Едно от важните неща в живота са критериите за успех, по които определяме дали нашите начинания достигат търсените резултати, или се провалят някъде по пътя. Пред всички българи - и сега, и през следващите месеци, стоят два съществени въпроса:

1) Ще влезе ли България в ЕС от 1 януари 2007 г.? И ако да, при какви условия?

2) Защо доходите на средния българин са между пет и петнадесет пъти по-ниски от тези на средния европеец? И как и за колко време това може да се промени?

Критерият за успех по първия въпрос е ясен - само членство от 1 януари догодина без предпазни клаузи би означавало успех за България. Единият аргумент за това е, че никога в предишните разширявания на Европейския съюз не са налагани предпазни клаузи. Вторият и по-важният е, че предпазните клаузи ще бъдат бариера пред развитието на българския бизнес и конкурентоспособността.

В този смисъл последният доклад на Европейската комисия трябва да бъде разбиран само по един начин - имате пет месеца поне да започнете ключовите реформи. Ако не се справите, ще последват санкции.



Румъния приложи много по-адекватна политика от България,



като прие критиките на ЕС и вложи всички усилия в реформи и максимално добро представяне на резултатите от тях пред европейските институции. За разлика от северната ни съседка, управляващата в България тройна коалиция възприе странната позиция да концентрира усилията си в дебат с ЕК и да обяснява, че посочените проблеми всъщност ги няма или че поне не са в такъв размер. Така се стигна до представянето в Брюксел на таблици, според които българската неорганизирана престъпност е с пъти по-ниска от тази в Германия и Австрия. Подтекстът беше ясен - "вижте си вашите европейски проблеми и оставете България на спокойствие". Успоредно с това на европейски експерти не беше осигуряван достъп до информация или направо бяха обиждани от българските власти, което съвсем очаквано доведе до гневни изявления в европейската преса. И това допълнително влоши позициите на България.

Има ли важна обществена сфера, в която през последната година да са извършени съществени реформи? Обективният отговор на този въпрос може да покаже бележи ли България напредък. За съжаление, както и да разсъждаваме, такава област не може да бъде посочена.

Децентрализацията отново е с перспектива светлото бъдеще. В здравеопазването реформата се ограничи до смяна на директори на болници. В образованието започна безкрайно писане на стратегии. Въвеждането на професионална армия също се отлага. Борбата с корупцията и организираната престъпност не доведе до конкретни резултати. Освен това правителството се отличи със служебно назначаване на одитори по бюджетни организации и общини, като "гаранция" за качествен контрол върху европейските пари. Това беше последвано от подобни назначения и от Висшия съдебен съвет.

В крайна сметка, когато дойде моментът Еврокомисията да оценява България, тройната коалиция нямаше



нито една сфера, в която да покаже мащабни реформи



Но вместо управляващите да се стреснат и политиката им да се промени, те започнаха да обясняват как най-важно е България да стане член на ЕС, пък било и с предпазни клаузи. Ако тази логика на разсъждения и начин на работа продължат, следващият доклад на Брюксел няма как да бъде добър.

Що се отнася до доходите, не е зле да си спомним обещанията, с които последните две правителства спечелиха изборите. НДСВ щяха да оправят икономиката за 800 дни, а БСП щяха да повишават доходите в пъти. И двете обещания претърпяха крах.

Тук критерият за успех е само един и това е нарастването на средната работна заплата. За последните четири години реалният ръст на средното възнаграждение е 3% на година. Не е нужно човек да е голям икономист, за да разбере, че тези темпове ни обричат да си стоим бедни, без съществени промени в живота ни. В същото време хората масово започнаха да питат как така има растеж на икономиката, а техният живот не се променя или подобренията са твърде минимални.

Отговорът е, че когато си най-беден, трябва да направиш много повече от другите, за да успееш да ги догониш. Само че в момента няма нито една сфера, в която България да изпреварва средноевропейските стандарти. Данъците не са достатъчно ниски, за да привлекат повече мащабни инвестиции. Разходите на бизнеса за работа с администрацията продължават да бъдат твърде високи. Редица области си стоят нереформирани и гълтат много пари, а произвеждат малко стойност. Корупцията и организираната престъпност все още поддържат застрашителни нива.

И този списък съвсем не е изчерпателен. Само един пример за грешната политика на тройната коалиция - предсрочното увеличение на акцизите, съчетано с въвеждането на административно фиксирани цени. Както СДС предвиди още в края на миналата година, това доведе до рязко поскъпване на цигарите и нарастване на контрабандата.

Всичко изброено дотук всъщност е



спирачка, която не позволява на българската икономика



да се развие достатъчно бързо, за да се стигне и до значително повишаване на заплатите. Затова и България продължава да е на светлинни години от добрите европейски примери - Литва, Латвия, Естония, Словакия, Ирландия...

В същото време, през последните месеци дефицитът по текущата сметка започва да изпреварва излишъка по финансовата. Тоест парите, които излизат от България, стават повече от парите, които влизат. Това е ясен сигнал за необходимостта от бързи реформи, които да повишат конкурентоспособността на българската икономика.

На фона на перманентния излишък, който се залага в бюджета през последните години и който достигна 2 млрд. лв. за 2005-а, има възможност в кратки срокове да се направи поне следното:

- Да се повиши ефективността на държавните разходи. Крайно време е да се преустанови моделът на "чешмичките" и започне да се прави предварителна оценка на ползите и разходите от всеки похарчен лев. Не е нормално да се сменят номерата на всички автомобили само защото това бил единственият начин да се накарат хората, които не са застраховали колите си, да го сторят. Защото по този начин се наказват изрядните данъкоплатци, а много неизрядни без "Гражданска отговорност" няма да сменят и номерата на автомобила си. СДС вече внесе законопроект за задължителна оценка на въздействието преди приемането на нормативни актове.

- Да се намалят сроковете за възстановяване на ДДС. Държавата задържа прекалено дълго парите на данъкоплатците, което намалява ликвидността на икономиката. СДС вече внесе такова предложение в парламента и през следващите седмици предстои то да бъде гласувано.

- Корпоративният данък да се намали от сегашните 15 на 10%. Досегашните понижения на ставката доведоха до нарастване на приходите в бюджета, което показва, че намаляването на данъка стимулира инвестициите и бизнес активността. Още миналата година СДС внесе това предложение, но мнозинството не подкрепи мярката.

- Трябва да продължи и намаляването на осигурителната тежест. Понижението от началото на тази година до момента води до увеличени приходи в бюджета от осигуровки, което е знак, че част от "сенчестия" бизнес излиза на светло. Още през миналата година СДС предложи 14% по-ниска осигурителна тежест, но управляващите склониха само на 6%.