VAT, TVA, MwSt, IVA, BTW, ALV, MOMS, FPA, KDV, AFA, DPH, GST - зад всички тези съкращения се крие ужким един и същ данък, главният приток на бюджетни постъпления, налогът върху добавената стойност. Но не само названията на данъка са различни, зад многото имена се крият също толкова многобройни данъчни практики. След Нова година и нашенското ДДС ще се подреди сред фискалните си събратя в европейската данъчна джунгла. Из тази джунгла нашите фирми трябва да се ориентират поне толкова добре, колкото в родните данъчни дебри, иначе ги чакат разорителни изненади. А първото правило за ориентация в европейските данъчни практики гласи: ЕВРОПЕЙСКИ данъчни практики няма. Има британски, френски, немски и т.н. закони. Въпреки гръмките хвалби на еврокомисарите засега в ЕС има само



несръчни наченки на хармонизация,



които са толкова далеч от намеренията за унификация, че наскоро еврокомисарят по данъците г-н Ласло Ковач съвсем основателно предложи цялата ДДС система на общността да бъде изтръгната из корен и прекроена наново. Оттогава насам същият г-н Ковач е обект на чести и предимно неоснователни обиди, рукнали от всичките 25 страни на съюза. Не е честно, защото той е прав. Сегашната система на ДДС няма спасяване и трябва да се съгради на съвсем различен принцип. Като се почне от Първата директива от 11 април 1967 г., досега наброих 27 директиви (като нищо може да съм пропуснал някоя), които кърпят паянтовата конструкция на оборотното облагане в Европа. Брюксел може със същия успех да избълва още стотина, но няма да сложи ред в хаоса, докато не смени



основните принципи,



на сегашната система, заложени с Осмата директива от 6 декември 1979 г.. Тези основни принципи са два: облагането в крайната точка на потребление и нулевата ставка при износ в общността. Да вземем един български търговец, който на 2 януари 2007 г. трябва да приложи европейските ДДС правила:

- ако продава на български гражданин или фирма, той начислява ДДС както досега;

- ако изнася за чуждестранна фирма или гражданин извън ЕС, той както досега не начислява ДДС;

- ако купувачът е гражданин или нерегистрирана по ДДС фирма на страна от ЕС, българският търговец продава с начислено ДДС;

- ако купувачът е фирма, регистрирана по ДДС в страна от ЕС, нашият търговец продава без ДДС;

- ако внася от страна извън ЕС, българският вносител плаща ДДС както досега при вноса;

- но ако внася от страна в ЕС, не плаща ДДС при вноса, но начислява данъка при продажбите си;

Тези шест случая всеки търговец трябва да научи като таблицата за умножение, защото дълго ще му трябват. Дълго, понеже не вярвам Стара Европа да приеме



системата "Ковач",



с която данъчният еврокомисар се надява да намали лавината от данъчни измами в общността. Същността на предложението е ДДС в бъдеще да се начислява не в страната на крайно потребление, а при източника - в страната на производство. Тази идея не само сериозно засяга интересите на големите износители към страни от ЕС (Германия, Англия), но и заплашва да прекрои бюджетите на всички страни. Така че няма опасност да се приеме. Но няма и нужда, защото едва ли ще реши въпроса с ДДС измамите. Докато ставките на данъка са различни, винаги ще има и мотив, и възможност измамниците да въртят



данъчната въртележка



Така се нарича най-популярният механизъм за кражба на ДДС в общността (the carousel fraud или още MTIC, missing trader intra community - изчезващият търговец вътре в общността). Сега въртележката се върти така: измамникът купува от друга страна в ЕС, стоката идва без ДДС, той я продава в своята страна, "забравя" да внесе ДДС и изчезва. Изправният износител си възстановява данъчния кредит в своята държава. Според комисаря Ковач от тази и няколко по-редки измами европейските бирници са загубили 60 млрд. евро миналата години. А загубите ще растат, дори да се обърне облагането по системата "Ковач" - само дето данъчната въртележка ще се върти в друга посока. При облагане "Ковач" измамниците ще купуват от страни с висок ДДС (България), ще изнасят към страни с нисък ДДС (Германия), където ще точат данъчния кредит, а след това ще симулират износ към страни извън общността, всъщност ще продават вътре в ЕС (но без данък). Само



унификацията на ДДС е решение



на проблема с трансграничните ДДС измами в общността. Това означава в целия съюз да има една ДДС ставка, единствен общ бюджет по ДДС, а данъкът да функционира така, както сега се прилага вътре в отделната държава: всеки регистриран винаги начислява ДДС, но ползва кредит за ДДС в купените от него стоки и услуги. Ако пазарът ще е общ, значи ДДС трябва да следва стоките и услугите по цялата му територия - с натрупване от производителя до крайния потребител. Това е възможното, но технически трудно и политически невъзможно (или поне малко вероятно) революционно решение.