март всяка година. Сегашното правителство, макар и да позакъсня, прие и обяви такъв годишен доклад. Друг е въпросът, че и в него, както и в единствения друг досега - този, обявен от правителството на Иван Костов през 2000 г. и отнасящ се до 1999 г., е пълен с общи, известни и малко нахвърляни формулировки, изводи и прогнози. Повечето от тях са хвалби, числа, които могат да бъдат намерени във всеки статистически сборник, а пък посочените рискове може да ги напише и всеки второкласник, който гледа един ден телевизия. Но по-добре нещо, отколкото хич.

Факт е обаче, че години наред управленският елит, изживяващ се явно като "кастата на посветените", която единствено има достъп и контрол над системата за национална сигурност, проявява очевидно неуважение към българските граждани у нас и по света. А така подхранва съмнения за нарушения, задкулисни игри и харчене на средства за партийна и политическа зависимост от страна на специалните служби. Защото няма друго обяснение защо всяко управление загърбва предизборните намерения да реформира сектора за сигурност.

Ето например МВР, където са контраразузнаването, дирекцията за оперативно-техническа информация, натоварена изцяло със законното подслушване, дирекцията за оперативно издирване и др. Как бързо утихнаха скандалите около създадения обществен съвет, в който половината от членовете бяха от бившата Държавна сигурност, а всички бяха свързани с МВР като министри или заместници през годините. След силен обществен и международен натиск министър Румен Петков бе принуден да обяви, че този съвет бил само за подготовката на нов закон за МВР. А после щял да прави нов съвет от експерти, представители на медиите, социолози, общественици, за да има истински граждански контрол. Това бе преди повече от половин година. Нов съвет няма.

Или пък да погледнем в друга посока. Преди изборите на голям форум БСП обяви намерения за реформа на сектора за сигурност. Обещани бяха специални закони за службите, окрупняването им в агенции. Говореше се за нуждата от законова регламентация на дейността на НРС и НСО, за вътрешни отдели, които да следят за корупция в системата. Имаше идеи дори за промени в концепцията за националната сигурност, във военната доктрина и какво ли не. Така правеха преди избори и останалите партии от управляващата коалиция, а и опозицията. Почти



9 месеца след вота всички обещания са забравени



и няма помен от подобни промени. Само депутатите от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се сетиха да си направят подкомисия за контрол над специалните служби. Идеята се роди от скандала с пребития от полицаи Ангел Димитров-Чората. Само че спомените са живи - и в 39-ото НС имаше подобна подкомисия. Тя пък провери използването на специалните разузнавателни средства - главно на подслушванията, на следенето, филмирането. Това стана след големи скандали около прихващането в разработки на телефонни разговори на министри, депутати, журналисти, бивш президент. Констатирани бяха много нарушения и почти нулева ефективност на използваните СРС-та. Обявено бе, че спешно се налагат 15 законови промени, но ... нито една не бе направена. Дали ситуацията с подслушванията се е променила от само себе си?

Наскоро прокуратурата разпространи доклад, в който пише, че МВР е подслушвало двойно повече от нужното. И проблемът не е само в това, че тайно и в пълна завера се нарушават човешки права. А че само едно подслушване струва хиляди левове дневно. За тези пари трябва да се вкарват бандити в затвора и да се пази националната сигурност. Недопустимо е тоталното подслушване да се използва за изнудване, вкарване в "правия път" и политико-икономически игрички.

А ефективността от работата на специалните служби вече трябва да е видима - Брюксел чака конкретни резултати и присъди. Скоро след поредно заседание на правителствения Съвет по сигурност премиерът Сергей Станишев изрази недоволство от докладите на службите. Той ги призова да забравят административните доклади и да се задълбочат в анализите и прогнозите. Нещо, от което и други премиери и президенти са се оплаквали, но така и нищо не се промени. Тук роля има и президентът Георги Първанов, който също забрави проблема. А точно той повтаряше, че се налагат реформа на сектора и запълване на законовия вакуум с липсващите закони за НСО и НРС. Двете служби в момента имат текст в Закона за отбраната и въоръжените сили, в който пише, че кадрово се движат по него, докато не им бъдат приети отделни закони. И така вече пет години.

Това общо безхаберие на властта води до разпокъсаност и безконтролност на службите. И предоставя удобна възможност шефовете им непрекъснато да си "мият ръцете" една с друга, а всички заедно - да се оправдават с политиците и да им извиват ръцете - заради пари, агентура, заради писаните нормативни текстове и ненаписаните закони.



Вариантите за решаването на проблема



не са кой знае колко. Единият е всички специални служби да бъдат поставени под общо ръководство в системата на изпълнителната власт. Вън от министерствата, освободени от опеката на президента. А защо не дори в отделно министерство. Най-малкото защото министрите се избират, контролират и освобождават от Народното събрание.

Другият вариант е да се създадат три специални агенции - разузнавателна, контраразузнавателна и оперативно-техническа, които да бъдат пряко подчинени на Съвета по сигурност към Министерския съвет, а дейността им да се ръководи от специален координатор.

Третата хипотеза е: създаването на нов консултативен орган, в който да влизат президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят. По Закона за защита на класифицираната информация те тримата имат единствено и равно право на достъп до най-големите тайни в държавата. Подобен орган обаче би могъл да формулира най-вече стратегическите приоритети.

Практиката по света обаче показва, че координацията и отговорността за работата на тайните служби са задължение на изпълнителната власт. Защото тя е оперативната власт в държавата и във всеки момент трябва да има право да възлага задачи, на когото трябва. Включително и на специалните служби. В подкрепа на тази теза е и фактът, че държавният глава има достатъчно възможности за контрол: чрез Консултативния съвет по национална сигурност и като върховен главнокомандващ в мирно и военно време. Право на контрол има и парламентът чрез двете си специализирани комисии - по външна политика, отбрана и сигурност и по вътрешна сигурност и обществен ред.



С един бъдещ закон за спецслужбите,



който може да се казва "За обществен ред и сигурност", "За разузнавателната общност" или още по-простичко "Закон за национална сигурност", може да се реализират няколко непостигнати до момента цели: да се регламентира устройството на спецслужбите; да се "прокарат" пътищата за движение на събираната от тях информация; да се знае кой формулира приоритетите; кой определя конкретните цели и от кого зависи взаимодействието им. Както и да се въведе най-после граждански контрол върху дейността им.

Иначе не политиците ръководят и контролират службите, а те тях.





----ЧУЖД ОПИТ

Навсякъде в Европейския съюз дейността на спецслужбите е уредена в специални закони. Такъв има например Унгария, която е приела Закон за службите за национална сигурност през 1999 г. Белгия разполага с такъв закон от 1991 г. Във Великобритания през 1989 г. е приет Законът за службата за сигурност, а през 1994 г. - Законът за службите за разузнаване. Германия е регламентирала нормативно дейността на специалните си служби веднага след падането на Берлинската стена, а Италия приема Закон за създаване и устройство на службите за разузнаване и сигурност и за държавната тайна през 1977 г. Гърция разполага със Закон за Националната разузнавателна служба, приет през 1989 г. Във Франция дейността на разузнаването се определя от приетия през 1992 г. декрет за създаване на Дирекция за военно разузнаване.